Журналистът Любчо Нешков: С крадени телефони Скопие напада София

Публикувана: 23.11.2020, 10:00 1902 Автор: Лили Ангелова

Политиците на Северна Македония имат проблем с европейските ценности

Кой е той
Любчо Нешков е роден на 29 юли 1964 г. в Скопие в семейството на Темелко Нешков от Бело поле, Прилепско. По време на Титовия режим баща му е арестуван и прекарва 12 години в затвори и лагери за отстояване на българщината и за членство в нелегална антимакедонистка организация. През 1977 година Темелко Нешков с дъщеря си Славица емигрира в Белгия и след една година там пристигат и жена му и синът му Любчо. През 1985 година семейството завинаги се установява в България. Любчо Нешков завършва история и журналистика в СУ. Работи като журналист във вестник "Стандарт", а по-късно в БНТ. Нешков става известен с репортажите си, отразяващи кризата в Косово през 1998-1999 година. През 2001 г. той и сестра му Славица създават информационна агенция БГНЕС.

- Г-н Нешков, смятате ли, че с натиск и лобизъм македонците могат да накарат България да промени позицията си по отношение присъединяването им към ЕС?
- През последните 30 години, откакто България призна независимостта на Република Македония, сега Северна, никога не е правила стратегически грешки. По отношение на натиска трябва дълбоко да подчертаем, че България призна независимостта й през 1992 г. абсолютно самостоятелно, без да се съобразява нито със съседни, нито с по-среднодалечни или велики държави. Решението бе не само самостоятелно, но и независимо и национално отговорно. Така се случи и в последните дни - България не одобри датата за започване на преговори на Македония за влизане в ЕС с абсолютно суверенно, собствено решение. По този въпрос страната не е подложена на никакъв натиск. Тези, които го твърдят, не познават политическата действителност у нас. По отношение на Македония ние имаме пълно, абсолютно единомислие. Да не забравяме, че рамката за преговори е одобрена от правителството и от всички политически партии в парламента.
- А какъв е точно спорът, свързан с македонския език? Когато признахме държавата, не признахме ли и езика им?
- По отношение на езика има много ясна формула от 1999 г. - първият договор за приятелство, който бе подписан на 22 февруари от тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски - съгласно официалния език, съгласно конституцията на съответната държава. Измислянето на въпроси за езика, за идентичността нямат нищо общо с проблемите, които съществуват днес между двете държави. Ние имаме един основен въпрос относно миналото и това не е спорът за историята, а е спорът за фалшифицирането на историческите факти. Ние не спорим дали Гоце Делчев е съществувал, или не, а спорим за това да не се фалшифицира неговата идентичност, неговото самоопределение и не може сега съвременниците да определят или да променят идентичността на починалите. По отношение на самоопределението - никой, нито премиер, нито външен министър, тези, които отговарят за взаимоотношенията, никога и по никакъв начин не са оспорвали самоопределението на когото и да е в съседна Македония. Т.е. това попада в тази група на лъжите, с които манипулират и тровят душите на обикновения македонец, че България оспорва нещо. България нито оспорва, нито има намерение да оспорва каквото и да било от това, което се случва, и от това, което иска обикновеният гражданин на тази държава.
- Преди дни Иван Костов заяви в интервю, че Македония има проблем с ЕС, а не с нас и че те самите не разбират колко са далеч от европейските ценности. Той подчерта и декларацията, подписана между него и Георгиевски през 1999 г., и каза, че не само "не се спазвала, но и била напълно отхвърлена между 2006 и 2016 г. от Никола Груевски с обяснението, че е лично волеизявление на подписалите я министър-председатели".
