Любен Чаталов с орден "Св. св. Кирил и Методий" II степен за 24 май: На 71 открих голямата любов!

И аз съм като Ицко Финци, Христо Кидиков и Антъни Куин, има го и секса и той е много хубав!

"На 71 години, ето карам 72 г. и най-сетне открих голямата любов! Това е най-смислената част от живота ми. Ако някой ми беше казал преди 40 години, че ще се влюбя на 70, че ще имам всичко, за което съм мечтал с една жена, щях да кажа: "Абе, мани бе, някакви старчоци ми говорят глупости". И ето, случва ми се. Пожелавам на всеки такъв щастлив живот." Това сподели големият актьор Любо Чаталов, който на 24 май - Денят на славянската писменост и култура, ще получи орден "Св. св. Кирил и Методий" II степен от президента Румен Радев за заслуги в областта на културата.

"Неочаквано е за мен това признание, но как да не му се зарадваш! За съжаление, в момента съм с коронавирусна инфекция, вчера дори падна едно представление с мен в Театър "199", но го карам леко. След 2-3 дни вече ще съм във форма. Е, то не може все да е хубаво в тоя живот, най-сетне и на мен да ме споходи нещо опасно освен каскадите, които съм правил в киното и съм известен с тях в гилдията", обясни Чаталов, който е доволен от живота в село Мирково заедно с избраницата си - Камелия Кондова.

"Смело мога да кажа, че тя, освен че е любовта на живота ми, е най-добрата съвременна, жива поетеса, просто е уникална. И сега заради мен се превърна в една хубава селянка - рови из градината, прави разни неща, копае, радва се като дете на природата, тъй като никога не е имала село. Двамата изживяваме невероятни неща. Знаете ли, на тази възраст любовта е много различна - осъзната, уважаваща себе си и партньора, една любов, която само човек, който на тези години изпита и осъзнае, може да те разбере. Обикновено хората казват: "Абе, айде сега вече ние имаме деца, внуци и каква ти там любов"! Не. Именно сега човек с всичките си сетива разбира какво е любовта. Иначе на младини тя е преходна - днес си влюбен в един, утре в друг, и аз съм бил така, и Камелия, и тя. Но сега е в грижата един за друг, нежността, друго е измерението. Да, има го и секса, и той е много хубав. Ето и други колеги също на 70 и над 70 са го осъзнали - Ицко Финци, Христо Кидиков, един Антъни Куин се ожени на 92 и има наследници! Но някой да запали в теб тази любов, да я запази, това е свещено нещо да ви кажа. Благословен е този, който изпита любовта", споделя Чаталов, който има три деца от два брака, но не живее с майките на децата си. "Е, те вече са големи моите. Бягат, сещат се за нас на празници, но няма лошо. Да ходят, да се борят със себе си, с другите, така и ние сме били", смее се актьорът.

От младини му е останал най-добрият приятел, с който още от ВИТИЗ са заедно - Иван Иванов. "Ходя да го виждам, защото той не говори в момента, има проблем с гласа. Викаме си Старо с него. Казвам му: "Ване, пиши, като не говориш", а той: "Пич, всичко е вече е написано, кво да пиша", разказва за срещите си с актьора от "Всичко е любов" Чаталов. Иван Иванов живее на няколко километра от Чаталов - в село Оборище. "С Ванката сме имали много перипетии, веднъж дори един наркоман ни наръга, но се оправихме. Е, това е друга тема обаче", смее се Любен Чаталов.

Превърнали сме се в мрънкащи същества

- Как на тази възраст сте във великолепна форма?

- Надявам се, както казва Радичков: "Като бях млад, обувките ми бяха кърпени, а сърцето ми - цяло. Сега обувките ми нови, а сърцето ми кърпено". А моето сърце засега работи като здрави подметки, ама де да го знам къде се е нацепило.

- След като си отиде и Таня Лолова, вие сте следващото поколение големи актьори. Кажете ми за тези "уроци по доброта", които са ви давали предишното поколение?

- Много са, но винаги ще споменавам Катя Паскалева. Тя ми даде първия урок. Преди това да кажа, че не съм мечтал да бъда актьор. Не съм сънувал сцена. Затова и леко приемах нещата. А е имало много поводи да ме изхвърлят. Само една думичка да беше казала Катя Паскалева, примерно махнете го този, не си знае репликата, изхвърчах. Разказвам ти за една сцена с нея в "Бумеранг". Бях новак в киното, но на 27 години, късно влязъл във ВИТИЗ. Тя, Катя Паскалева - звезда. И аз в едно легло със звездата, това е сцената. Какво ли не правих - четири пъти се къпах. Купих си слипове от "Кореком", парфюмирах се от глава до пети. Един метър лента по това време е долар и половина, отпускат лента само за нощни снимки, операторът трепери за всеки сантиметър. А аз като запецнах, не мога нищо да кажа. Преснимаме, та се късаме, абе кой ти гледа гащите, бе. И Катя вика: "Я излезте всички за малко. А е ноември, една вила в Княжево, не е отоплено. Излязоха всички и тя се обърна към мен: "Ти да не си педераст, бе?" Ядосах се. И пак: "Абе няма да седим за тая тъпа сцена цяла нощ. Ти не си ли виждал жена?" И си вдигна нощницата до брадичката: "Ти цици не си ли виждал?". Сцената след това се получи от раз. Ето това е великата Катя. А можеше да отиде при режисьора и да му каже - какъв е тоя тъпанар, бе. После станахме приятели с нея. Получавал съм и от Слабака, и от други големи, да не изреждам, уроци по доброта. Не може да си зъл пред камера. Абсурд. Добротата трябва да се споменава.

- И с друг добър човек сте се видели - с папа Йоан Павел Втори...

- От него научих много важно нещо, бяхме група актьори тогава. Той каза: "Папата плюс един овчар е по-умен от папата". Т.е. колкото и да си добър, не можеш всичко да направиш сам, двама сте по-силни, хиляди, милиони също. Ако мислите еднакво и имате обща цел, ето ви я добрата държава. Същото е и при филмите - режисьорът е министър-председателят, продуцентът - министър на икономиката, и т.н. Един е червен, син, зелен, но всички искат да се получи филмът. Ей така ако се мисли и с държавата, ще ни се получат нещата. Покойният Джоко казваше: "Много я ругаем тази България. Всеки си има майка, понякога тя невинаги е справедлива към нас, но е нашата България, друга майка нямаме". А ние сме склонни постоянно да мрънкаме и искаме от държавата. Вместо да скочим всички и да променим нещата, за да сме по-добре. Повечето искат "отгоре" да им падне и нищо да не правят. Една Германия три пъти се е сривала със земята, но хората си я направиха. А ние имаме всичко - две семки да боднеш, ще излезе нещо за храна. От глад няма да умрем. Превърнали сме се в мрънкащи същества без посока и цел.