Хайтови осъдиха Калин Терзийски

На последна инстанция

10 000 трябва да плати на наследниците

Писателят Калин Терзийски загуби делото, заведено срещу него от наследниците на писателя Николай Хайтов. Причината да се стигне до съд бяха думи на Терзийски, изречени в телевизионен ефир преди години, според самия Калин - в нетрезво състояние. Тогава Кайо казва, че Хайтов и Радичков са били слуги на властта.

Терзийски си навлича неприятности, които го преследват и до днес. Делото срещу него стигна до ВКС, след като Хайтови обжалваха решението на второинстанционния съд, което оправда Терзийски. Преди дни Върховният съд е осъдил писателя. Първоначално исканата сума от семейството от 30 хил. лева сега е по-малка, но както според Терзийски, така и според ищците - парите в случая не са най-важното.

"България Днес" потърси за коментар и двете страни. Какво казаха те за края на дългата съдебна сага, четете в следващите редове.

Писателят:

Грозно е, че не простиха!

- Г-н Терзийски, преди четири години наследниците на Николай Хайтов заведоха дело срещу вас заради думи, казани в телевизионен ефир, за които вие неведнъж поднесохте извиненията си в медиите. На последна инстанция бяхте осъден. Какво следва сега?

- Сега следва по-важното. Да се спечели морална победа. Защото материалните неща са второстепенни. Ако усетя, че честните хора ме подкрепят, ако успея да създам една голяма, истинска, мащабна дискусия върху свободата на словото... ако успея да накарам хората да се замислят за това къде са границите на свободата на говорене... и дали въобще би трябвало да има граници... ако успея да предизвикам съчувствие към съвременните писатели и към съвременната литература (да не се бърка "съчувствие" със "съжаление") - значи ще съм победител! Има едно много тъжно нещо. От алчност или не знам по каква друга неведома причина, наследниците на писателя Хайтов с настойчивото си преследване, което осъществяват срещу мене, предизвикаха огромна вълна от ненавист и омерзение - и срещу себе си, и срещу самия Хайтов. Чак на мен ми е някак страшно и тревожно - казвам си: Та чакай сега, Хайтов чак толкова ли е лош? Колкото го описват стотиците хора, които изригнаха, след като разбраха за резултата от нашето дело. Така се получи - именно с поведението си, с нежеланието си да приемат извинение, да простят, с настървеността си наследниците предизвикаха ураган от лоши чувства към родителя си. Аз, при това, представете си, преди цели пет години го бях дал мимоходом като пример. Да обясня, давайки примери, защо изпитвам лоши чувства към комунистическата (и към всички други) диктатура. Ако не бях казал неговото име, щях просто да кажа друго или други. Но ето какво се получи... От злоба и нежелание да се прости (говоря за Хайтови) стана някак грозно. Някой би казал: А защо ти, Терзийски, ти не простиш на писателите от онова време? А аз ще кажа: Аз дори и никак не ги обвинявам! Никога не съм ги обвинявал! Все едно да обвиниш глупак, който се подмазва и се държи недостойно - няма за какво. Много от писателите от социализма, и то от изявените, ми приличат на селяни, бутащи се на опашка в столова. Може да им се посмееш.

- Защо извинението ви не бе прието и защо не успяхте да стигнете до споразумение?

- Чак толкова задълбочено не познавам човешката душа. Въпреки че съм работил като психиатър. Мога само да предположа, че са си казали: "Ако не осъдим много сурово този негодник Терзийски, ще се намерят още и още хора, които ще говорят лоши неща за баща ни". Но се получи, за жалост, точно обратното. Защото няма как да се заговори добро за отмъстителни и зли хора. Сега ще се говорят още по-лоши неща за иначе талантливия (поне съдейки по "Диви разкази") писател Хайтов. И друго - трябва да е ясно, че ако се забрани свободното говорене за диктатурата, за комунизма, за тия, които са го обслужвали - все едно цялата демокрация с прехваления й плурализъм и свобода на словото се е провалила! Освен това някак трябва да се изясни, че говоренето за публични личности просто няма нищо общо с личната обида и личните нагрубявания! Аз като публична личност понасям такива невероятни обиди, че едва ли някой читател може да си представи. Но знам - това е данъкът на известността. Когато си известен, се превръщаш в институция. Но и в отдушник за емоциите но хората. И се налага да приемаш мненията и дори крайните им и обидни (според тебе) твърдения за теб. Ето пример: Ако кажа, че Гьобелс или Шпеер (архитектът на Третия Райх) са били подлоги на нацизма - дали ще има право някой германец, който им е наследник, да ме осъди?

