Мария Янева, председател на Софийския арбитражен съд и фондация "Искам бебе": 11 години се борих за свое детенце
Ин витро не прави бебета, ин витро създава семейства
КОЯ Е ТЯ
Мария Янева е международен съдия, арбитър към Московски арбитражен съд на Руската федерация, председател на Софийския арбитражен съд към Сдружение МАПА, председател на Международната асоциация за правосъдие и арбитраж и председател на фондация "Искам бебе". За дългогодишната битка да има своя рожба, за трудностите и волята да продължи и в най-големите бури, както и за спецификите на арбитражните дела и съдилището, което ръководи четете в следващите редове.
- Г-жо Янева, фондация "Искам бебе" носи щастие на много семейства с репродуктивни проблеми. Защо е важно да се говори за този проблем и защо той става все по-осезаем в последните години както у нас, така и по света?
- За съжаление статистиката за раждаемостта през 2019 г. сочи, че дори в следвоенните години броят на родените деца е бил по-голям в сравнение с това, което се случва днес - едва 47 000 бебета. Ние във фондация "Искам бебе" вече четиринадесет години се борим за всеки човешки живот. Вярвам, че всеки един нов живот е ценен. Защото ако пред Европа седи въпросът за демографската криза, пред нас в България стои въпросът дали изобщо ще ни има утре. Ние, които всеки ден се сблъскваме с човешката болка, знаем отлично, че каузата ни си струва. Защото стремежът за дете те прави добър човек. Защото чрез тихата революция, която всеки един от нас прави в името на новия живот, ние наистина се убедихме в това, че когато се постараем да бъдем добри майки и татковци, то светът ще се напълни с добри хора. С гордост заявявам, че за всичките ни години усилена работа имаме зад гърба си родени с помощ от фондацията над 3000 български деца.
Все повече стават примерите за това, че когато човек говори за проблема, се намира и решение за него. Ин витро не е дума табу, както се смяташе допреди няколко години. Дори най-известните и обичани звезди признаха, че имат бебета ин витро, и то го заявяват с изключителна гордост - Сара Джесика Паркър, Марая Кери, Никол Кидман, Кортни Кокс, Селин Дион и много други. Защото ин витро не прави бебета, ин витро създава семейства.
- Разкажете ни за вашата битка. През какво преминахте, за да чуете най-щастливата новина - че носите живот в себе си?
- Моята битка...Все още напират сълзи в очите ми. Всеки път избухвам вътрешно в неописуема болезнена емоция. Надеждата. Много труден период в живота ми. Благодаря на семейството ми, моя съпруг и всички близки, които в най-трудните моменти, в които падах духом, ме вдигаха на крака и ми казваха, че трябва да продължа. Спомням си моментите, в които се разхождах в парка и гледах другите майки... Губех надежда. Вярата и молитвата към Бог, молитвата да не ме забравя. Така единадесет години по-късно срещнах Радина (създателката на фондация "Искам бебе") на един благотворителен бал и й разказах за моя проблем. Радина ми помогна. Никога няма да забравя момента, когато на третия опит ин витро отворих теста за бременност. Не мога да го опиша. Не мога. Девет месеца по-късно, на 28 февруари, аз станах най-богатият човек на света. В 7.53 часа в ръцете си държах 3440,00 кг злато, което ми се усмихна, а аз му отвърнах - много си хубав, сине!
- Получихте и приз "Мисис Дама на годината" за каузата, в която давате сърце и душа. Какво ви носи това отличие?
- Аз съм само един приносител на тази награда. "Мисис дама на годината" беше признание за всички дами във фондация "Искам бебе". Всички онези смели, борбени и неуморни да правят добро момичета. За всички, които оставиха частица от сърцето си в тази фондация. За всички тях, които не се умориха вече четиринадесет години да вървят дългия път, наречен ин витро, с всяко едно семейство, дошло при нас за помощ. Искам да им кажа, че много ги обичам и им благодаря, че ме направиха част от най-светлото дело, за което си струва да живееш.
- Председател сте на Софийския арбитражен съд. Какви точно са компетенциите и предимствата му?
- Арбитражът, както обичам да се шегувам, е моето първо дете. Когато бях малка и ни питаха какви искаме да станем, когато пораснем, аз казвах, че искам да бъда юрист и да помагам на хората. Обожавам работата си. Арбитражният съд е един бърз, евтин и достъпен начин за решаване на спорове. Правосъдието трябва да бъде достъпно за хората. За съжаление държавните такси за водене на дело в България са 4% от материалния интерес на първа инстанция. Често пъти се оказва, че гражданите не могат да си позволят да потърсят правата си именно защото не могат да заплатят държавната такса. Така се получава един нарушен баланс между правдата и неправдата. За това арбитражът е една добра алтернатива, тъй като там таксата за водене на дело е между 1 и 2%. Няма забрана да разговаряш със съдиите (арбитрите), защото именно тяхната задача е да помогнат на страните да решат един спор. Нали и най-лошата спогодба е по-добра от всяко едно съдебно решение. Честият проблем е, че страните по един спор не разговарят помежду си и очакват съдията да реши вместо тях. Тук е ролята на арбитъра, да им помогне да намерят решение бързо и евтино, и то само на една инстанция. Арбитражният съд, който представлявам аз, е първата българска независима правораздавателна институция, която сключи споразумение за партньорство с Международната арбитражна камара в Париж. Сега вече имаме българско участие в Париж и можем добре да защитим интересите на българския бизнес, който доста често ползва Международната камара, включително и българската държава, при решаване на спорове.
- Как успявате да съчетавате толкова дейности накуп заедно и с ролята на майка и съпруга?
- Физически ми е трудно наистина. Но всяка една спечелена битка, всяко едно родено дете, всяко едно спечелено дело в името на справедливостта ми дава сили да продължавам и да искам да помагам. Пък и нали ние, майките, нямаме право да се оплакваме. Ние можем да съчетаем всичко. Многоръкият Шива може да ни завиди.
