400 г. Арбанаси пази Колелото на живота

Уникални стенописи в района на Велико Търново

Земетресение унищожава Страстите Христови

Уникалният стенопис Колелото на живота е гордост за Арбанаси вече близо 400 години. Той се намира в църквата "Рождество Христово", която продължава да е магнит за туристите в района на Велико Търново. Задълбочени изследвания за нея прави д-р Пламен Събев, уредник в отдел "Християнско изкуство" на Регионалния исторически музей в старопрестолния град, който от години разшифрова стенописите в галерията и разкрива концепции и идеи за тях.

"Арбанаси е уникален център, който обединява множество култури на едно място - започва разказа си д-р Събев пред "България Днес". - Не само иконите и стенописите по църквите, но и като цяло селището е един културен микс, достигнал до наши дни. Говорим за архитектурата на къщите, които до известна степен са съхранени. Има много интересни интериорни решения от XVII - XVIII век и от първата половина на XIX век - украсите, дърворезбите, таваните от гипс. Вижда се привкус от албански, гръцки културни влияния."

Колелото на живота е създадено през XVII век от неизвестен зограф. То представлява сложна композиция от кръгове, наподобяващи рул. В центъра е изписан слънчев диск, обкръжен от четирите сезона. Има и друг кръг с 12 лъча, разделящи секторите на 12 зодиакални знаци, а от външната страна съответстват 12 месеца. По краищата на колелото са изобразени основните фази на човешкия живот. То се върти от ангелите на деня и нощта, а в основата е поглъщащият ад.

"Колелото на живота е много популярен сюжет, който продължава да предизвиква дискусии - казва Пламен Събев. - Интересното е, че това е едно от най-ранните подобни изображения на Балканите върху стена. По-късно се среща в много църкви на територията на съвременна Гърция. Има го и в други паметници извън територията на България, например в някои от румънските манастири. Но в църквата "Рождество Христово" е едно от най-ранно регистрираните изображения на този сюжет. Интересното е, че композицията кореспондира с разпределението на сюжетите в цялата галерия. Самото то не седи като някоя изрязана самоцелна творба, а е свързано идейно с философските идеи на целия цикъл от сюжети. Цялата идея на стенописите е свързана с времето и цикличността. Колелото започва от септември, когато е началото на църковната година и върви към всички останали месеци. То подсказва цикличност и само по себе си е предупредителен знак, че човек не трябва да трупа богатства, а да търси спасение на душата. Това са много древни, старинни форми на визуализация, пречупени през призмата на християнската философия."

Според изследванията на д-р Събев и по-стари изкуствоведи Колелото на живота вероятно е паралелно изписано заедно с композиция над входната врата към преддверието на параклиса "Св. Йоан Кръстител". Гръцкият надпис е от 1632 г. и навежда на мисълта, че някъде в този ранен период през 30-те години на XVII век е изписано и Колелото. Говори се, че самият Захари Зограф се вдъхновява от него, преди да създаде своето в Преображенския манастир.

Голяма част от зографите в Търново пристигат от Епирските земи на съвременна Гърция, т.нар. Северноепирска школа. Миграцията по българските земи не е свързана само с икономически и политически интереси от Османската империя, а и с връзките на тукашната митрополия с тези елитни зографи. Някои от духовниците в Търново преди това са били митрополити в днешния гръцки град Йоанина и впоследствие приемат да служат на Бога в търновските катедри. Те канят елитни зографи от своите места и по този начин тези стенописи се появяват и по нашите земи.

"Тук не говорим само за храма "Рождество Христово", а за много други църкви на територията на Арбанаси - казва д-р Събев. - Несъмнено търновски майстори са се учили от тези прочути зографи. Не бива да пропускаме и това, че тук има и българи от западните земи, които днес наричаме Северна Македония. Това са хора, които говорят на български език и имат такива корени. По никакъв начин не бива да се притесняваме, че на територията на Арбанаси или Велико Търново се появяват зографи, които говорят само на гръцки език. Тук става въпрос за един етнокултурен микс. В никакъв случай не можем да говорим само за зографи извън границите на България. Те не са просто хора, които следват някакви образци, а разсъждаващи и силно религиозни. Тези сюжети са продукт на натрупани знания и опит. Това не са случайни зографи."

Любопитно е, че в църквата "Рождество Христово" са изобразени и персонажи, които не са свързани с християнството. Сред тях са математикът Питагор, философите Аристотел и Платон, поетът Омир, историкът Плутарх, законодателят Солон и дори пророчицата Сибил. В тази епоха в Европа има силно влияние на хуманистичните тенденции и според експертите това е обяснението за появата на нетипичните за църква стенописи. Изненада сред посетителите в църквата буди и звездата с шест лъча, изобразена над входа. Това е Витлеемската звезда, която през вековете се превръща в еврейски символ. Върху дрехите на някои от светците по стените пък са изобразени свастики. Този древен знак е изобразявал слънцето и неговите лъчи, но през ХХ век се отъждествява с нацизма.

В Търново има и уникален стенопис на Страстите Христови, изобразен в църквата "Св. апостоли Петър и Павел". За съжаление той е почти изцяло заличен след силното земетресение в Търново в началото на ХХ век.

"Страстите Христови е една от най-древните и значими теми в християнското изкуство - казва д-р Събев. - Тяхната илюстрация подчертава това великомъченичество, което нашият господ Исус Христос трябва да извърви за своето Възкресение. Този най-труден и кървав път, който той извървява, служи за пример на цялото християнство. Самите стенописи и стени се превръщат в едни от основните канонични модели, които задължително трябва да присъстват и да подсказват на богомолците за великомъченичеството. В църквата "Св. апостоли Петър и Павел" е имало такива стенописи, но за съжаление тя е пострадала много силно при земетресението през 1913 г. Съборени са голяма част от високите части и купола. Днес разполагаме само с малки фрагменти. Тази църква е един пример за прекрасен християнски сюжет. Всичко е много добре премислено и изпипано, посланията в сюжетите са строго канонични. Стенописите в "Св. апостоли Петър и Павел" са от 1459 г. и 1460 година. Това е свързано с управлението и даренията на митрополит Игнатий Търновски. Нашите паметници са богати не само на художествена култура, но и на история."