101-годишната Тодорка Йончева: След 70 почват хубавите години! (видео)

"След 70 години започват спокойните и хубави години! Тогава децата са пораснали, имате внуци, или ги гледате или те ви гледат и можете да се насладите на неща, които харесвате. Аз цял живот за това се моля - да ми даде Богородица още силици, за да се движа, да имам работа, да плета, рисувам, да оцветявам книжки и да слушам опера. Винаги съм обичала да правя тези неща."

Това признава 101-годишната баба Тодорка Йончева пред "България Днес", на която екипът гостува в столичния жк "Младост". Там баба Дора живее вече пета година със снаха си Пенка и големия си син Димитър.

"Преди това живеех сама в центъра, но те ме взеха, тъй като все пак съм вече на възраст", смее се баба Дора и обяснява, че има и малък син - Кирил, който също много се грижи за нея и е татко на популярната Лили Йончева - перкусионистката, която допреди няколко години работеше в "Ку-ку бенд" със Слави Трифонов.

"Лилето е единствената ми внучка. Другите трима са момчета. Имам и шест правнучета", похвали се възрастната жена, която според думите й е най-щастливата столетница. "Толкова прекрасни години съм живяла. Бедно беше, на купони сме отглеждали децата си, но се събирахме, пеехме, нямаше радио, телефони, перяхме на ръце, а сега внуците са в Англия, Германия, Франция и се виждат по телефона, говорят си, много е различно", смее се баба Дора и се гневи само на телевизиите, които не излъчват опери, рецитали и смислени репортажи.

"Знаете ли как рецитираше Спас Джонев? Ами пот течеше от лицето му! Ами Йорданка Кузманова?! Божеее, прекрасни бяха! А тези турски и индийски филми дето все ни ги дават, омръзнаха ми. Научихме им вече бита, обичаите и вечните им приказки: "Ще си платиш!". Все закани, все плачат, все драми, до гуша ми дойде от тях. А едно време помня как съм гледала няколко пъти Марио Ланца във "Великият Карузо". Душата ми се пълнеше с красота. Всяка неделя слушах предаването на Николай Бинев, който ни запознаваше с културния живот на страната. И синът ми до мен не изпускаше. А сега: гост-водещ и само се сменят гостите и от никого нищо не научавам, само излишни разговори", направи анализ на телевизионната среда възрастната жена.

Баба Дора дели живота си на две – детството, минало в Павликени, и след 38-ата си годишнина, когато идва със съпруга си в София.

"Родена съм в Хотница, близо до Търново, в каруца. Три дни майка ми се мъчила с мен, накрая баща ми впрегнал коня и от студа ли, от друсането на каруцата ли, се раждам на входа на Търново във високосната 20-а година на 29 февруари в студа. И като съм изляла на бял свят, мама е казала: "Пъпната връв я хвърлихме на търновските боклуци, тъз мома кокона ще стане", споделя през смях Дора.

Детството й минава в Павликени и тя е в първия випуск на гимназията. "За съжаление, сега само аз съм жива от всички. Често си мисля колко уважавахме учителите, родителите, всеки час започваше с молитва, ако имахме френски, тя беше на френски език и т.н.", допълва баба Дора и сравнява днешното обучение на учениците. "Сега само техниката знаят, но пък всяко време с технологиите си", казва Тодорка.

Със съпруга си се запознават случайно, още в Павликени. "Той ме харесал и казал, че ще се ожени за мен. И аз нямах против, обичах го, но почина, за съжаление."

Двамата се сдобиват със синове. Когато първият – Димитър, започва да учи в гимназия в столицата, семейството се премества в София, тъй като съпругът на Дора е софиянец. "Аз имам и сестра. Ние с нея сме доста различни. Тя е учителка по акордеон, но за съжаление, няма деца. Те моите я обичат много. Жива е, да, и тя е дълголетна - на 96 е сега", разказва Тодорка.

