Смъртна присъда за акушерка, убила двете си деца

  Трагедия разтърсва Кърджали в края на 80-те

   Присъдата на майката е изпълнена на 8 март чрез разстрел на сливенските гробища

Елина Златанова подпалва апартамента си заедно с децата си вътре в жилищния блок 18 в кърджалийския кв. "Възрожденци". След това влиза и намушква 4-годишния си син, а 10-месечното бебе умира от задушаване от пушека. Трагедията се разиграва на 20 януари 1986 г. Магистратите осъждат убийцата на децата си на смърт чрез разстрел през 1988 г.

Мартин Златанов, който е съпругът на Елина, й обещава да я заведе на тържество за Бабинден в местната болница, където двамата работят - той като лекар, тя като акушерка. На 19 януари 1986 г. Елина се приготвя за забавата, слага красива рокля и се уговаря с приятелка да гледа двете й деца. Тя чака съпруга си, но той така и не се появява за срещата. Късно вечерта Мартин се прибира в семейното жилище, просва се да спи, без да обели нито дума. На сутринта отново мълчалив, става и тръгва за работа. Тогава майката взима съдбоносно решение. Отива до тераса и взима 20-литрова туба с нафта. Започва да разлива из целия апартамент запалителната течност. Изсипала вече почти цялата туба, драсва клечката. Семейното огнище избухва моментално в пламъци. В него се намират Елина, десетмесечното й бебе Елин и по-голямато братче Невен. Четиригодишното момче усеща дима от разгарящия се пожар, започва да вика за помощ майка си. Елина чува детето, отива при него, но не за да го спаси, а за да го довърши. Тя взима кухненски нож и го забива в корема на сина си. Поглежда към креватчето на бебето и вижда, че то лежи безжизнено, задушено от дима. Виждайки телата на умъртвените от собствената й ръка деца, тя хваща малкото останала нафта в тубата, с която се полива. Отива в банята и се самозапалва. Не издържа на болката, тъй като не пламва изведнъж. Започва да вика за помощ. В този момент съседи се притичват и я спасяват. После се опитват да потушат огнената стихия. Подават сигнал до пожарната, незабавно пристигат два екипа. Не успяват да спасят апартамента от пламъците и той изгаря до основи, заедно с мъртвите вече деца.

На мястото пристигат ченгета, Елина им разказва съвсем различна история за случилото се. Тя твърди, че мъж на средна възраст със сини работни дрехи е нахлул, излял една туба с нафта и запалил апартамента. След това избягал. Полицаите започват работа по показанията на единствения свидетел, а именно Елина. Издирват мистериозния подпалвач, докато не излизат резултатите от аутопсията. Те показват, че големия син Невен е починал от прободна рана в корема, а не от пожара. Тогава подозренията се насочват към майката.

Следователят Страхил Алексиев се захваща със случая и започва да разпитва Елина.

"Беше прекалено жестоко. Не допусках, че една майка може да постъпи така с децата си", споделя разследващият Алексиев. Тя прави пълни признания и разкрива тайни от нелекия си съвместен живот с Мартин. Елина се грижи за децата си, съпруга си и брат му, който живее на тавана им. Братята често устройват купони, а Елина е принуждавана да чисти и слугува след тях. Това изтезание върху Елина продължава години наред. За нея е развлечение дори само да отиде до магазина.

"Психичното състояние на Елина беше изключително сложно. Беше много интелигентна жена, но беше превърната не просто в обикновена домакиня, а в робиня на съпруга си", допълва следовател Алексиев.

Повдигат й обвинения за предумишлено убийство. Неин адвокат става Рени Цанова. Тя се опитва да я изкара невменяема, но експертизите показват, че по време на деянието е осъзнавала какво върши.

Кърджалийските магистрати я осъждат на смърт чрез разстрел и я прибират в Сливенския затвор. След двегодишно обжалване Върховният съд потвърждава присъдата и я праща на смърт. На 8 март 1988 г. Елина е разстреляна на сливенските гробища.

Последната законна женска екзекуция

Разстрелването на акушерката Елина Златарева е последната изпълнена смъртна присъда срещу жена у нас. В България през 1990 година налагат мораториум върху изпълнението на смъртните присъди. Осъдените на най-тежкото наказание жени са изключително малко.

На 10 декември 1998 г. премахват смъртното наказание, като последният разстрел е извършен на 4 ноември 1989 г. Това се случва броени дни преди падането на комунистическия диктатор Тодор Живков от власт.