Синът на Стефан Данаилов - Владимир: Често си говоря с татко наум
Не съм профукал наследството му,всяка пара отива за обучението ми
Кой е той
Владимир Данаилов е син на покойния актьор Стефан Данаилов и актрисата Ирен Кривошиева. Той е на 34 години и живее в САЩ заедно със съпругата си Виктория. Двамата бяха за последно в България през ноември 2019 г., за да се сбогуват с Ламбо. Публично звездата на Владимир Данаилов изгря, след като участва в шоуто "Биг брадър" с майка си Ирен Кривошиева преди девет години. С днешна дата синът на Ламбо е категоричен, че никога повече не би влязъл пък в подобно шоу, тъй като е разбрал, че публичността не му носи радост, напротив - напряга го. Двамата със съпругата Виктория са още седмица у нас и младият Данаилов не смята да говори повече в медиите. "Правя изключение за "България Днес", обясни той.
- Добре дошъл в София, д-р Данаилов, как върви студентството в САЩ? Намери ли мисията си, за която говорихме в последното интервю?
- Чудесно върви. Още не съм доктор, както се знае, четвърта година съм, остават ми още четири. Тази година избрах да специализирам нефрология и вътрешни болести, искам да лекувам възрастни хора. По-късно пак бих могъл да направя и друга специализация и да стана коремен хирург или друг, но засега това, което правя, ми харесва - да лекувам бъбреците. На този етап да съм лекар ме вдъхновява, обичам хората, да им помагам и затова искам да реализирам тази моя мечта.
- Това бе мечта и на баща ти, който пък споделяше, че майка му е искала от него той да стане доктор?
- Да, знам. Но баща ми никога не е искал от мен да съм нещо, което на мен не ми идва отвътре. Аз станах на 35 години и чак сега разбрах какво точно искам и намерих начин, по който да се реализирам. Защото дълго наблюдавах хора около мен на 20 години женени, на 30 вече с големи деца, на 50 се развеждат, мразят се. Не исках да съм като тях. Чаках дълго този момент и точния човек за мен. И двете ми се случиха. Намерих смисъл на живота си, намерих и любовта. По-добре късно, отколкото никога. И, да, сигурно съм успокоил доста от хората, които се притесняваха за "този лудия". Е, надявам се, всеки като мен да намери смисъла. Моят сега е да съм лекар.
- Как се справи с пандемията, Влади, беше ли на първа линия?
- Бях, да. Не мога да кажа, че беше лесен период. Много хора видях да умират от този вирус и се учудих, когато разбрах, че в България в четвърта фаза са били ваксинирани хората на 65 и над 65 години, в САЩ това бяха първите ваксинирани - 98% от възрастните бяха първите, получили игла. Да, знам, че сега има малко желаещи за ваксина и също не мога да повярвам. Но не се изненадвам, България е уникална страна. Всеки е сам за себе си и сам решава. Но като общност хич ни няма. Аз съм ваксиниран. Всички ние, докторите, се пазим много, защото е факт, че колкото повече "поемеш" от вируса, по-зле става, по-трудно го караш и наистина и това е факт за бройката на починали доктори. Но това е наш дълг, да помагаме на хората. Аз за себе си много исках сега, като се върна в България, да мога да прегърна баба си Лили, да знам, че съм здрав и няма да я заразя, майка ми също искам да е здрава.
- Говорят ли в Щатите, че ще има четвърта вълна?
- Не. То е ясно, че има доста варианти на този вирус и докато има хора, които още не са го преминали и не са ваксинирани, опасността ще си съществува, най-малкото и защото вирусът си сменя протеините и може да стане по-опасен в някакъв период от време. Както казваме докторите - един ден в света всички ще минем през този вирус, рано или късно, но колкото по-добре сме защитени, по-лесно ще го минем, ако се наложи втори или трети път, ще сме защитени. Иначе има над 8 млрд. вируси, те са навсякъде и е ясно, че човечеството не може да надвие всички. Тази пандемия като цяло обаче ни показа колко е силна природата и колко малък е човекът, как едно малко "нещо" може да ни унищожи за кратък период от време.