Когато е на 38 години, започва работа към "Културен отдих и украса" - цял живот е рисувала върху тъкани, кукли, картички. "Напоявахме ги с розово масло, а с колегите толкова се разбирахме, прекрасни години съм имала. Не съм завършила художествено училище, просто се случи една близка моя да сложи моя картина с макове, ей така, по усет ги рисувах и минал човек, който записваше за работа в женски колектив да рисуват. По това време щях да влизам в картографския институт, изпити държах, но когато получих бележка, че са ме взели да рисувам, се отказах от картографията. И не съжалявам. Направих го от сърце. С тази картина започнах. Сега съм я подарила на всичките си внуци и деца за спомен. И една Снежанка с джуджета съм рисувала, един ден, когато синът ми беше в болница и бях много отчаяна, видях я Снежанка и мислено си я оцветих в главата. После си купих моливи и я направих на чертожната дъска на мъжа ми", спомня си началото на художествения си период баба Дора.

Оттогава с прекъсвания, за да гледа внуци и правнуци, тя не е спирала да рисува - върху възглавнички, покривки, плете, шие. "Сега не виждам, не чувам добре и вече съм омръзнала на децата с моите кълбета - все ги моля да ми ги купят и бързо ги свършвам", смее се Дора.

101-годишната жена е изгледала всички деца около себе си. "Едното порасне, дават ми другото и така се застъпват, но толкова съм щастлива от това. Когато Митко отиде в Москва за аспирантура, аз гледах детето, после следващите и за минута не съм се съмнявала - искат ли да помагам, отивам, подавам си молбата за напускане и прекъсвам - я за 3, я за 4 години", казва Дора и уверява, че се моли само и единствено за тях, не за себе си.

"Само за силици да издържа още да им помагам се моля. Едно време всички бяхме така - уважаваме се, усещаш обичта на родителите, но имаш респект от тях. А сега всички се целуват, прегръщат, обичат, а дали наистина е така?", пита се възрастната жена.

Колкото до режима си, г-жа Йончева е категорична, че не се лишава от нищо: "Рядко ям месо, повече млечни продукти, половин чашка винце, ракия не пия. Друго, което съм направила за всички снахи и внучката Лили, е моят рецептурник с всички любими неща за готвене. Много обичах да готвя, но вече го прави снахата. Аз само помагам", смигва на снаха си Пенка баба Дора и допълва: "Иначе все ме питат дали не съм вярваща. Да, такава съм, постила съм цял живот, но се моля на Богородичка за децата, за себе си вече не. Преди пет години ми дадоха някакви хапчета за кръвно, но ги пих малко. Викам си - това тяло не ме обслужва вече, защо аз да го обслужвам. И то ми мина. Сега, като ме заболи нещо, търпя си. Мълча, мълча и хоп, то си минава от само себе си. Но никога не се паникьосвам, това е съветът ми към хората", разказва през смях Тодорка Йончева и се запътва да рисува поредната картина.

Снаха й Пенка: В спорове влизаме, но бързо излизаме

"В спорове влизаме, но бързо излизаме с майка ми Дора. Аз съм първата й снаха.

Докато мъжът ми беше в чужбина, а аз бременна, тя ми беше като втора майка. Посрещна ме от родилния дом, боядиса стаята, изчисти, всичко. Знае се, че всяка домакиня си действа посвоему, и ние не се кръстосваме в кухнята. Ако аз направя манджата, тя - десерта", споделя тайната да се разбира със свекърва си Пенка Йончева. Преди години в соца за двете снимали филм как снаха и свекърва се разбират перфектно и не си "чупят главите" по думите на по-младата жена. 74-годишната жена смята, че баба Дора е столетница, тъй като първо е работила надомно, после има железен режим, който спазва въпреки всичко, което й се случва, и е страшна позитивна. "Успява всички да обгрижи и после мисли за себе си и много бързо отминава всичко негативно и много се шегува", обяснява Пепи и дава пример: "Когато веднъж беше вдигнала пулс 100 и бе в спешното, дойдох да я взема и тя вика: "Пепи, да не си се притеснила, на 90 години първа призовка имам от Господ, хич не ме мисли", а докторите се превиват от смях. После, като излизахме от болницата, каза: "Какво правя аз тук на моите години, та тук са само 70-80-годишни, за тях да се грижат!", смее се на веселия характер на свекърва си Пенка Йончева.