Димитър Туджаров-Шкумбата: Отказах да пия заради Ванга

Няма да се ваксинирам, страхът съсипа хората

Българският майтапчия №1 Димитър Туджаров-Шкумбата по професия е инженер. Има магистратура и по реторика от философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Прави шоупрограми по целия свят - от Русия до САЩ. Играе на френски, руски, английски и немски език. Това лято Шкумбата пусна и своя книга със събрани вицове и случки от живота си.

- Г-н Туджаров, защо мислите, че думата на тази година е "противоречие"?
- Защото тази епидемия си е пълно противоречие. Първо лекарите ни убеждаваха, че има COVID-19, а сега пък ние ги убеждаваме, че има и други заболявания. Майтапът настрана, вицовете и смешките в момента помагат на хората да оцелеят. При чернобилската криза имаше медийно затъмнение, а сега са направо медийни взривове. Всичко бълва за короната. И затова казвам, че е противоречива година, защото хората се объркаха, ситуацията е като при масова психоза. А смехът може да е отдушник, като клапа, който се отпуска, като има напрежение. И като погледнете в мрежата, хората почнаха вече само да се шегуват с короната - това е начин да оцелеят.
- Културата не помага ли все пак хората да отделят мислите си за хубави неща?
- Ами в момента смятам, че ние, "културните", сме някакъв лукс, което няма как да не е обидно. Излезе, че сме излишни според някои.
- Вие ще се ваксинирате ли?
- Няма, защото имам алергия и смятам, че времето не е достатъчно, за да се изяснят негативите от една инжекция. Знаете ли, за мен това не е пандемия. Това е грипна епидемия. Говоря като нормален човек. Имаше свински грип, птичи грип, луда крава. Сега е най-интелигентният - COVID-19. Сега спекулантите и богатите ще направят огромни пари, ние - нормалните хора, които не сме нужни, просто ще си идем, дали от глад или без работа, или някак си. Кризата е благодат и за политиците, защото човек си отклонява вниманието.
- Играе ли ви се пак във филм, снимахте се в "Живот до поискване" на Коста Биков.
- Разбира се, много е хубаво. Почна отново да се прави страхотно българско кино и това много ме радва.
- Вашата съседка от Петрич баба Ванга ви е споделяла, че един ден България ще е райско място за живеене. Но защо продължават да я напускат младите хора?
- Смятам, че вече дойде времето на връщане за младите хора. И знаете ли, когато отида в чужбина, ме удивлява колко повече тези хора мислят за България, отколкото ние тук. Но "очистването" от лошотията вече е започнало като процес. А и Ванга ми споделяше, че времето и енергията са различно нещо за нас и действителността. Че докато човек каже "едно", енергията девет пъти е обиколила земното кълбо. И с това се обяснява ореолът около хората. Точно той на 40-ия ден изчезва около мъртвия човек. Четох за това и в литература на НАСА.
- Чела съм и че многото хора на едно място с определена енергия вършат чудеса.
- Да, и това са вангини думи. Даже ми е споделяла: "Кажи на приятели никога да не мислят лоши неща, защото, ако се съберат сто човека със силно биополе в една точка на земното кълбо и започнат да мислят за някого зло, този човек може да се поболее и да умре. Мисълта е енергия.
- На вас обаче ви е дадено да разсмивате хората все в трудните години, ви е казала Ванга, така ли е?
- Да. Защото правих няколко опита в бизнеса, но нищо не се получи. А тя ми каза: "Дръж си китарката и не бой се". Така и направих. Не съжалявам.
- Вярно ли е, че ви е предсказала да се ожените за съпругата си?
- Така е, моята София е най-добрата. Каза ми, че цял живот ще ме гледа. И така си е.
- Но сте преживели и трудни моменти?
- Така е. 10 катастрофи, при три от които се разминах на косъм от смъртта. Когато ми се случи последната, Ванга ме спаси, като ми каза: "За последен път те връщат, качваш се в момента на последния влак, да не си куснал алкохол отсега нататък!". Оттогава до ден-днешен не съм докоснал алкохол! В началото никой не ми вярваше, че разсмивам, а не пия. И съберем се, с Наско Сираков, с познати футболисти, а те: "Хайде сега, не е възможно ние пием, а ти гледаш". Става бе, хора, става. Моето настроение постоянно е такова и без алкохол ми е весело.
- Три месеца преди да почине обаче, Ванга е била тъжна, казват роднините й.
- Да. Чудеше се защо е построила черквата, като хората не я заслужават. Споделяше, че в момента черното е повече от белото. Но вярваше, че тези новите ще променят нещата. И затова им се радвам сега на младите хора. Сигурно те са новите. Защото не искам след 10 години репортажите от българския парламент да започват така: "Моля, господа депутати да дойдиии двама българин да измиетат тука, че да почним кючека" (смее се).
- Изборът на хората е важен. Докъде се простира той според пророчицата?
- Ако се намираш над една река, ти избираш как да преминеш на другия бряг - по трудния начин да плуваш или да минеш по моста й отгоре.
- Или някой да те пренесе, ако си по-лек.
- Хахаха, да, ако си леснопреносима жена, ама ако не си? Но това е - всеки си стига до това, дето му е драснато от съдбата, но по различен начин. Важно е да имаш живот в годините, не години живот.
- А вашата София още ли я носите на ръце, както в първия брачен ден?
- Е, как! Аз съм късметлия в любовта. С нея се запознах през 1980 г., когато летях с колело съветски модел по шосето към работното ми място в завод "Беласица". И докато въртях педалите под слънцето, недалече от моста на река Луда Мара изскочи бабичка и пресече неправилно. За да не я бутна, влязох в насрещното - трябваше или да продължа по платното, или да скоча от моста. Избрах първото. И се озовах на сантиметри от гимназистка, която не виждаше нищо около себе си. Историята се повтори - за да не я ударя, се блъснах в колата, която идваше срещу мен. Направих каскада и се пльоснах зад стоповете на москвича. Момичето дойде и се разхълца: "Аз съм виновна, понеже не нося очила, а съм късогледа". Това беше София. После я поканих на кино да гледаме "Слонът, моят приятел". Но не стигнах до тъмния салон, защото попаднах в болницата. Травмите ми бяха тежки, градусите на телесната температура - 40, предстоеше ми операция. Само три месеца ходехме като гаджета и се сгодихме на 14 октомври 1980 г.
- Първа брачна нощ имахте ли?
- Не си спомням нищо. Много звъняха по телефона да ми честитят и ми пречиха да си върша работата. Приятели, добри хора. Медения месец го изкарахме вкъщи.
- Тодор Колев ли е вашият учител в професията?
- Да. Един ден го питах - "Кажи ми бе, Адаме, как ги правиш толкова перфектни имитациите?" А той ми отвръща - "Един ден сам ще стигнеш до отговора". И се случи. В някакъв момент стигнах и до там. Тогава отидох, още беше жив, и му благодарих. Зарадва се. Каза ми: "Видя ли? Можеш. Хубаво ти се е получи. Иначе с моите съвети нямаше да си ти".
- Е, не се ли уморихте вече, не е ли време за почивка?
- Луд умора няма. Пау Казалс на 93 г. е свирил по 3 часа на ден и като го попитали защо още се упражнява, им отвърнал: "Започвам да виждам леко подобрение". Та и аз така.