- В този контекст ще кажа следното - проблеми с европейските ценности, с европейските правила има т.нар. "политически елит" на Македония. Обикновения македонец няма желание да се конфронтира с когото и да било. Става въпрос за т.нар. "Дълбока държава", която беше описана от Любчо Георгиевски за паралелни структури, невидими за обществото в научните среди, журналистиката, в политиката, в службите, които той определи като "немакедонски". Това са тези сили, които не спазват европейските правила. Тук не става въпрос само за отношението към България, а за дълбоко антиевропейско поведение и некоректност от страна на управляващите в Скопие. Защото, когато вие подписвате един документ и след това не го спазвате, къде е европейското? Къде е партньорството и добросъседството? Президентът Стево Пендаровски дори си позволи да каже, че ако е необходимо, те могат да подпишат още какъвто и да е документ. Т.е. в тяхното съзнание, в техния манталитет или матрица, управляващите могат да подписват каквото и да е, но след това не се чувстват длъжни да изпълняват поетите ангажименти.
- Колегата ви Даниел Смилов каза, че с това решение за Македония "наливаме масло в друг огън" - един вид в настроенията на самата Европа, че част от Балканите нямат място в ЕС. Какво мислите?
- Категорично невярно. Благодарение на България Македония се освободи от един от най-авторитарните, най-недемократичните режими на Никола Груевски! Без изолацията, която бе наложена от страна на България на този режим, агонията на Македония при това управление можеше да продължи. Благодарение на България и на дипломатите ни евроинтеграцията на Западните Балкани беше възстановена. Нещо повече - България лобира и продължава да лобира за евроинтеграцията на Балканите. По отношение на опасността други чужди сили да нахлуят в региона това е, първо, малко вероятно, защото Македония вече е член на НАТО, тук става въпрос за ЕС, където трябва да се спазват други правила. Отделно от това - България не е виновна, че някой не изпълнява поетите ангажименти. Трето - ако България беше изолирана, тогава Македония щеше да започне преговори, а България да остане настрани. Доколкото аз разбирам, никой не е изолирал България, а Македония е в очакване. Затова смятам, че бъдещето за началото на преговорите е изцяло и сто процента зависещо в момента от властите в Скопие. Вратата на България е широко отворена.
- А нас какво би ни удовлетворило в кратък период, за да вдигнем ветото?
- Както вече казах - България не поставя никакви непреодолими условия или въпроси. България иска да се спазва договорът за приятелство, да изчезне тази граничеща с нацистка омраза, която се лее от сутрин до вечер от контролираните медии в Македония. Ето сега ще ви дам и един пример - един от шефовете на държавната информационна агенция, който беше отстранен заради не нецензурни, не вулгарни, аз бих казал фашистки изяви, спрямо България. Е, каква е вината на България в случая? Дори бих казал, че ние трябва да поискаме обяснение от властимащите, защото този човек не е кандидатствал за работа в сладкарница в Скопие, той е шеф на надзорния съвет на Македонската държавна информационна агенция, назначен лично с указ на премиера на тази държава Зоран Заев. Т.е. в случая не бива някой да стряска България с антибългарска пропаганда. Тя и антибългарската риторика не се ражда в София, ние нито я контролираме, нито я възпроизвеждаме. Така че този въпрос е несъстоятелен и европейските ценности са истински, когато се спазват. Аз няма да приема роботизирани профили, не знам дали знаете, това са откраднати телефонни номера на хиляди потребители на мобилните оператори в Македония, с които се злоупотребява и от тяхно име се генерират чрез алгоритъм вулгарни коментари спрямо България. Ние това ли искаме? Тук имаме освен цивилизационния проблем с нецензурните и вулгарни, расистки и други думи, има и нарушение на Закона за личните данни. Нима ние искаме да приемем някой за партньор в ЕС, който нарушава личните данни на гражданите? Кой от нас би се съгласил телефонът му да бъде използван за коментари от ваше име, без вие да знаете, в социалните мрежи? Разбира се, че никой няма да е съгласен с това. Въпросът не е към България. България нито е правила, повтарям, нито прави в момента някакви грешки спрямо Македония - нито тактически, нито стратегически.