Актьорът Иван Налбантов в последното си интервю: Окуцях, не мога да ходя!

Имам проблем с гръбначния стълб, боря се и с паркинсон, каза актьорът, който почина в понеделник

"Със съпругата ми Мария бяхме мъж и жена, любов беше, но най-романтичната ми любов, може да се каже, че голямата ми бе с Виолета Гиндева."

Това сподели в последното си интервю легендарният актьор Иван Налбантов. Само преди ден на 80 години той напусна този свят. "Окуцях. Изобщо не мога да се движа. Имам сплескване на прешлени и прищипани нерви на гръбначния стълб. Не мога да ви опиша колко ми е трудно и как ме боли. Проблемите ми са стари, но сега положението ми се влоши. И добре, че бяха приятелите ми, за да ме докарат до ВМА от село Ягодово, където съм се изолирал по време на пандемията."

Това ни сподели ветеранът от Военния театър само преди месец. Преподавателят по актьорско майсторство в Пловдивския университет бе тъжен, че се вижда със студентите само онлайн, и очакваше, че в началото на лятото поне ще може да ги види на живо. "Ето, исках да дойда и на премиерата на филма "Февруари", който даваха на "София филм фест" на 11 март, но не можах да мръдна", оплака ни се Налбантов. Последните си дни той бе изкарал в компанията на жена, която се грижеше за него. На нея той от време на време рецитирал стихотворения, защото "не обичал да не прави нищо през деня", споделят студентите му. 80-годишният Налбантов бе автор на пет книги - стихове, проза, документалистика, член бе на Съюза на писателите.

"Радва ме, че хората ми дават призове за цялостно творчество, макар да съм пенсионер от много време, не съм спирал да работя, не ме забравят", беше въодушевен актьорът.

В личния си живот той бе самотен, след като преди три години загуби съпругата си Мари. Когато я срещнал, тя била родопска певица. "Тръгвай с мен", й казал и до последното двамата били ръка за ръка. "Още не мога да се съвзема от нейната загуба. Това беше най-големият удар за мен, както и смъртта на Виолета Гиндева. Аз съм по-възрастен, трябваше да си отида преди тях", сподели ни актьорът.

Иначе той има дъщеря и внучка, които живеят в Пловдив. Освен покойната си жена Иван не може да забрави и Виолета. "Тя беше моята последна романтична любов преди жена ми, голяма студентска обич. Разделихме се, защото отидох в Сливен. Любовта от разстояние не е любов. И вече като се срещнахме със съпругата ми, бях помъдрял и опарен", спомни си актьорът.

Налбантов е пресъздал над 100 роли в театъра, телевизията и киното. Доцент в НАТФИЗ, където дълги години е преподавал сценична реч. И вчера учениците му - Башар Рахал, Анастасия Ингилизова, Евгени Будинов и много други, скърбяха за него. А той най се разбираше с покойния Стефан Данаилов. "И аз като него се борех с паркинсон. Разменяхме си хапчета", сподели ни приживе Налбантов, който трудно преживя и смъртта на Ламбо. "С него все си говорехме как трябва да ценим и най-малките жестове на внимание. Като тези например: все още не ми е свалена снимката във фоайето на Военния театър, не е заличено и името ми пред гримьорната. "Старческа сантименталност" си помислихте, нали? А защо да не е? Не пенсионираният, а забравеният от всички актьор е гледката, която може да ме разтърси. Слава на бога, тази участ все още е далече от мен, далеч е и от Стефан Данаилов. Ето, сега и паметник ще му направят, дано", каза ни последно Иван Налбантов.

До началото на пандемията актьорът пътуваше между София и Пловдив. Участваше в четири постановки. През април 2019 г. Иван Налбантов получи "Аскеер" за цялостно творчество. А когато излезе на сцената и прозвуча школуваният му глас, публиката стана на крака.

От 1967 г. работи във Военния театър заедно със своя приятел Васил Михайлов. Цели 20 г. актьорът е част от екипа на Стефан Данаилов в НАТФИЗ. "Винаги съм го обичал този човек, бяхме съратници, аз преподавах на студентите му - технически говор, художествено слово и сценична реч. В българския театър не се говори добре - от нашето поколение започва, когато си отидоха големите Кисимов, Трендафилов, да не ги изреждам всичките. Тогава нямаше микрофони и трябваше така да говориш, че да те чуват на последния ред. Много ми липсват любимите колеги. Ето, отлетя и Таня Лолова...Един след друг. Голямо поколение. Но аз вярвам в младите, дано ни надминат", искаше да се случи Иван Налбантов.

Редакцията изказва съболезнования на семейството му.