- Посети ли вече гроба на баща си? Ще направиш ли помен за Черешова задушница?
- Да, разбира се. Странно, когато дядо ми почина, го сънувах всеки ден. Сега сънувам баща ми, но по-рядко, по-често си говоря с него наум. Когато имам труден период или отправям молитви, мисля си за баща ми, какво той щеше да каже в този момент, чувствам като като част от мен, сякаш е до мен. Понякога дори му искам прошка за някакви глупости, които правя. И винаги ми е тъжно за него.
- Видя ли се с роднините си, с хората, които също бяха част от живота на баща ти?
- Да, винаги, когато съм в България, се виждам с роднините. В добри отношения съм с всички в родата. Колкото до Черешова задушница, смятам, че това е и ден, в който освен да се поклоним на мъртвите и да отслужим панихида, трябва да направим и нещо за бедните, милостиня, да раздадем храна, обмислям го.
- Ти си единственият наследник на Стефан Данаилов, профука ли наследството му, както шушукат някои?
- Ха-ха, предполагам, че това вълнува много хора. Не, не съм. Когато баща ми беше жив, винаги ми е давал пари, както и майка ми, то беше различно. Но сега пък е съвсем друго - всяка пара отива за обучението ми. В момента живея като нормален човек, нищо не съм профуквал.
- Имаше идея на Роси Обрешкова да направи филм за Стефан Данаилов. Ако ти предложи главната роля да играеш баща си, ще приемеш ли?
- Бих приел, да, но не знам как ще се случи това с времето. Не знам кога пак бих могъл да дойда в България. Не съм против такъв филм и, да, знам, че приличам много на баща ми, но разликата е, че нямам таланта му. Не мога да го повторя, за добро или зло.
- Искат да правят и театрална пиеса с него, като той участва с холограма. За този проект на "Актрисата" Аня Пенчева не беше много окей, тъй като се притеснявала, че така сякаш "викат" духа на баща ти от отвъдното?
- Разбирам я, и аз не бих участвал в това. Знаеш ли, когато някой иска да прави нещо в името на баща ми, винаги се замислям той какво би искал, какво би казал и така решавам аз колко да участвам в това и дали това е правилното за него. Но за тази постановка нямам мнение.
- А как приемаш идеята на майка ти Ирен Кривошиева и на стотици хора от цялата страна да има паметник на баща ти около Народния театър?
- Не е лоша идеята, ако хората искат това да се случи. Иначе ако нещо става трудно, то явно не му е дошло времето да се случи. Така и с този паметник. Ако хората го искат, то ще стане, но когато му дойде времето.
- Знаеш ли, че майка ти участва в сериала на Би Ти Ви "Белези", имаше интересна роля?
- Да, гледал съм само някои епизоди, за съжаление в Щатите не хващах Би Ти Ви. Радвам се за нея, за това, че е намерила начин отново да се върне към голямата си любов - актьорството. Защото, когато живеехме в Щатите, тя не работеше това, а много мечтаеше пак да има роля. Така че аз съм щастлив, когато и близките ми са щастливи. Знам, че е добра в работата си и това ме кара да се чувствам горд. Но аз самият не мога да й давам оценка. Колкото до това, че има и детска школа по актьорско майсторство, моите адмирации, тя винаги се е разбирала добре с децата, направо е готова за баба.
- Вие с Виктория сигурно работите по въпроса?
- Ха-ха, не искам да говорим за лични неща. Виктория учи, тя е и учителка. Ние сме щастливи и вече 12 години се обичаме. Това е достатъчно.
- А барбекюта правите ли в САЩ?
- Кой има време за това? Само по американските филми явно го виждате това. Тук всички се скъсват от работа и през уикенда нямат много сили за развлечения. Този американски модел на живот обаче виждам, че и тук се случва. Българите все повече работят и все по-малко почиват. Което не е лошо, ако работят качествено и от това има смисъл.
