Надзирателки търсят хляб между краката на задържани
Опипват гърдите на затворничките ежедневно
Карат жените да клякат чисто голи пред свидетели
Надзирателят стоял на вратата на стола, всички влизали един по един и той ги опипвал за забранени вещи. Според мисленето на служителите в затвора в Сливен хлябът бил забранена вещ. Затова при излизане от стола се бъркало в сутиените, за да не би да се изнася хляб, или между двата крака, включително и на по-интимни места, също в чорапите, защото наистина имало жени, които нямат приходи да си закупят нещо от лавката и разчитат да си изнесат 2-3 филии хляб. Когато бъркането било през блузата, обискирането ставало по доста унизителен начин - с мачкане на гърдите, за да се провери дали някаква твърда част няма да се напипа.
Тези фрапиращи показания са дадени по дело, което бивша затворничка завежда срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Тя иска обезщетение за унизително отношение към нея от страна на надзирателките в Сливенския пандиз, както и в следствения арест на столичния булевард "Г.М. Димитров". Единият иск е отхвърлен заради изтекла давност, но по втория дирекцията е осъдена за изпитвания срам от жената, за "изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отношение, болки, настъпили от незаконосъобразните действия на служители на ответника в ОЗ "Сливен", при многократното извършване на обиски на ищцата, включително на интимните й части, по начин, унижаващ човешкото й достойнство".
Твърденията на ищцата са подкрепени от показанията на две свидетелки, също бивши затворнички, които съдът кредитира като достоверни.
Бившата пандизчийка завежда исковете заради преживяното зад решетките по време на престоя си през 2011-2012 година и втори път през 2016 година. При първия си престой тя била задържана под стража в Сливенския затвор и излязла, когато е пусната под парична гаранция. При втория е в Сливен и в следствения арест в София на бул. "Г.М. Димитров".
Жената е от Сандански и делото се гледа в Административния съд в Благоевград. Твърденията на ищцата и тези на съкилийничките й са доста близки. Тази, с която лежали в Сливен, е юристка и многократно вдигала скандали за начините на обиските, защото не отговаряли на правилата. Извършвали се винаги при влизане и излизане зад решетките - например, когато задържаните били конвоирани за съдебно заседание. Били събличани чисто голи и карани да клякат. Били проверявани и на връщане от работа, в случая с ищцата, когато тя се връщала от шивашкия цех към пандиза. Това се случвало и когато била неразположена и тогава затворничката плачела дълго. Когато не са събличани, били опипвани гърдите им. Свидетелките твърдят, че това не било някакво специално отношение към тяхната съкилийничка, а масова практика. В ареста в София се вкарвали по 3-4-5 жени едновременно за обиск, докато в Сливен "повече се спазвали нещата" и присъствали по две-три.
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" призовава за свидетелки надзирателки, които пред съда твърдят, че обиските ставали дискретно, без присъствието на други задържани и винаги в присъствието на медицинско лице, каквито са нормативните изисквания. Конкретно за ищцата, познавали я бегло, а едната счита, че "не й е правен оглед на телесните кухини". Голи обиски се налагали рядко и на тях винаги присъствало медицинско лице.
В крайна сметка магистратите приемат версията на задържаните. Ищцата завежда два иска от по 10 бона срещу затворническата управа - за двата си престоя зад решетките. Първият е отхвърлен, но не защото тя не била унижавана, а защото давността е изтекла. По втория държавната институция е осъдена да плати 700 лева обезщетение, като съдът отхвърля иска до пълния му размер от 10 000 лв.
Решението подлежи на обжалване или протест пред горната инстанция.
