Киршвенг посича с тесла жената и любовницата

Първият сериен убиец в България

Сократ излиза от кауша и заколва леля си с брадва

Единственият доказан сериен убиец и първи в историята на България е Сократ Алберт Киршвенг. Той убива две жени, излиза от затвора и посича с брадва леля си и съпруга й. Осъждат го на смърт чрез обесване през 1937 година.

Първият сериен убиец в България е роден през 1880 г. Това е Сократ Алберт Киршвенг. Майка му е ромка, а баща му има гръцка жилка. Те умират, докато Сократ е още малък. Той става чирак на дърводелец, а след това започва да работи като майстор. През 1908 г. в Самоков 28-годишният Сократ среща Елена Манова. Двамата се влюбват, женят се и имат две деца - Райна и Александър. Сократ не се чувства на мястото си в малкото градче и през 1917 г. оставя семейството си и заминава за София. Там работи в 10-а военна болница, където се запознава с Вангелия Йорданова.

Младата жена се влюбва в Киршвенг до уши и двамата заживяват заедно, без Вангелия да знае, че в Самоков възлюбеният й има съпруга и две деца. Със спестените пари на любовницата си Сократ построява къща недалеч от Захарната фабрика. Убиецът скоро среща нова изгора - една от санитарките в лечебницата, Тинка Николова. Тя му казва, че не желае да има общо с женен мъж. Тогава Сократ измисля план как да се отърве от столичната си изгора.

Той се прибира при Вангелия и й казва, че трябва да избягат за Сърбия, защото е откраднал 15 бона от болницата. Тя се съгласява и написва две писма по негови указания - едно на самия него и едно на майка си. В тях Вангелия съобщава, че е задигнала 15 000 лева от Киршвенг и че е избягала в Сърбия. От своя страна Сократ трябва да покаже тези писма на властите и да я обвини, че го е ограбила. Казва на Вангелия, че парите са заровени в изоставена къща.

На 12 юли 1919 г. двамата тръгват към закопаните кинти. Стигат мястото, но Сократ й казва, че го боли кръстът и е уморен. Жената започва да копае и когато ямата е достатъчно дълбока, той вади револвера си и я застрелва в главата. Покрива тялото с пръст и се прибира. Отива на работа на сутринта и показва на колегите си писмото от Вангелия. Изглежда съкрушен и Тинка започва да го съжалява.

Десет дни по-късно й предлага брак и тя се съгласява. Венчават се при мюфтия, защото Сократ признава, че в Самоков го чака законна жена. Мисълта за Елена, половинката му в малкия град, го побърква. Вече направил го веднъж, измисля нов план как да се отърве от майката на децата си.

Наема каруцаря Димитър и пристига в Самоков. Казва на жена си, че вече е събрал достатъчно пари, за да може тя и отрочетата да заживеят с него в София. Тръгват за столицата, наближават село Панчарево и той казва на Димитър да продължи към града с децата, докато той и Елена се разтъпчат. Вече отдалечени от пътя в тъмнината, Сократ посича Елена с тесла в главата. Дни по-късно селяни откриват тялото, но арестуват каруцаря Димитър.

Минават месеци и Сократ и най-новата му любов Тинка отиват на разходка по Горнобански път. Там той полудява и започва да я души, но минувачи чуват писъците й и я спасяват. Викат ченгета, които арестуват Сократ. Той признава всичко, но отървава смъртната присъда, защото има две деца. Осъждат го на 17 години пандела.

Киршвенг излиза от кауша през 1936 г. и се свързва с ляля си Евтимия и съпруга й Иван под предлог, че трябва да им върне 2 лева. Те имат малко магазинче на столична улица и му казват да отиде там. Виждат се няколко месеца по-късно и Сократ й дава парите. Тя се обръща с гръб към него и той я посича с брадва. Отива при дремещия старец Иван и го заколва. Взима 11 лева и златен часовник, написва бележка, че магазинчето няма да работи десет дена и се омита. На следващия ден идва редовна клиентка, която се усъмнява и звъни на милицията. Те намират двата трупа и моливите, с които убиецът е написал бележката.

В местното районно се появява златар, който е платил 50 кинта за джобен часовник, който според него е откраднат. Ченгетата установяват, че принадлежи на 85-годишния Иван, а продавача идентифицират като Сократ Алберт Киршвенг. Отпечатъците пасват и го арестуват. Процесът срещу "Убиеца с теслата" започва на 22 февруари 1937 г. Делото събира в съда многобройна публика, дошла да види жестокия престъпник.

Защитник на Киршвенг е Мильо Балсамов. Той прави всичко възможно, за да спаси от бесилото всеки рецидивист. Сократ заявява пред магистратите, че иска най-тежкото наказание, защото е садист - "Дайте ми го, ако няма кой да го изпълни, аз сам ще се накажа!", заявява той. Сократ Киршвенг е осъден на смърт чрез обесване. Това става в нощта на 13 срещу 14 април 1937 г.

След екзекуцията надзирателите намират в килията му предсмъртно писмо: "Трябваше по-рано да умра, за да не извърша ново убийство".