Директорът на обсерваторията в Рожен Никола Петров: Навлизаме в глобално захлаждане
Затова лятото е студено и с валежи, зимата ще се удължава и средните температури ще паднат с 2-4 градуса
Земята е в епоха на захлаждане, която ще продължи през следващите десетилетия.
Това заяви пред "България Днес" още преди време директорът на обсерваторията в Рожен Никола Петров, като уточни, че ще настъпват промени в продължителността на сезоните и средните годишни температури ще се понижат.
В момента ставаме свидетели именно на такова явление, като точно преди началото на астрономическото лято е хладно и валежите са всекидневие. И атмосферните условия категорично потвърждават думите на Петров.
"Никога не съм поддържал идеята за глобално затопляне. Напротив, аз съм от хората, които смятаме, че през следващите няколко десетилетия Земята като цяло би трябвало да навлезе в по-глобална епоха на захлаждане. Глобалното затопляне е свързано с големите градове. Урбанизацията по някакъв начин влияе. Може би това е предшестващ факт, свързан с глобално захлаждане на планетата ни. Нека не забравяме, че има нов фактор, който започва да оказва все по-голямо влияние. Този фактор се нарича човек. Нашата цивилизация започваме поне малко на този етап да влияем на ритъма на живот и еволюция на Земята. Хората сме в състояние да ускорим или да намалим процесите в една или друга посока - било то захлаждане или затопляне. Това е нещо, което все още не е определено", коментира пред вестника Петров.
По негови думи глобалното захлаждане ще се отрази върху живота ни.
"Когато казваме глобално захлаждане за нашите географски ширини, не означава, че трябва да очакваме -30 или -50 градуса. Това захлаждане е свързано с удължаване на зимата като сезон и средните температури да паднат с 2-4 градуса максимум. Продължителният период на застудяване може да доведе до много сериозни икономически и необратими цивилизационни проблеми. Ако имаме право на избор - глобално затопляне или глобално захлаждане, затоплянето е за предпочитане. При захлаждането имаме повече проблеми, свързани с енергийните ресурси, и трудно ще се отглеждат житните култури. Ще нарасне и необходимостта от енергия", допълни експертът.
