След убийствата на Дарина и Никол Ваня Министерска споделя: По празниците се чувстваме още по-ограбени!

Почернената майка и баба превръща остатъка от живота си в кауза срещу домашното насилие

Ограбени, празни и нищожни се чувстваме на най-семейния празник Коледа! За нас празници няма! Това призна пред "България Днес" Ваня Министерска, която преди две години погреба дъщеря си и внучката си. За разстрела на 23-годишната си приятелка Дарина и едногодишното си момиченце Никол пред Темида е изправен Викторио Александров. Почернената майка и баба споделя болката си преди финала на процеса на първа инстанция.

Тя се впуска в борбата срещу домашното насилие, защото разбира, че приживе дъщеря й е била обект на тормоз. "Не знаех какво се случва с дъщеря ми. Всички жертви са объркани и нестабилни, изпитват чувство на вина. Не всеки може да го разбере. При Дари е имало индикации, но не сме ги разчели. Сигурно 99% от сигналите не се разчитат правилно", коментира покрусената жена. В тази връзка тя дава като пример случилото се в Сандански, където две дечица бяха убити, а за случилото се е обвинена собствената им майка, която твърди, че е била жертва на психическо и физическо насилие.

"Превърнала съм остатъка от живота си в кауза, защото в България не е защитено правото на живота", посочва Ваня. Благодарение на борбата й и на усилията на други роднини на жертви и правозащитници стават факт законови промени, които засягат извършителите на тежки умишлени престъпления. С поправките от края на 2019 г. отпадна възможността убийци да се признават за виновни, за да съкратят присъдата си с една трета. Така брутални килъри излизаха на свобода след едва десетина години зад решетките.

Инициативата е започната от Ваня Министерска и подпомагана от адвокат Албена Белянова още през пролетта на м.г. Двете жени участват в работни групи в Народното събрание по повод изменение в Закона за домашното насилие. Обсъждат се три важни промени. Първата е да се оптимизира съдебното производство за налагане на мерки за защита. Втората е да се дефинират и въведат понятия като икономическо, психическо насилие. Под икономическо насилие се имат предвид случаи, при които жената не е свободна да разполага с парични средства и да взима решения за бюджета. Третата промяна е за премахване на формите на дискриминация спрямо жените.

Набляга се на това, че проблемът с насилието се коментира само при съпрузи и двойки във фактическо съжителство, но не и при гаджета, които не живеят заедно. Друго искане е във връзка със системността. Оказва се, че в статистиката не влизат жертви, които са подали по-малко от 3 жалби в полицията. Изменения се искат и за практиката на спешния телефон 112, който не съхранява записите от обажданията, а понякога те може да са от решаващо значение, коментира Ваня Министерска.

"Важно е да има резултат в борбата с домашното насилие", казва тя и признава, че убийството на 7-годишната Криси от сливенското село Сотиря през лятото на м.г. разбуни духовете. Тогава близки на убити се обединяват и успяват да се преборят за отпадане на съкратената процедура при тежки престъпления.

Покрай мъката си Ваня се свързва с бабата на Криси - Милка, с майката на убитата Милена от Куртово Конаре, със Славка - майката на зверски закланата Катя от Пещера, с Асен - бащата на изнасилената и затрита Андрея от Галиче. "Роднините на жертви вече ставаме една общност", отбелязва Министерска. Тя е благодарна за обединението, защото скърбящите роднини си помагат с контакти на адвокати, правни съвети и подкрепа. Макар всеки случай да е различен, почернените роднини намират утеха в комуникацията един с друг.

Когато Асен иска непълнолетният убиец на дъщеря му да бъде съден с цялата строгост на закона, останалите го подкрепят. На разпоредителното заседание срещу душманина на Дари и Ники в Съдебната палата в София идват бабата на Криси, Трайчо - баща на убитата Вероника във Велико Търново, и други.

"Чувството на безнаказаност е изключително високо, защото у нас делата се точат с години. Приехме насилието като норма на поведение", смята Ваня Министерска. Тя настоява за създаване на Единен регистър за домашното насилие. Понеже такъв не функционира, почернената майка и баба превръща профила си в социалните мрежи в регистратор на престъпления. Във фейсбук съобщава за поредното убийство, а в някои случаи събира повече информация от новинарите.

Когато проучва ситуацията, Ваня открива, че за създаването на Единен регистър са влагани доста милиони през годините. Идеята е в него да се въвеждат педофилите, домашните насилници, автоджамбазите и т.н., а с имената им да разполагат различни институции като МВР, ДАНС, съдилищата и др. "Към момента статистиката не е коректна. Ако се засекат случаите - като сигналите на 112, подаваните тъжби в полицията, съдебните решения, ще се види какъв е истинският размер на домашното насилие", изтъква Министерска. По думите й 90% от убитите в условията на домашно насилие са жени и едва 10% - мъже.

Другото е, че в София има едва 8 места, които се водят за кризисни центрове, но са с големината на тристаен апартамент. За страната са общо 13. Според почернената майка и баба е нужно да има юридическа помощ, да се обучат служителите от тел. 112, за да реагират адекватно, както и да има социални, които да работят с жертвите. Тъй като в момента пострадалите от домашно насилие не откриват нужната подкрепа в институциите, поне десетина жени се обръщат за съвети към Ваня Министерска.

    Поругават гроба

Навръх Бъдни вечер близките на Дари и Ники откриват вечния им дом поруган. Мародери задигат две ангелчета отстрани на паметната плоча.

Едното не успяват да откъртят и го чупят. Семейство Министерски опитват да подадат сигнал в полицията, но не срещат съдействие от спешния телефон. От общинската охранителна фирма, която пази гробищата на Бакърена фабрика, също не откликват. Почернените близки се надяват криминалисти да се задействат, още повече че откриват и кръв от вандалите.