Годината на COVID-19

Маската вече е част от живота ни

Първите заразени бяха на 8 март, три дни по-късно вирусът взе първата си жертва

Животът никога няма да е същият!

Вирус с невиждана ярост връхлетя планетата ни и промени целия свят през изминалата година. COVID-19 затвори хората по домовете и спря пътуванията и забавленията, а носенето на маска се превърна в новата нормалност.

Макар коронавирусът да се заражда на пазара в китайски град Ухан в края на миналата година, то едва януари и февруари по-сериозно се заговори за него в Европа. Усещайки наближаващата опасност, на 25 февруари беше създаден Национален оперативен щаб за битка със заразата, оглавяван от ген. Венцислав Мутафчийски. През следващите месеци той се превърна в една от най-разпознаваемите личности в България - в началото всеки ден даваше по два брифинга, след това по веднъж, но имаше и случаи, в които имаше извънредни пресконференции късно вечер.

"Абе, я по-добре не ми сядай на стола, че с този рейтинг ставаш рисков", обърна се на шега премиерът Бойко Борисов към Мутафчийски на брифинг в края на март. По това време генералът имаше 89% рейтинг сред населението, докато на Борисов беше 73 на сто.

Всяка сутрин и следобед от щаба обявяваха, че коронавирусът не е достигнал до България. И така до 8 март, когато празникът на дамите обърна всичко наопаки. В Плевен и Габрово бяха регистрирани първите случаи на COVID-19 у нас - мъж на 27 г. и жена на 75 г. По-късно през деня обявяват за още двама. Три дни по-късно заразата взе и първата си жертва у нас - в "Пирогов" издъхва 66-годишна жена.

На 13 март в България, след 16 потвърдени случая за един ден, Народното събрание гласува единодушно (201 души "за", 0 "против" и 0 "въздържали се") и обяви извънредно положение за цялата страна. Училища, молове, барове, дискотеки, търговски центрове, кина, ресторанти и фитнес зали бяха затворени. През следващите месеци извънредното положение на няколко пъти беше удължавано, а към днешна дата мерките за ограничаване на разпространението на заразата са до 31 януари.

На 17 март със заповед от министъра на здравеопазването град Банско беше поставен под пълна карантина за срок от 14 дни. От курорта нито се излизаше, нито се влизаше. Достъп имаха само специализирани автомобили и доставчици на храна и лекарства. Три дни по-късно влезе в сила забрана за посещаване на паркове, детски площадки и спортни съоръжения на открито и закрито. Във Варна дори не можеше да се ходи до плажа. Всякакви спортни първенства бяха прекратени, животът стана като сцена от Чернобил.

И през следващия месец беше не по-малко напечено. На 15 април бяха частично затворени софийските квартали "Филиповци" и "Факултета", които са с преобладаващо ромско население. А два дни по-късно стана наистина страшно. На Разпети петък (17 април) беше въведен строг режим на влизането и излизането от София. Блокадата не важеше единствено за лекотоварни и товарни МПС, които прекарват медикаменти и храни, МПС със специално предназначение и др. На 21 април строгите мерки бяха облекчени.

През лятото заживяхме с мисълта, че коронавирусът си е тръгнал. Мерките бяха значително разхлабени, движението стана много по-свободно. Заработиха дори нощните заведения. Започнахме отново да пътуваме, но до съседна Гърция се ходеше с предварително направен PCR тест, който да е отрицателен, и с получаването на код за потвърждение, че може да се влезе на територията на южната ни съседка.

Предупрежденията, че през есента ще ни удари втора вълна звучаха далечни и несигурни, но точно това се случи. Броят на заразените започна рязко да се увеличава, броят на хоспитализираните достигна хиляди, около 600-700 бяха тези, които са в интензивни отделения и се борят за живота си. Изгубихме известни българи, млади и стари, отидоха си и много други хора. В сюжета на 9-и сезон на сериала "Откраднат живот" беше включена темата за коронавирусната болест. Заразата се появи и в изкуството чрез песни, прически, торти, ноктопластика и различни видеа.

Лъч надежда се появи с лечението чрез кръвна плазма от вече преболедували. Отчитайки положителния ефект, държавата разкри центрове за дарения на няколко места в страната. Доброволци се организираха и започнаха да носят топла храна на медиците, които престояват в COVID отделенията понякога с дни. Появиха се и много хора, които безвъзмездно да помагат в лечебните заведения.

Девет месеца по-късно коронавирусът, сравняван с испанския грип и чумата, още не си е тръгнал от България. Сега погледите са вперени към новооткритите ваксини, които дават надеждата, че 2021 година няма да е толкова кошмарна и ще се върнем поне частично към живота, който познавахме преди COVID-19.

Протестите блокираха кръстовища

Протестите срещу правителството белязаха изминалата година.

