Историкът проф. Пламен Павлов: Шекспир се вдъхновява от дъщерята на Самуил

Пламенната любов на Теодора Косара е претворена в пиесата "Буря"

КОЙ Е ТОЙ

Проф. Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. в русенското село Пейчиново в семейство на учители. През 1978 - 1982 г. завършва история във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода IV - XV век във Великотърновския университет, а през 2016 г. става председател на новосъздадения Център за медиевистични изследвания, касаещи периода на Средновековието. Последната му книга е "Първите дами на Средновековена България".

- Какви са изводи ви, проф. Павлов, след проучването на дейността на жените, събрано в последната ви книга - "Първите дами на Средновековна България"?
- Тук не става въпрос за криворазбран феминизъм, а по-скоро да преценим до каква степен жените участват в политическия и културния живот, какви са заслугите на владетелките. И да разберем, че те не са просто една декорация към владетелските дворове, а са лица в голямата политика в някои случаи. Благодарение на инициативата на моите приятели от сдружение "Българска история" се опитах да дам по-широк и панорамен поглед върху тази тема. При многообразието на средновековния обществено-политически живот имаме първи дами в по-самостоятелните феодални владения. Имаме такива господарки на българите във Видин, Поморавието, Македония, Добруджа и на други места.
Не по-малко важно е, разбира се, да знаем кои са българките, владетелки на чужди държави, тъй като това е част от българското културно и политическо влияние в тогавашния свят. В някои случаи те са по-широко представени, а в други с по няколко изречения, тъй като сведенията за тях са оскъдни. Имаме и куриозни случаи, при които имаме само името на някоя знатна дама от ктиторски надпис. А някъде дори и име нямаме.

- Кои образи се открояват?
- Имаме много ярки царици, които са по-силни от своите мъже. Имаме пример и с Елена, сестрата на Иван Александър, кралица и после царица на Сърбия, която е може би най-способният балкански политик в средата на XIV век.
За мен най-силната фигура на владетелка е Мария Палеологина Кантакузина - съпруга на Константин Асен и Ивайло. Тя е млада жена, като браковете тогава са договаряни, когато момичета са били на 14 години и по-малки дори. Тя е византийка, обругавана е и представяна в много негативна светлина от старите ни автори. Реално погледнато обаче, тя защитава интересите на българската държава и го прави много дръзко и непоколебимо. Дори има случаи тя да ликвидира своите противници, но това е в името на силната българска държава. Тук аз давам паралела, че Екатерина II може да е немкиня по произход, но защитава интересите на Руската империя. Същото се отнася и за Мария Кантакузина. И колкото и тя да е представяна негативно от нашите автори, факт е, че 20 години след като тя вече не е на поста, продължава да има привърженици в България. Които дори я молят да се върне на престола с малолетния си син по време на една криза.
По време на въстанието на Ивайло тя прави една сделка с убиеца на своя съпруг Константин Асен, но в крайна сметка запазва сина си Михаил. А във Византия я смятат за по-опасен противник от Ивайло. Това е достатъчно показателно за силата и способностите й.
В никакъв случай не можем да пренебрегнем и други владетелки. Много незаслужено според мен е обругана Смилцена - съпруга на цар Смилец, един безличен владетел. Тя е обвинявана, че щяла да предаде България на Сърбия. Че предлагала ръката си на сръбския крал Милутин. Това, разбира се, не е вярно и мисля, че съм го доказал. Тя е регентка на своя малолетен син Иван Смилец и това, че се предлага за съпруга, означава, че предлага себе себе си за съюзник на Сърбия, а не че се отказва от българския суверенитет. Мисля, че по това спор не може да има.

Много добри впечатления тогава са имали нашите прадеди от Теодора Палеологина - съпругата на Теодор Светослав и после на Михаил III Шишман. Тя е запомнена като много човечна и по майка е арменка. Отделил съм много място на владетелките в етнокултурен план, както изобщо на цялата средновековна аристокрация, тъй като ние имаме много български царици, но и немалко византийски, сръбски, гъркини, една французойка, макар и много мимолетно. Куманката Ана също - съпругата на Калоян и после на Борил, която е обсъждана дори и във Франция. Но като цяло вникването в съдбата на тези женски образи ми дава възможност по-добре да навлезем в атмоферата на средновековния българин, на тогавашните ценности и на много събития, разбира се.

Трябва да кажем, че огромна част от браковете тогава са по политически сметки. Колкото и да ни изглежда ненормално и против човешката природа, такива са били времената до модерната епоха.

- Изучавали сте и живота на принцесите ни, кои от тях са най-знаменателни?
- Да, сред нашите принцеси също има много забележителни българки. Теодора Косара, дъщеря на Самуил, както и нейната сестра Мирослава в едно по-ранно време имат много силни характери и това е дало основание на един от най-големите византолози сър Стивън Рънсиман да пише за огнените страсти в българския двор на Самуил при планинските езера на Македония. Тоест в Преспа и Охрид. За Рънсиман няма никакво съмнение, че държавата е българска и че тя е първата българска империя, а не държава на славяни, македонци и какви ли не други фантасмагории, които слушаме и до днес.
Теодора Косара се влюбва в черногорския княз Иван Владимир и заплашва, че ще се самоубие, ако баща й не даде ръката й. Разбира се, тук има и много политика, не само любов, но тя остава емблематичен образ в историята на Черна гора. А посредством западна линия тази история стига до Шекспир и тя има отражение в неговата пиеса "Буря". Жалко, че Шекспир не е знаел други истории от българския царски двор, тъй като щеше да напише още пиеси с интересни сюжети и висока художествена стойност.
Бих искал да спомена и Белослава - една почти неизвестна българска принцеса, кралица на Сърбия, извънбрачна дъщеря на Иван Асен II. Тя е смятана от противниците на съпруга й Стефан Владислав за по-опасна от него. Има едно писмо, в което дубровнишкият сенат, в който тя намира убежище след свалянето на съпруга й, пише, че няма да пуснат кралицата. Това показва, че тя е достойна наследница и като характер, и като политическа воля на своя баща Иван Асен II. Сръбски учени допускат също, не само аз, че Белослава има решаващо влияние за създаването на "Милешева" - най-известният сръбски средновековен манастир, паметник на ЮНЕСКО. Аналогичен е на нашата Боянска църква, но по-ранен с около 20 години.
Не бива да забравяме и Сара Теодора, съпругата на Иван Александър - първата еврейка, владетелка на християнската българска империя, каквато по дефиниция е България. Виждаме тук и липсата на предубеждение при Иван Александър и силните страсти, които бушуват в тази наглед кротка фигура.