Преди повече от половин век Стефан Цанев предрича вируса

Това е биологична война, ние с жена ми вече се ваксинирахме, казва поетът

Големият ни писател и поет Стефан Цанев пръв предрича вируса, който върлува в момента по света. Това се случва през далечната 1966 г. в поемата му "Първа хирургия".

"Да, преди повече от половин век беше, имах такъв стих: "Пазя се само от заразни болести, плаши ме тяхната банална масовост." Наистина има нещо обидно в това. "При войната все пак има нещо утешително - че умираш, воювайки за някаква кауза. А каква е каузата да умреш от масова зараза? За какво си наказан или какво допринасяш със смъртта си? Пълно безсмислие. Все пак смъртта е едно изключително приключение за всеки човек и затова ти се иска то да има някаква цел и някакъв смисъл", смята писателят.

"Политиците в България грешат много, като не се състезават с идеи, а се оплюват един друг. Взеха и вируса на въоръжение - но да се замеряш с трупове е противно, неведнъж съм го казвал. Трябва да се научим да бъдем съперници, а не врагове. Старата генерация трябва да слезе от политическата сцена, а младите да поемат кормилото на държавата - това ни е спасението"., казва поетът, който вече се ваксинира заедно със съпругата си Доротея Тончева.

"Направихме го, чувстваме се добре. Но се боим, че има хора, които мислят само за себе си, пренебрагват, че трябва да пазят другите, вече преобладава личният интерес над съдбата на другите. Това ме потиска. Страхът ми остава", сподели още писателят, който смята, че коронавирусът е биологична война, независимо кой го е измислил - дали природата, Господ или който и да е. В обстановката, в която живеем, писателят е на мнение, че политиците не владеят словото и затова думите им имат обратен ефект.

"Въпреки това аз ще гласувам, не съм се отказал от това, трябва да се гласува", смята драматургът.

В момента Цанев подготвя пиесата "Убийството на Богородица" за това какво се случва по време на прехода.

"Народът остана измамен, пречупи се духът на българина", отчита поетът. Според него тежко живее в момента и театралното братство.

"Всекидневният риск да се заразим по време на репетиции, представление си остава. Актьорите играят и на полупразни салони. Велики хора са това артистите, да знаете!" - категоричен е Цанев.

Най-добрият ни драматург е категоричен, че е романтично да се надяваме, че след катарзиса от пандемията ще се събудим по-добри, но едва ли това ще се случи.

"Дано греша, но смятам, че ще обезумеем още повече", смее се най-превежданият ни автор и допълва, че не е далеч времето, когато изкуственият интелект ще завладее света и ще измести човека. "Дано това не се случи много бързо", надява се Цанев.

В последната си пиеса "Плач на ангели" - моноспектакъл на Христо Мутачиев, който се играе в Народния театър, драматургът излага и вижданията си за днешната реалност.

"Трябва да търсим съкровището, скрито вътре в нас. Когато прости хора управляват държавата, демокрацията се превръща в простокрация", казватой.

В пиесата Цанев пише, че "за да заобича свободата, трябва да вкараме целия народ в затвора, така ще я заобича и после ще се жертва за нея". "Защото свободният човек днес да ви кажа никак не цени свободата и като че ли българите се свършиха. Сега само работят някак насила, за прехраната си, вече са разделени", смята Цанев.

Когато пишел българските хроники, той установил, че народът ни се е държал най-достойно по време на робство и тогава е родил най-великолепните си възрожденци.

Един от най-цензурираните писатели у нас отчита като най-съкрушителна в живота си първата му забрана - пиесата "Истинският Ивайло". "Това беше най-смешната ми пиеса. Беше поставена в Бургаския театър през 1962 г., дойде комисия от ЦК и я свали седмица преди премиерата. Чувствах се убит, но после свикнах", спомни са Цанев.

В момента авторът на четирите тома "Български хроники" на издателство "Труд" не смята да ги продължи. "Това беше труд, продължил пет години, общо 1900 печатни страници. Не смятам да продължавам "хрониките". Но пък сега съм готов с една книга с нови стихове и още една с четири-пет пиеси, които съм написал през последните десет години. Иначе, ако трябва да съм честен - пиша, за да се забавлявам. Както казва героинята на Доротея в спектакъла "Цигуларката на Бога": "Изкуството е съпротива срещу смъртта. Съпротивляваме се", сподели Стефан Цанев.