Легендарният музикант Етиен Леви: Драма между Фънки и Азис няма

Публикувана: 27.04.2021, 11:00 2597 Автор: Лили Ангелова

Ванга даде рецепта за спасението на мама

Кой е той

Роден е на 3 юли 1957 г. в София. От 7-годишна възраст свири на пиано. През 1977 г. завършва софийското музикално училище "Любомир Пипков" със специалност пиано. През 1981 г. завършва Българската държавна консерватория със специалност "Естрадно пеене". От 1983 г. е солист на вокална група "Трик". През 1991 г. завършва задочно висшето си образование в НМА със степен "магистър", същата степен му е присъдена от Министерството на образованието и културата в Йерусалим, Израел. Етиен е преподавател по пеене в НБУ. Бил е и музикален педагог в повечето телевизионни риалити шоута, а в момента в "Като две капки вода" по Нова телевизия.

- Г-н Леви, шоуто "Като две капки вода" се радва на невероятен интерес. Има ли режисьорски похвати, за да се случва това?

- Не и никога не е имало. В предаването се чувствам като риба във вода, любимо ми е. Аз съм бил вокален педагог и в "Мюзик айдъл", на първия "X Factor", но след голямата ми любов група "Трик" следващата са "Капките". Сезонът е силен, защото изпълнителите са много добри, да не забравяме, че имаме трима победители от това предаване в друг формат - Рафи Бохосян, Михаела Маринова и Фики Стораро. Всички са силни. Но е доста трудно за тях, защото всеки влиза в друг несвойствен диапазон, да не говорим, че трябва и външно да го имитираш. Дори в световен мащаб вокалната педагогика отрича имитацията, но това шоу е единственото в света, което изисква точно това. И аз, и колегите Георги Низамов и Алекс Енева правим всичко възможно всички да се чувстват суперзвезди. Иначе отношенията вътре са приятелски - закачат се, помагат си - Азис помага на Къци как да направи вибрато, Фики помага за тембъра на Михаела, която го имитира. Възхищавам им се. Явно пандемията и липсата на участия играе роля на сплотяване на гилдията.

- Фънки ли е трън в очите на хората, видяхме конфликта им с Азис?

- Не, Фънки има изключително чувство за хумор, но е много критичен и когато не му хареса нещо, веднага си го казва. Няма нагласено. Изказването на Фънки беше леко негативно, що се касае за образа и песента, която изпълнява Рафи, но в случая Азис се обиди, защото много добре беше имитиран, и то на песен, която има милиони гледания. Но няма скандал между двамата. Това не попречи обаче Фънки да оцени блестящата имитация на Азис на Наско Георгиев от "Импулс". Искам да кажа и друго - преди 8 години и аз се пробвах в "Музикална академия" и тогава Фънки, били сме състуденти с него, на сцената също, той не ми прости, когато не ми се получи изпълнението. Каза ми: "Мен, това не е твоята песен, мен", а пък ме похвали за ария от два нюанса в една и съща песен, пак в това шоу. "Мен, ти ми счупи главата", така ми каза. Така че Фънки има силата да бъде крайно негативен и крайно позитивен, когато си направил добро.

- В "Маскираният певец" като гост-изпълнител пък вие бяхте на сцената, а Азис в журито.

- Да, да. Аз по душа съм рокаджия, но Азис не го знаеше това и помисли, че съм Данчо Караджов. Но пък иначе и първият рап в България е на група "Трик", това не бива да се забравя, нищо че съм рокаджия по душа. Тогава направих тази песен по специфичен начин, за да не ме познаят. И не ме познаха. Една седмица след карантината и изкарването на коронавируса го направих този образ, учудващо за колегите.

- Да, бяхте блестящ. Кажете какво се случи с допълнителните пари, които бяха гласувани от министър Банов преди изборите за заслужилите дейци на изкуството?

