Актрисата Климентина Фърцова: Хората се нуждаят от духовна храна в тежки периоди

Гледам да не разделям изкуствата, а да ги съчетавам

КОЯ Е ТЯ

Климентина Фърцова е родена през 1998 г. в София. Завършва Втора английска гимназия, като смятала да следва маркетинг в чужбина, но съдбата я отвежда до вратите на Академията, където е приета в класа по актьорско майсторство за драматичен театър на проф. Пламен Марков.

Изминалата 2020 г. донесе много работа и сериозни ангажименти за младата театрална надежда. Два от проектите й са вече на екран - сериалът "Белези" и филмът "Голата истина за група "Жигули", където прави и първата си роля на голям екран. Актрисата е част и от рок групата Crimson velvet, която през 2020 г. издаде първия си албум с прогресивен рок.

Виктория СТОЯНОВА

- Правите отличаваща се първа роля в голямото кино в "Голата истина за група Жигули". Имахте ли притеснения, че няма да успеете да оправдаете очакванията?

- Беше голямо предизвикателство, разбира се - това е първият филм, в който участвам. Нямах опит пред камера. Освен това задачата с цигулката се оказа по-сложна, отколкото предполагах. Но когато вложиш упоритост и имаш до себе си прекрасни актьори и режисьор, на когото да се довериш, притесненията лека-полека се изпаряват.

- Имали сте малко време да се подготвите с цигулката. Имаше ли напрежение да овладеете инструмент, който не сте познавали, за изключително кратко време?

- С цигулката водихме ожесточена борба. Това беше може би най-сложната част от подготовката ми. Аз свиря на пиано и дрънкам донякъде на китара - тоест вярвам, че имам известен музикален усет, но изведнъж се сблъсках с инструмент, който функционира по страшно непознати, дори нелогични за мен правила. В продължение на няколко месеца ходих на уроци, след това веднага се прибирах, за да мога да се упражнявам допълнително. Имаше период, в който свирех по осем часа на ден. Цигулката е страшно сложен инструмент, а пък аз съм луд перфекционист - при мен няма компромисен вариант. Сигурна съм, че някой цигулар, който гледа филма, ще открие някоя мъничка грешка, но положих доста усилия и вярвам, че се справих със задачата.

- Играейки рамо до рамо с големи артисти като Билалов, Параскева Джукелова, Герасим Георгиев, Лилия Маравиля, Ирини Жамбонас, Рачков, Бежанска, на какво ви научиха, какво "взехте" като опит за занаята от тях?

- Всички се отнесоха към мен страшно приятелски, имали сме много смислени разговори. Всеки един беше отдаден до лудост на работата си. Разбрах, че колкото и опит да имаш зад себе си, винаги присъства и едно мъничко притеснение дали усилията, които полагаш, са в правилна посока. Притеснението е добър знак - значи това, което правиш, е важно за теб. Просто трябва да си смел, категоричен и най-важното - да се забавляваш.

- Част сте от група Crimson velvet. Как балансирате между театър и музика и кое е по-близко до сърцето ви?

- Гледам да не разделям изкуствата, по-скоро да ги съчетавам. И театърът, и музиката като начин на изразяване крият своя собствен чар. Една авторска песен винаги ще бъде много по-близка до сърцето ми от роля в представление, защото това е нещо много лично, нещо, родено от теб самия с твоите собствени думи, чувства, търсения. Театърът пък влияе с едни съвсем различни средства, които му дават не по-малко предимства. Не бих могла да заменя театъра с музика или обратното. За момента изпитвам необходимост да работя и в двете посоки.

- Какво от музиката влагате в театъра и обратно, по какъв начин съумявате да извлечете дивиденти от всяко едно и да го вложите в другото?

- Мисля, че и двете изкуства имат нужда едно от друго. С групата свирим алтернативен и прогресивен рок. Обичаме да експериментираме с текстове, аранжименти, фонограми, вкарваме доста театрални елементи в музиката, която правим. А и всяко изпълнение на дадена песен предполага определено актьорско присъствие. И обратното - в представлението "Закуска в Тифани" има сцени, в които пея или свиря на китара, в друго дипломно представление ни хрумна, че ще бъде интересно да свиря на пиано. За всеки актьор е важно да бъде поне малко музикален, да има чувство за ритъм, това го прави по-приложим.