- Кое ви тежи най-много в цялата ситуация?

- Страхът ми тежи най-много. Страхът, че както се прави сега с мене, така ще може да се прави вече свободно и занапред с всички пишещи и говорещи! Така този маниер, този стил на поведение ще стане норма. Искаш да смачкаш някого, който говори - съдиш го. И готово. Така вече, след като го има този прецедент, всеки писател и журналист ще може да бъде съден, да бъде направо смачкан, ако си отваря устата! Ако говори това, което мисли. Ще се окаже, че може да говори това, което мисли, само този, който може да си плати!

- Какво научихте през последните четири години и как ви промени тази история?

- Научих се да живея въпреки тежестите, висящи над главата ми. Въпреки ужасния гнет на това очакване да чакаш да ти се стовари такава "глоба", която ще те лиши от препитание едва ли не за цял живот, това е ужасно нещо! Въпреки че живеех с лошото очакване, с надвисналия над главата ми дамоклев меч, макар че по-скоро беше дамоклева кофа с помия - аз правех всичко, както и преди съм го правел. Направих куп изложби, издадох четири книги, направих пет или шест големи благотворителни акции... Помагах, напътствах, работех, подкрепях, давах. Защото човек се познава по това - когато прави добро, въпреки че на него правят зло... и продължава да го прави това добро въпреки злобата на злите.

- Новата година стартира разочароващо за вас, но с какви очаквания сте за бъдещето? Върху какво работите в момента?

- Напротив. Новата година започва за мен с нов ентусиазъм, с нова енергия, с нова светлина. Аз съм фонтан от светлина и енергия и нищожните неща по пътя не могат да ме задушат. Започнах годината с изложба на мои картини. Тя мина чудесно. Щастлив съм, виждайки любовта на хиляди хора. Даже омразата ме радва: мразят те много, когато много ти завиждат. Значи си за завиждане. А другото... Ницше го е казал много добре: "Силният дух казва - дайте ми по-тежък товар!".

Елена Хайтова:

Правдата възтържествува!

"България Днес" потърси за коментар по темата и дъщерята на Николай Хайтов - Елена. Тя е категорична, че българският съд е отсъдил правилно.

"Много се зарадвах, защото правдата възтържествува! Окончателно, последно спечелихме ние. Колкото и да е хулен българският съд, аз продължавам да смятам, че той оценява правилно и дава справедливи присъди. Благодаря му от името на моето семейство" - казва Хайтова.

Елена Хайтова сподели още, че присъдата е за три пъти по-малка сума от 30-те хиляди лева, които семейството искаше първоначално, но продължава да твърди, че парите не са най-важното.

"Три пъти по-малка е сумата, но нас това не ни интересува, още повече мен специално. Важно беше моралното удовлетворение. Не сме искали да печелим пари от него. Важното е да си понесе вината заради куп глупости, които изговори срещу големия Хайтов" - споделя Елена.

Елена твърди още, че ако Калин се е бил извинил още в началото, нямало да се стигне до дело и че трябвало публично в телевизионен ефир Терзийски да се разкае за думите си, а не в електронни медии.

"Имаше вариант да се помирим, да не стигаме до ВКС, ако той се извини. Още в началото казахме, че може да помислим да не завеждаме дело, ако той се извини публично. Подобни обиди не може да се хвърлят така в телевизионен ефир, неподходящо е за човек като него - писател и психиатър. Когато някой иска да обижда друг, може в кръчмарска обстановка или на частно парти, но не и в телевизионен ефир. Човек трябва да си мери думите, говорейки срещу някого, нищо, че е демокрация" - казва още дъщерята на Николай Хайтов. Тя посочва също, че нетрезвото състояние, в което е бил, не може да е оправдание.

"Въздействието на алкохола не може да е оправдание, но има и нещо друго, което трябва да се отчете - не може да се взима интервю от пиян човек! Вината не е само на Калин, но и на водещия, и на телевизията" - смята още Елена.