Стефан от Иран - от бежанец и бездомник до филмов продуцент (ВИДЕО)

Историята на Мехран от Техеран, който празнува на Стефановден. И който без документи живее и твори в България от 10 години.

Роден и израснал в Иран. Избягал първо от ареста в Техеран, а след това в България след участие в протести срещу президентския избор на Махмуд Ахмадинеджад в размирната столица. 10 години живот у нас, през които сменя леглото в лагера за чужденци в Бусманци с пейката в парка, работата в автомивка и дюнерджийница до създаването на филми за човеци с неговата орисия. Това е Мехран от Техеран, който празнува на Стефановден. Защото българското му име е Стефан.

"През 2009 г. имаше избори за президент в Иран. Много хора в страната очаквахме досегашният президент да не бъде избран. Но това не се случи и започнахме протести. Мислехме, че можем да свалим този режим и да го заменим с друг. Но за съжаление нещата тръгнаха по друг начин. Разбрахме, че всичко е измама. Хванаха ме веднъж, след това втори път и се наложи да избягам от районното", разказа пред "България Днес" 35-годишният мъж.

Останалите задържани в полицията доверяват на Мехран, че ако бъде вкаран в затвора, е възможно дори да бъде екзекутиран. Планът е ясен - трябва да избяга.

"Престорих се на болен, за да ме заведат в болница. Оттам успях да избягам, защото не могат да ме контролират, като вляза", продължава иранецът. Близо една година живее при свой приятел в друг град. През това време разбира, че на няколко пъти е търсен на домашния му адрес с призовки за явяване пред органите на реда.

"Тогава се запознах с един човек, който ми каза, че не мога повече така да живея и ще ме свърже с негови приятели, които да ме изкарат извън страната. Свързахме се и човекът ми каза, че мога да отида в Германия, Италия, България. Бях чул преди това, че България е много красива страна", спомня си Мехран. Мъжът не се двоуми много, събира багажа и тръгва.

"Прекарахме около седмица в Истанбул, после стигнахме до Одрин. Бяхме двамата с мой приятел. Там шофьор ни закара близо до границата. Имаше ограда около метър и половина. Прескочихме я и дори не бях сигурен, че това е България. Пеша стигнахме едно село, хванахме такси до София и вечерта бяхме вече тук", разказва Мехран. В столицата иранците отиват в близко районно полицейско управление. "Вкараха ни в Бусманци - затворен лагер за чужденци. Бяхме там с моя приятел 37 дни. Благодарение на един арабин, който преди е бил в България и е понаучил езика, успях да науча и аз много думи", казва той. От лагера иранският гражданин излиза на 13 декември 2010 г. Успява да си намери работа като помощник-готвач в хотел-ресторант в Бояна. Но след като заведението фалира, мъжът остава на улицата.

"Вече нямах право да работя, защото трябваше да се мине една година от заявлението за работа според тогавашния закон. За съжаление станах бездомник, спях по пейките в парка и където намеря. Докато случайно ме свързаха с иранец, който имал търговия с дюнери на морето. Работих до края на септември, събрах пари и се върнах в София", разказва още Мехран.

След това той намира работа в автомивка, фирма за компютри, в строителството, в склад в хипермаркет. Забравя за периода на скитничество и дори пише книга на персийски език за повратностите на живота. Но не намира издателство, което да издаде книгата му.

Постепенно Мехран, чието българско име вече е Стефан, започва да твори. Наред с любимите си черно-бели фотографии на значими места и пейзажи в страната през 2018 г. заснема късометражния филм "Клоун". "Той разказва, че всички хора сме клоуни. Преструваме се, че сме щастливи и добри. Той казва, че ако не искаш да се преструваш на щастлив, прави това, което е правилно, и махни маската, живеейки нормално", споделя Мехран-Стефан, който междувременно си купува бас китара и се научава да свири.

Сега е на ход друга мащабна идея - филм за бежанците. "В тази лента искам да кажа, че много хора бягат от страната си и заслужават да живеят спокойно в други държави. А има и други, които идват, без да учат, и чакат само помощи от държавата, без да искат да работят. Надявам се да имам достатъчно пари за лентата и да се получи добре. Ако получа статут, ще мога да я регистрирам на фестивали в Румъния, Русия и други държави", разкрива иранецът на чудесен български език.

Мъжът живее на квартира в етаж от къща в тих столичен квартал. За десет години у нас се променя коренно. Докато преди идването в България е пушел, пиел алкохол и ядял много месо, тук забравил цигарите, пийва само по важен повод и е вегетарианец, обичащ и бранещ животните.

Все още не е женен и няма деца. Но и да поиска, няма как да се случи поне засега, тъй като цяло десетилетие вече не може да се сдобие с български документи за самоличност. Нито да създаде официално метъл бандата си, за което мечтае. Както и петте песни, на които пише музиката и текстовете. Още повече да запише "Биология" в Софийския университет, каквато мечта има.

Мехран, който отдавна е интегриран по безупречен начин в българското общество, е част от стотиците чужденци без постоянен статут у нас. Няма и законов път, по който да легитимират съществуването си.

Какво означава да си човек без документи в България? Не можеш да работиш законно, не можеш да наемеш квартира, не можеш да отидеш на лекар, не можеш да шофираш или да учиш. Не можеш дори да се ожениш или да се запишеш като родител в акта за раждане на собственото си дете. Разчиташ на добрата воля на приятели да ти помагат да преживяваш и живееш на ръба, извън системата и в постоянен страх и напрежение.

Тези хора попадат в затворен кръг - не могат да бъдат изведени от България, по правни, хуманитарни или практически причини - няма законово установен ред да получат документи - живеят нелегално в България, изключени от всички системи на общественото устройство.

Орисията на Мехран споделя и Саади Нури от Афганистан, която от пет години живее в България със своето семейство. "В Афганистан има страх, има бомби. Как да живееш там"? А Бисонг Джекоб Ену от Камерун, който от осем години е у нас също без документи, иска да се развива като певец.

Тримата се включват активно в кампанията за законодателна инициатива, която да урежда статута на лицата без документи в България. Инициатор е Центърът за правна помощ - Глас в България.

„В мнозинството държави в Европа, а и извън нея, съществуват законодателни механизми, чрез които този проблем да бъде разрешен. Те предоставят възможност на хората, които са пребивавали в страната без документи за период от поне няколко години, не са нарушавали закона, създали са трайни лични и социални връзки, работили са и са се интегрирали в обществото, да кандидатстват за право на пребиваване. В България такива законодателни пътеки липсват. Затова ние апелираме към законодателните власти да обсъдят и приемат законови разпоредби, които да дадат възможност на тези хора наистина да станат пълноценни членове на обществото и да допринасят към него, което е и мечтата на всеки от тях“, споделя пред „България днес директорът на фондацията адв.Диана Радославова, която в коалиция с други неправителствени организации и юристи разработили конкретни текстове към Закона за чужденците в Р. България.

Предложенията могат да се прочетат тук, заедно с подробно описание на проблема и обосновка. Който желае, може да се разпише в онлайн петицияза уреждане на статута на хора в България без документи тук.