Празникът на 6 май тръгва от деня на ордена "За храброст"

На Гергьовден отпреди повече от век

През 1937 г. е най-величественият парад

Като боен празник на армията 6 май се установява сравнително късно и всъщност е денят, в който се честват носителите на ордена "За храброст", става ясно от архивите на Националния военноисторически музей в София.

В първите години след своето създаване Българската армия няма официален празник. През 1888 г. военният министър полк. Сава Муткуров утвърждава ново разписание на дните за молебени, панихиди и паради. В него за първи път се въвежда общ боен празник на армията, свързан със Сръбско-българската война, но разделен на две дати - Ден на падналите войници (7 ноември), определен за отслужване на молебени и панихиди, и Ден на българската победа при Сливница (8 ноември), в който се провеждат военни паради.

Успоредно с общите, полковите, дружинните и ротните празници съществува и празникът на кавалерите на военния орден "За храброст". Първоначално са обявени две дати за неговото честване - 17 април, когато Александър I е избран от Великото народно събрание за български княз, и 23 април - Гергьовден по стар стил. През 1891 г. остава само втората дата.

Решаваща крачка към установяването на един боен празник за армията е направена през 1898 г., когато със заповед на полк. Никола Иванов всички празници се сливат в един за цялата армия - 15 ноември (денят, в който приключват военните действия в Сръбско-българската война). Тази дата не става официален държавен празник и не придобива широка популярност в обществото. През 1916 г. заради преминаването от Юлиански към Григориански календар Празникът на победите започва да се чества на 27 ноември. Тази дата впоследствие е помрачена от подписания през 1919 г. и пагубен за България Ньойски договор, който осакатява и Българската армия.

От началото на 20-те години започва да придобива все по-голяма популярност празникът на военния орден "За храброст", който става все по-масов заради нарасналия брой на носителите му след трите войни. След смяната на календара той вече се отбелязва на 6 май.

Още по време на Балканските и Първата световна война празникът се отбелязва дори на фронта. Отслужва се панихида за загиналите и молебен за живите, прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и Велик магистър на ордена "За храброст" - монарха. Тържеството приключва с кратък военен парад.

От 1926 г. празникът на военния орден "За храброст" (6 май) и Празникът на победите (27 ноември) се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на св. Великомъченик Георги Победоносец, а през 1931 г. с указ на военния министър Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. От 1931 до 1933 г. празникът се чества в София на т.нар. "Площад на победите" (днес в кв. Лагера). След това честванията се местят пред храм-паметник "Александър Невски". Там се отслужва водосвет на бойните знамена, а впоследствие започва и гергьовският парад.

До 9 септември 1944 г. празникът на армията се отбелязва изключително тържествено и е една от най-големите атракции в София. През 30-те години на ХХ в. България все по-успешно заобикаля тежките клаузи на Ньойския договор и самочувствието на Българската армия се отразява и на нейната представителност и съответно на представянето й в гергьовските паради. Така през 1937 г. се провежда най-величественият парад. Тогава са връчени и новите бойни знамена на полковете лично от цар Борис III. Той забива по един златен пирон в дръжките на знамената, за да блести това знаме със слава и величие с думите "пазете ги светли и неосквернени и ги покрийте със слава и чест, за да бъдат винаги истински щит, опора на Родината и гордост на българския народ".

В навечерието на празника е и първата тържествена заря-проверка, която от тогава става неизменна част от церемониала на армията и съпътства всеки празник от национално значение.

За този тържествен момент разказва в постоянната си експозиция Националният военноисторически музей, където могат да бъдат видени както чукчето, с което българският владетел забива златните пирони, така и едно от връчените през 1937 г. знамена.

Държавният преврат през 1944 г. налага и трансформации в празничния календар на армията. От 1947 г. 9 септември се разглежда като празник на народната войска и храбростта. В периода 1953-1990 г. за боен празник е установена датата 23 септември (денят на обявяване на Септемврийското въстание от 1923 г.), а през 1991-1992 г. - 23 август (денят на решителните боеве при Шипка). През 1993 г. традицията е възстановена и 6 май отново заема мястото си като Ден на храбростта и празник на Българската армия. Тогава е проведен и първият парад на демократична България, в който се включват само армейски блокове. Едва през 2001 г. в парада е включена и бойна техника на Сухопътни войски и ВВС.