Българка плува сред крокодили, лови анаконди

98 държави и безброй спомени

 Джунглите и пещерите са страст за заклетата родна пътешественичка Адриана

Двадесет години неспирни пътешествия. Без резервация за хотел, без туристическа агенция. Сама на път, но никога самотна. 98 обиколени държави, стотици екстремни приключения, немислими кулинарни преживявания, удоволствие от риска на неизвестното.

Това е животът на най-заклетата пътешественичка у нас Адриана Обретенова. От 2000 г. насам екстремната варненка обикаля света в търсене на най-райските му кътчета, най-чудатите му обитатели, в намиране на онова, което няма да открием в туристическите брошури.

Голямото пътешествие на Адриана започва преди 20 години. Преди това, още в тийнейджърска възраст, тя е имала рядката за времето на социализма и за много хора у нас възможност да опознае Западна Европа, бидейки част от хора "Варненски девойки". Страстта и жаждата за далечни и опасни пътувания се раждат вследствие на една любовна история.

"Работех като екскурзовод в България, когато се запознах с норвежец, дошъл на екскурзия у нас. Заради него заминах в Норвегия през 1996 г. Там изкарах четири години, две от които бях на 78 градуса северна ширина в ледения архипелаг Свалбард, в градчето Лонгирбюен. Когато пристигнах там, беше шест месеца непрогледна нощ. Беше ужасно депресиращо и аз така и не успях да се влюбя в суровата северна красота" - разказва пред "България Днес" Адриана.

"Единственото ни развлечение беше карането на мощни моторни шейни. Архипелагът е осеян с малки къщи, които се наричат "дачи". В тези вилички няма ток, вода, тоалетна. Там с компания прекарвахме уикендите. В един от най-студените дни беше минус 38 градуса. До тоалетна отиваш навън, но задължително с човек с пушка, който те пази от белите мечки, които обикалят наоколо. Разбира се, с пушката изпращаш сигнал, нямаш право да гърмиш по животното. Там се спусках в ледени пещери, видях уникални места, но не почувствах мястото като свое" - връща лентата Адриана, която сравнява жаждата за пътешествия със сладка болест.

Екскурзия до Тайланд е моментът, който преобръща живота й. Екзотиката, красотата, храната, будистките храмове пленяват Обретенова и тя взима решението да прекара живота си в пътувания и нищо не може да я спре. За малко повече от 20 години е обиколила 98 държави, но в някои от тях е била повече от веднъж.

Минала е през всички континенти, а най-голяма любов изпитва към Индия, Мексико и Тайланд. Обиколила е цяла Европа, била е в САЩ и Канада, липсват в списъка й с посетени държави най-много от Африка, но казва, че там се пътува най-трудно.

Само летата прекарва в родината, където и до днес работи като екскурзовод. Пътува винаги сама и много екстремно. Има в себе си само двупосочен билет, но никога резервация за хотел. Не търси лукс, а цените на нощувките й са напълно поносими. Винаги знае, че има за обикаляне три месеца. Когато кацне в дадена държава, импровизира и никога не остава само в нея, а обикаля и близките. Въпреки че тръгва сама, винаги намира съмишленици, защото "самотните пътешественици се надушват". Категорична е, че разликата между пътешественик и турист е огромна и тя със сигурност не е второто.

Редица са есктремните преживявания, в които се впуска. Едно от тях е да се хвърли в черните води на приток на река Амазонка, за да плува с розови делфини, докато само на 150 метра от нея дебнат крокодили.

"Джунглите са ми голяма страст. В боливийската джунгла изкарах една седмица заедно с един местен и една французойка. Комарите бяха огромни и ужасни. Ловяхме пирани, които правихме на супа за вечеря. Нощем се качвахме на лодка и гледахме очите на крокодилите" - разказва Адриана, която там се впуска дори в преследване и улов на анаконда.

Изкачване на два върха в Непал също е част от ектремните и рискови преживявания, които предприема. Без опит решава да се изкачи на 5614 метра в Непалските Хималаи. След това стига и до първия базов лагер за Еверест.

"Заради необмисления риск се наложи да ме хоспитализират. 10 дена прекарах без сън, със сърдечен ритъм от 120 удара в минута. Получих сърдечни увреждания, които си ги нося и до днес" - разкрива пътешественичката, която не съжалява за никое от своите преживявания.

Наред с джунглите пещерите също са страст за Адриана - била е в стотици. Както и гмуркането - изкарала е курс за водолази и има сертификат за гмуркане в най-дълбоките води. Владеейки английски, френски, испански и италиански, тя споделя, че лесно осъществява контакт и завързва приятелства, а с много от хората, които среща по пътя си, поддържа онлайн връзка и до днес.

От Индия пази и един от най-красивите си спомени - препускане с камила по изгрев слънце в пустинята Тар. Близки срещи с екзотични животни и белег от ноктите на варан също са в огромния списък от спомени на Адриана.

Коронавирусът я заварва на остров Роатан и следват редица перипетии, докато успее да се върне в родината. Подобно на много екскурзоводи, тя е без работа вече 15 месеца. Това е първата зима, която прекарва у нас от дълги години насам и решава, че е време да сбъдне желанието на много свои познати и последователи - да напише книга. В "Цветовете на света" тя разказва с интересни подробности за своите приключения.

"Бих казала на всеки, който се страхува от неизвестното, да прескочи страховете, да събере смелост и да си каже: "Моето пътуване започва тук и сега!" И да действа!" - съветва варненката, убедена, че всеки трябва да излезе от зоната си на комфорт, за да усети истински удоволствието от новото и неизвестното. Адриана се надява през 2021 г. ситуацията с коронавируса да се успокои, за да поеме отново по пътя на безкрайните приключения. Пожелаваме й го!

Змия с джинджифилов сос е истинска вкуснотия

Където и да е по света, Обретенова е опитвала от кулинарните изкушения, които страната предлага.

"Яла съм какво ли не. Хлебарки, скакалци, в Перу - морско свинче. Опитвала съм лама. Във Виетнам пробвах крокодил, а в Камбоджа змия с джинджифилов сос - беше много вкусно. Отново във Виетнам видях ферми за отглеждане на една определена порода кучета, които се ядат, както и котки. Но това, което ме втрещи, бяха конските пениси, които ядат там. В Лаос пък ядат много плъхове. Фен съм на рибните деликатеси. В Тайланд и Индонезия срещу скромна сума се качвах на рибарските лодки и си ловях сама храната. След това намирах къде да ми я сготвят" - разказва още Ади.

Шест пъти я обират в Гватемала

В много страни се връща повторно, но има и места, където не би стъпила пак. Такива са Кения и Танзания.

"Да, красиви места са, но срещнах голяма агресия. В Кения се опитваха да ми разбият вратата на хотелската стая посред нощ. В Гватемала пък ме обраха шест пъти за един месец. Всъщност, веднъж и в Индия ме обраха, но там доброволно си дадох парите. Бях хипнотизирана с кокосов орех, колкото и да не вярвах, че това е възможно" - спомня си Адриана.