- Благодарен съм му лично аз. Подкрепих го, но смятам, че при първото решение за допълнителните пари имаше комисия, която го беше подвела. Разбира се, че един министър трябва да делегира права и те да се свършат. Естествено е, че имаше и колеги, които възроптаха за тези решения. Тогава предложих всички носители на "Златен Орфей", които от тях са живи и са в пенсионна възраст, да се разпределят средства към тях. И това да е един реверанс към хората, допринесли за културата на България. После излезе и втори списък, в който се добавиха и спечелилите "Мелодия на годината" и пролетния радиоконкурс. 65-те човека, между които съм и аз, за тях вече е гласувано. Има и един прецедент - аз съм носител и на трите конкурса - на "Златен Орфей" 1998 г., на първа награда на "Мелодия на годината" 1986 с "Трик" и съм носител на 30-ия юбилейния пролетен радиоконкурс, но никъде не съм го афиширал това.

- Какво се случи с група "Трик", след като се събрахте, направихте ли нови парчета?

- Да. Направихме песента "Странните неща", после една моя авторска песен, която е на испански език по текст на моята братовчедка Даниела Желева и тя взе, че стана хит. Дори в "Капките" я пееха - "Хоп-троп чучуле" (смее се). Направихме и песента "Всичко е предсказано" и се прие добре в конкурса "Бургас и морето". След пандемията обаче спряхме и сега отново се връщаме на сцената.

- Лили Иванова също обича да експериментира, сега пуска стари свои песни с нови аранжименти.

- Тя е невероятна жена и голям професионалист. Работил съм с нея, феномен е. Тя ни покани на концерт, в който първо пяхме ние, а после станахме нейни беквокали. Шапка й свалям на Лили.

- Вие имали ли сте черен печат, както са имали Лили, Васко Найденов, Марги Хранова...?

- Не, но наистина имаше такъв проблем. Обикновено, когато успешен певец излезе в чужбина, веднага някой ще подшушне на властите за визата му, така че човекът да си има проблем. Аз например винаги съм помагал, защото съм хабилитирано лице, авторитет съм зад океана и от мен се е искало много пъти пред посолствата да гарантирам за големи наши имена, че са такива. Никога не съм подливал вода на колега, за мен това е недопустимо. Имам мото - ако не можеш да помогнеш, просто не прави нищо, ако можеш - направи го, и го хвърли назад.

- На вас комунистическите власти създаваха ли ви проблеми да пътувате в чужбина?

- Първото ми излизане на Запад беше през 1985 г. на конкурса на "Евровизия" в Белгия. През 1984 г., пак с "Трик", спечелихме втора награда в град Рощок, ГДР. Бонус към приза беше правото да снимаме с режисьор от Берлин. Иначе баба ми 20 години не я пуснаха да види родното си дете, леля ми в Германия. Тя беше тръгнала към нея, но се опитаха да я убият.

- Как така?

- Пътува тя с влака и на една от гарите при нея отива човек в униформа. Казва й на немски език да му даде документите си за проверка. Докато тя бърка да ги извади, той скача върху нея и се опитва да я удуши. Била е сама в купето и в този момент само Господ й е дал сили да изблъска нападателя с краката си към вратата. Започнала да вика за помощ и да тропа по стената. Онзи се изплашил и избягал. И така баба ми 20 години не я пускаха да пътува в чужбина, а когато накрая й дават разрешение, се опитват да я убият. Ненавиждам този строй, не е нормален той.

- Можеше ли майка ви да бъде спасена?

- Не знам. Но имаше надежда. Преди години баба Ванга искаше да й донеса вода и пръст от Божи гроб. Исках да й ги подаря чрез Шкумбата, но така и не отидох. Преди много години близък приятел на семейството ми свещеник е ходил при Ванга и й е занесъл захарче, върху което е спала мама, като е заболяла от левкемия. Когато пророчицата взела бучката, казала: "Върни се веднага в София и кажи на родителите на Кинчето, така се казваше мама, да я махнат от раковата болница и да започне да пие урината на малкия, т.е. моята". Тогава баба отишла при лекарите в онкологията. Те обаче й обяснили, че ако семейството си вземе мама, трябва да се подпише, че медицинският персонал няма да носи отговорност. Баба се отказала и майка ми си останала в раковата. Малко след това почина. Винаги съм чувствал липсата на мама.