Кобрата стъпва в следите на Сарафа и Чичето
Боксьорите ни бяха световна сила при аматьорите
Насред пандемия, карантина и мерки като една бяла лястовица за обединение на българите ни се явява боксовият мач между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа за три от световните титли в тежка категория.
Макар и по този въпрос да има скептици: "Айде, айде, нали помним какво стана срещу Владимир Кличко". През есента на 2014 година Кобрата заслужено стигна до мач за световната титла в тежка категория. Той оспорваше превъзходството на Владимир Кличко, наречен "Д-р Стоманен чук". Немалко българи си купиха билети и заминаха да гледат на живо срещата в Мюнхен. Самият мач не протече както ни се искаше на всички. Кличко прати на пода Пулев още след минута и 11 секунди, а афектиран, нашенецът му се изплези. Това въобще не трогна Доктора, който побърза да отбележи нов нокдаун.
В рунд №3 Кобрата демонстрира желязна брадичка, след като изяде едно от най-здравите десни крошета, които Кличко е пускал в кариерата си. В следващите минути българинът дори успя да наниже няколко много добри попадения, но логичното се случи в петата част, когато украинецът го нокаутира. Софиянецът така и не беше успял да се възстанови от първия нокдаун в сблъсъка.
След края на битката той изрече добилата митичност реплика: "Продължаваме напред!".
Това е единствената загуба на Кубрат Пулев при професионалистите от 29 мача.
Да, тогава софиянецът загуби, но не това е най-важното, твърдят боксови специалисти. Важното е, че български боксьор изобщо стигна до битка за световна титла в най-престижната и популярна категория. А това е записано в историята. Още повече няма друг наш професионален боксьор, играл за световна титла в която и да е категория. При все че в миналото родните боксьори бяха световна сила в аматьорския бокс.
Именно на ринга на аматьорите са и най-престижните и известни в цял свят български успехи. Най-вече това важи за победата на неподражаемия Серафим Тодоров над Флойд Мейуедър-младши, макар категорията да е "перо". Последният боксьор, който е надделявал над Флойд Мейуедър, е именно Сарафа от Пещера. Двамата излязоха един срещу друг на полуфинала на олимпиадата в Атланта през 1996 година и тогава българинът победи.
Впоследствие Мейуедър записа 50 победи на професионалния ринг с 27 нокаута.
Връщайки се на ринга в Атланта, Флойд съсипва от бой първите си съперници с огромна разлика в точките. Третия му мач е огромно изпитание - кубинецът Лоренцо Арагон, но печели с 12:11 съдийски гласа. Тогава на пътя му се изправя Тодоров. Според американците решението на съдиите след края на мача е скандално, като дори реферът вдига първоначално ръката на Мейуедър, мислейки, че той е победител, преди да види окончателното решение на страничните съдии. За изненада на всички в щаба на САЩ за победител е обявен Сарафа. Следват много протести, но резултатът от 10:9 не е променен.
Друг наш боксьор, за когото не обичат да си спомнят велики шампиони, е Свилен Русинов-Чичето, който почти десет години бе капитан на националния ни отбор и без конкуренция в тежката категория. През 1994 на световния шампионат в Банкок момчето от тетевенското село Градежница отупва Виталий Кличко. Но успехът остава встрани, тъй като тогава е великото американско лято и героите са футболистите ни.
Но Свилен и до днес си спомня мачовете с по-големия от двамата братя. "Виталий беше добър, но не беше толкова труден. Респектираше с високия си ръст, физически бе много здрав. То се доказа и след като стана професионалист. Вече на 40 и колко години бе и бе все в толкова добра форма", припомня си Русинов. Но Виталий успява да вземе реванш от българина година по-късно в Рим, след което веднага става професионалист.
Интересното е, че Владимир Кличко също се е изправял срещу Свилен, при това насред София в мач от турнира "Странджа". Но в средата на 90-те години украинецът е тъкмо възмъжал младеж, докато българинът е в залеза си, има епични битки срещу кубинеца Феликс Савон, нигериеца Ричард Банго, победил по-късно Николай Валуев и датчанина Брайън Нилсен, боксирал за титли срещу Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд.
Логичното се случва и Русинов слиза от ринга в столицата ни с наведена глава, макар и победен само с една точка разлика.
В силата си, в началото на 90-те години на ХХ век, и Русинов получава предложения да стъпи на професионалния ринг, но отказва. Тогава той има вече медали от олимпиада и световни първенства.
"Бяхме израсли и възпитани в друго време - обяснява днес Свилен. - Имаше патриотизъм, целите бяха олимпиада и световни шампионати. А и за нас по онова време професионалният ринг беше непозната територия, не знаехме какво е, как е, ще излезе ли нещо, рискът ми се струваше неоправдан."