"Не на страха! Ще си върнем България! Мутри, вън!", заяви на 9 юли президентът Румен Радев и даде тласък на народното недоволство. Проведени бяха стотици демонстрации в страната и чужбина, включително пред Министерския съвет, Народното събрание, президентството, Съдебната палата, както и пред български посолства и консулства, пред Европейската комисия, Европейския парламент и др. Периодично бяха блокирани десетки кръстовища и главни улици в по-големите градове на България, както и магистрали и ГКПП-та. Въпреки пандемията от COVID-19 стотици хиляди в цялата страна се включиха в протестите.

На 1 ноември Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов, известни още като "Отровното трио", обявиха, че спират с демонстрациите на площада.

По време на протестите се появяват видеа, снимки и разкази за случаи на полицейско насилие. Запечатани са брутални сцени, които провокират започването на проверки срещу униформени дали не са превишили правата си.

През юли в недоволството се включиха и представители на попфолка, които настояваха дискотеките отново да заработят. Акцията им даде резултат и нощните заведения отново започнаха да приемат посетители.

Спор със Северна Македония

"Република Северна Македония ще има място в Европейския съюз тогава, когато тя е готова. В момента България не счита, че е така."

Думите са на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева, според която София не може да подкрепи преговорната рамка на Скопие за еврочленство, тъй като съседите ни не са изпълнили заложените в Договора за приятелство условия.

Отношенията между България и Република Северна Македония се изостриха, след като от западната ни съседка продължава да ехти реч на омразата (журналистът Зоран Иванов, който ръководи Надзорния съвет на Македонската информационна агенция, нарече Захариева "фригидна кучка") и да се оспорва идентичността на наши национални герои. Отвъд границата твърдят, че Гоце Делчев е северномакедонец, въпреки че самият той, а и негови потомци изрично посочват, че войводата е българин.

"Гоце Делчев е българин! Той е бил учител по български език и е живял в България - за това спор няма. Затова и не трябва да отстъпваме в преговорите, за да защитим националния си интерес." Това заяви пред "България Днес" 77-годишният Георги Чопов, който е потомък на националния ни герой и революционер.

Преговорите за членство в момента са замразени, а от северномакедонски политици и общественици продължават да летят обиди към българската нация.

Мангърофили и мангърофоби

 

"Радев ме следи с дрон, който му е подарен от Китай. И като кажа на охраната, че ще го сваля, той го прибира. Докарва ми го пред терасата, пред входа." Това заяви през юни премиерът Бойко Борисов като част от продължителната студена война, която води с президента Румен Радев.

Двамата неколкократно се нападаха през 2020 г., президентът не пропусна и да наложи няколко пъти вето върху решенията на управляващата коалиция. "Не мога да коментирам всичко, което казва г-н Борисов, защото моята фантазия все пак има някакъв предел. Да, управлявал съм и самолети, управлявал съм и дрон", отвърна Радев.

Отвъд политиката друг сблъсък стана емблематичен през изминалата година - между мангърофили и мангърофоби. Доц. Атанас Мангъров се превърна в най-яростния критик на коронавируса, обявявайки, че не е толкова опасен, колкото е описван, и че от маските и ръкавици няма полза. Мнозина се припознаха като негови поддръжници, а други го обявиха в безотговорно поведение, което отприщи война в социалните мрежи.

Водна криза с язовирите

 

Невиждана вода криза застигна Перник и региона заради пресъхването на язовир "Студена". Жителите в миньорски град имаха само по няколко часа в денонощие достъп до живителната течност. Заради критичната ситуация се наложи изграждането на нов водопровод, който да бъде свързан със водната система на столицата. Последвалите дъждове и нормализирането на потреблението спомогнаха проблемът да остане в миналото.

Месеци по-късно се оказа, че и други язовири в страната са под критичното ниво. Най-тежко беше положението в "Копринка" и "Жребчево", но кадри от последните седмици показват, че и там най-лошото е отминало. Призракът на водната криза застигна и Бургас, но държавата гарантира, че няма да се стигне до сериозен проблем.

Жан-Клод ван Дам спаси наше куче

Холивудските звезди и тази година не подминаха страната ни.

Жан-Клод Ван Дам спаси българско куче от умъртвяване в Норвегия. Холивудската звезда разбуди институциите с видеоапел и само за няколко часа чихуахуата Рая извървя пътя от евтаназията до решението да живее. "Обичам България, всички знаете това! Снимал съм много филми там и сме изхарчили милиони долари за туризъм в тази страна, за да има работа за хората", каза във видеото бойната легенда, а след апела му институциите у нас се раздвижиха.

По-рано този месец световноизвестната поп звезда Рита Ора снима клип на паметника Бузлуджа. Екипът пристига с 5 буса, камиони и множество автомобили край хижа "Диана", а целият процес продължава около два часа. За снимките предварително е уведомена областната управа.