Богдан Филов спасява символа на София

Базиликата "Св. София" била и джамия, и склад през вековете

Далеч преди да стане министър, премиер, регент и спорна личност в политическата история на България, проф. Богдан Филов спасява цял куп археологически обекти из цялата страна. Именно той връща към живота и символа на днешната столица - църквата "Света София", намираща се на най-високото и видно място в града.

Бащата на родната археология познава от края на XIX и началото на ХХ век базиликата като място на разруха, разказва ръководителят на археологическото й ниво Полина Стоянова "Богдан Филов добре е знаел, че историята на "Св. София" е дълга и интересна, но по онова време тя е била в руини - връща времето Стоянова. - Тогава са стърчали камъни наоколо, а сградата е била полуразрушена. На Филов не просто му е хрумнало да започне разкопки и възстановяване на църквата, той е знаел, че тя е важна част от историята на града от столетия. През времето мястото, макар да се намира на хълм, е било изкуствено задигано заради извършваните строежи и разширяването на самата сграда. Знаело се е, че там има некропол. Самият Филов описва, че преди началото на дейността му под отломките са личали подови мозайки."

На мястото на сегашната "Света София" е имало църква, чийто под е запазен до днес и датира от IV век. Но всъщност археологическото ниво разкрива дейности още от I в. пр.Хр., казва Стоянова. "Проучванията разкриват, че развитието на некропола започва с разрастването на града по римско време, през първи век. В началото погребенията се извършвали в обикновени ями или в тегелни гробове. Наречени са на името на римската дума тегул - керемиди, с които са били покривани гробовете. През трети век вече започват да се изграждат гробници. Те са основно два вида, като първите са с плосък покрив за еднократна употреба. Представляват зидана камера с правоъгълна форма, вкопана в земята и покрита с един или повече камъни. Другите са с полуцилиндричен свод и са фамилни. При тях гробните ями са под земното ниво, но постройката е отгоре и се е виждала отдалеч", разказва още археоложката.
При тези погребения вече личат раннохристиянските практики, тъй като в тогавашна Сердика новата религия вече е набрала популярност. Впечатление правят и гробници, в които са били погребани около 30-ина тела, което говори за масови измирания или при войни, или от епидемии, обяснява историчката.

А какви хора са намерили вечния си покой в Източния некропол на Сердика? Ами заможни жители от укрепената градска част. "Със сигурност са били хора с възможности, защото изграждането на гробници не е евтино начинание, като се има предвид още повече, че някои от тях са били и изографисвани, а това говори и за престиж", казва Полина Стоянова. Разкрит е и т.нар. "цистов" гроб, което е съоръжение, изградено не от зидария, а от цели големи каменни плочи, с мозайка. Имало е и саркофази, което също говори за погребение на нотабили.
Най-прочутото последно жилище е това на Хонорий, което е от около средата на пети век. За жалост, не е известно кой и какъв е бил самият Хонорий, защото няма намерени записани сведения. Но гробницата му е със стенописани латински кръстове. "Най-интересното в случая е, че това е единствената гробница у нас от периода на късната античност с надпис околовръст на кръстовете, гласящ в превод от латински: "Хонорий, раб Божи, в името на Бог, Син и Св. Дух". Това е и първият персонализиран гроб, тоест знае се името на погребания. Което говори, освен че е бил заможен, е бил и на някаква по-висша длъжност в църковната йерархия."
За християнската същност на погребенията говори фактът, че в некрополите са намерени съвсем малко вещи, погребални дарове. "При езическите, тракийски култове по тези земи, мъртвите са били изпращани с дарове, които да им служат в отвъдното, но при християнството такива почти няма. Намерени са само части от дрехи, малко женски накити и стъклени лакримарии, прилични на колби. Последните според най-разпространеното тълкувание са служели да събират сълзите на опечалените. На места са намерени остатъци и от културата преди християнството, като монети. Според предхристиянските вярвания те са били нужни на душата да плати на лодкаря Харон, който трябва да я прекара през реката до отвъдния свят на Хадес", разяснява още тайните на археологическото ниво Стоянова.

Юстиниан построява църквата през VI век

Култово място под днешната "Св. София" е имало още от I век, а до VI век в сградата са направени множество промени. В VI век император Юстиниaн построява църквата. Откритите в подножието на храма цветни мозайки показват, че той е бил построен върху мястото на две по-стари разрушени черкви от IV и VI век.
През Българското Средновековие храмът продължава да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения поради близостта на градския некропол. Важната роля на "Света София" в късния средновековен период е засвидетелствана от факта, че целият град започва да се нарича с нейното име, което означава "божия мъдрост".

През XVI век, по време на османското владичество, базиликата е полуразрушена и става негодна за богослужение. Тогава е преустроена в джамия. През 1818 г. и 1858 г. сградата е разрушена от силни земетръси, минарето пада и мохамеданите я изоставят.
През 30-те г. се извършват реставрация, реконструкция и освещаване, а през 1955 г. храмът, както и другата оцеляла от римския период сграда - ротондата "Св. Георги", е обявен за паметник на културата. Съвременният храм "Света София" представлява величествена трикорабна кръстокуполна базилика. Църквата днес няма камбанария. Камбаната й е окачена на високо дърво в градината пред входа. Твърди се че това е знак на почит и памет именно на освобождението от турско робство, защото камбаната е биела точно от там на благодарствения молебен при посрещането на руснаците.