- Пандемичната 2020 г. не е била скучна, заснемате "Жигули", репетирате "Закуска в Тифани", снимате сериала "Белези" и записвате албум с групата си. Коя сцена ви доставя повече удоволствие - голямото кино, телевизията или театърът?

- Последната година беше страшен екшън. И киното, и телевизията, и репетициите в професионален театър бяха за мен нещо ново. Всяко едно крие своите предизвикателства. В киното нещата не са докрай в твоите ръце. Правите няколко дубъла, след това избират един и го монтират. Невинаги сцените, които гледаш, са такива, каквито си си ги представял. В театъра е точно обратното. Репетирате известно време, докато стъпите на някаква стабилна основа и оттам нататък с всяко представление сцените започват да се пълнят с повече живот, присъствие, понякога с други елементи или импровизации. Имаш повече свобода да развиеш образа. Въпреки това киното за мен е не по-малко интересна територия. То е вълнуващо по различен начин и си има своите предимства.

- Играете "Закуска в Тифани". Изпитвате ли тежест, когато трябва да влезете в ролята на Холи Голайтли, изиграна от великата Одри Хепбърн?

- Доста често получавам въпроси за ролята, свързани с изпълнението на Одри Хепбърн. Истината е, че представлението в Пловдивския театър е базирано на романа на Труман Капоти, който се различава от историята във филма. Самият той определя филма като провал. Образът на Холи Голайтли, върху който работихме, също е по-различен. Аз самата много харесвам Одри, но това няма нищо общо. Тежест не изпитвам, по-скоро вълнение. С Холи имаме доста допирни точки и не е лъжа, че влагам в ролята известна част от собствения си характер. Заедно с това по някои черти тотално се различаваме. Всеки неин жест, походката, роклите, обувките, които носи, за мен са нещо много далечно. Когато се кача на сцената, трябва да имам съвсем друг вид самочувствие. Но гледам най-вече да се забавлявам.

- Като млад артист, какви са вижданията ви за ограниченията на театрите, намаления капацитет и отношението на държавата към седмото изкуство?

- Затварянето на театрите е свързано със загрижеността за здравето на хората. Театралната гилдия със сигурност пострада от ограниченията във връзка с пандемията. Едновременно с това киното не е спирало да функционира. По-будните и търсещи артисти успяха да намерят начини за реализация дори в тази неприятна обстановка. Има претенции от страна на бранша по отношение на средствата, с които държавата го е подпомогнала в един труден момент. Но по-съществено е това, че напоследък наистина се отделят недостатъчно средства за развитието на изкуството. А хората се нуждаят от духовна храна, особено в тежки периоди.

- Коя е мечтаната роля, която искате да изиграете?

- Знам ли. Може би е някоя, за която дори не подозирам в момента.

- Имат ли добро бъдеще артистите у нас относно заплащането?

- Нито един артист не започва да се занимава с изкуство, надявайки се, че от тази професия може да получава стабилен доход. По-скоро го прави от необходимост да изразява свои идеи и виждания, които смята за важни. Някои казват, че реализацията в тази професия е въпрос на късмет. Аз съм на мнение, че в момента ни е дадена достатъчно свобода да се развиваме, да търсим, да кандидатстваме по проекти. Ако си мързелив и очакваш нещата да се случат ей така, от само себе си, няма да успееш нито в живота, нито в професията.

- Минаха "Оскарите", първа номинация за българка. Видяхме много полюсни коментари за представянето на Мария Бакалова. Защо според вас българите обичат да омаловажат постиженията на успели сънародници?

- Няма значение дали Мария Бакалова спечели "Оскар" или не. Това момиче направи страхотен пробив. Не разбирам жлъчните коментари за успеха й. Със сигурност има хора, за които "Борат 2" и ролята на Мария във филма не са шедьовър. Аз мисля, че отлично се е справила с това, което се е искало от нея, и трябва да се уважат куражът, трудът и достойното й поведение. По-лесно ни е да съдим, вместо да се подкрепяме. После се чудим защо сме нещастни и сами.

- Познавахте ли се, какви са впечатленията ви за нея?

- Не се познаваме. Но от приятели съм чувала, че се скъсва да работи. Това момиче вдъхна страхотна надежда!