Топалпинистът Нимс Пурджа: Скатов ми беше като брат

Планината не прощава, там нямаш място за грешка

Кой е той

Нирмал "Нимс" Пурджа е най-нашумелият алпинист през последните години. Той не спира да поставя нечувани до този момент постижения. Преди месец непалецът стана първият човек, който изкачи К2 през зимата без използване на допълнителен кислород. Той беше част от експедиция с участието на още девет елитни шерпи, които шокираха света с постижението. Няколко седмици по-късно под върха загинаха петима алпинисти. Един от тях беше българинът Атанас Скатов.

През 2019-а Пурджа завърши забележително предизвикателство. Само за 190 дни той покори всичките 14 8-хилядника на планетата.

Специално за читателите на "България Днес" Пурджа разказа за своите преживявания и какво е посъветвал Атанас Скатов, преди сливналията да тръгне към К2.

- Нимс, кога и защо решихте да изкачите К2 без допълнителен кислород?

- Още от първия ден. Не бях напълно аклиматизиран. Бях спал само на Лагер 2. Обикновено трябва да си преспал на Лагер 4, ако катериш без кислород. Когато фиксирахме въжетата с моя тим до Лагер 3 при първата ротация за аклиматизация, получих леко измръзване на три пръста. Когато катериш без кислород, лесно губиш топлина. Имахме план да се качим на върха заедно с тима. Да изпеем националния химн. Шерпите са много бързи катерачи. А когато са с допълнителен кислород, са като суперхора. Бях притеснен дали мога да водя този тим. Всичко се получи според плана. Ако трябва да съм честен, някои от моите приятели бяха учудени, защото те бяха с допълнителен кислород и се мъчеха да ме стигнат.

- Какъв беше най-критичният момент по време на експедицията?

- Когато вървяхме нагоре към Лагер 4, стана много студено. Ритах с крака по леда, за да се сгрея. Беше голяма мъка. В този момент моите приятели не ми казаха, но част от хората в тима са мислели да се върнат обратно. Това беше критичният миг за всички.

- Какви са вашите лични впечатления от Атанас Скатов като личност и катерач?

- Страхотен човек. Имахме невероятни купони в базовия лагер. Когато времето беше лошо, ние танцувахме. Той е страхотен танцьор. Честно казано, никога не бих си го помислил. Винаги се усмихваше. И е много скромен. Толкова земен. Хората, които са изкатерили 11 8-хилядника, обикновено имат голямо его. Беше ми като брат. Снимахме видео, преди да тръгна към върха. Жалко е. Ще ми липсва много.

- Помните ли последния разговор с него?

- Да, изкачих върха и се върнах в базовия лагер. С неговата приятелка ме посетиха. Дойдоха с камера. Записваха. Просто приказвахме. Казах му - късмет. И това беше последният разговор, който имахме. Като брат на брат. Те ме питаха как е минало. Казах им, че сме фиксирали въжетата до върха. Затова е безопасно. Просто внимавай и не спирай да вървиш.

- На една снимка сте в базовия лагер с Атанас и Серхи Минготе, който също загина. Какво бихте направили, ако можехте да върнете времето назад до момента на това фото?

- Двама от близките ми приятели ги няма. Много е тъжно. Видях още една снимка, която направих с Хуан Пабло Мор (б.а. - също загинал). Тъжно напомняне колко смъртоносна е високата планина. Ако трябва да съм честен, нямахме представа какво ще се случи. Бяхме заедно в базовия лагер. Всички искахме да катерим за нашите цели и по наши си причини. Човече, много е тъжно.

- Какво беше състоянието на въжетата, когато тръгнахте да слизате от К2, и каква част от пътя между Лагер 2 и върха беше фиксирана с въжета?

- Да, когато катерехме, ние фиксирахме почти всичко. При атаката на върха фиксирахме от Лагер 2. При първата ротация за аклиматизация бяхме фиксирали само в близост до лагера. Затова довършихме всичко до Лагер 3. В деня на изкачването фиксирахме всичко с въжета до върха. Направихме го, защото знаех, че трябва да се спускаме през нощта. За безопасност, а и през зимата е проблем. Имаш нужда от подобно направление. Представих си, че тимът ми може да закъса. Затова планирахме да обезопасим целия маршрут.

- Имаше доста необичайна ситуация в експедицията на "Севън Съмит Трек", когато катерачите стигнаха до Лагер 3 на 4 февруари. 25 души са спали само в 3 палатки. Било ли е това огромен фактор за трагедиите на следващия ден?

- Всичко опира до планирането. Моята палатка беше тотално отнесена на Лагер 2. Но аз отидох сам да проверя дали е там или не. Това е усилие. Ако не си бях направил труда да проверя, тогава трябваше да нося цялата си екипировка. Това е планина. Не можеш да предполагаш, че това, което си оставил в планината, ще е там. Урок за всички. Но не е нещо ново. Точно това е причината за смъртоносните инциденти в планината. Трябва да планираш съвестно, в детайли. Защото планината не прощава. Там няма място за грешка.

- През 2019-а загубихме Боян Петров под Шиша Пангма. Това беше последният връх, който покорихте във вашето невероятно предизвикателство. След смъртта на Петров китайските власти затвориха планината. Колко трудно беше за вас през тези дни на несигурност дали ще ви пуснат да изкачите последния връх от предизвикателството?

- Китайските власти са много могъщи. Бях доста притеснен, че няма да ми дадат разрешение. Когато хората разбраха, че проектът е по-голям от мен и е за добра кауза, тогава смятам, че китайското правителството хареса това. Имаше доста подкрепа от всички наши приятели. От целия свят. Пишеха до китайските власти. Беше трудна работа, защото обикалях навсякъде, за да се получи. Не познавах лично Боян Петров. Причина за това е, че започнах с професионалния алпинизъм едва от 2019-а. Преди това работата ми беше различна. Бях част от Британските специални части. Не бях катерач. Не знаех нищо за Петров, преди да срещна Поли Генчева. Тогава направих проучване за него.

- Вие сте били войник. Кое е по-опасно: да тичаш покрай мини и да избягваш куршуми или да изкатериш най-тежките планини на -40 градуса, докато се бориш за всеки дъх?

- Двете са различни и еднакво опасни. Имал съм моменти, в които буквално трябва да вземеш решение между живота и смъртта. Падал съм в планините. И тогава си казваш - ако е писано да съм мъртъв, значи съм мъртъв. Чувствам се жив, когато съм на 8 хиляди метра. Когато се боря за всяко вдишване. Когато съм в моята зона. Тогава съм най-щастлив. В алпинизма има много тънка граница между това да си смел, да вземеш смелото решение и да продължиш да катериш. Това може да доведе до успешна мисия. В същото време това решение да бъдеш смел, да не познаваш пълния си потенциал и да не си честен със себе си може да те убие. Границата е много тънка.

- В книгата си "Отвъд възможното" разкривате как сте открили кладенеца на самоувереността във всичко, което правите. Кога за пръв път го установихте?

- Трябва да обичаш това, с което се занимаваш в живота. Ако работиш по-здраво от останалите 7 милиарда население, тогава може да си номер едно. Хората не виждат кръвта, потта и сълзите, които са зад всичко това. Затова се обръщам към следващите генерации и към тези, които виждат моите успехи, не приемайте това за случайност.