Поручик живее 9 месеца с куршум в тялото

Подвиг от Първата световна война

Командир Ангел Янчев спасява знаме, крие за раната

Един куршум, но на видно място в експозицията на Националния военноисторически музей, е сред особено ценните реликви, не без гордост показват специалистите. Това парче френско олово разказва героична история от времето на Първата световна война. То е "живяло" в тялото на поручик Ангел Янчев, командир на 12-а рота от 35-и пехотен врачански полк.

След Солунското примирие (29 септември 1918 г.) полкът на Янчев остава в заложничество при Кичево. Френското командване издава заповед да се сдадат знамената на пленените български части. При тази опасност в някои полкове са формирани команди от доброволци, които да спасят и върнат знамената в България, а в други - знамената са крити, докато заплахата отмине. Това се случва и със знамето на 35-и пехотен полк. След като е симулирано изгарянето му, поручик Ангел Янчев го препасва около кръста си и девет месеца го крие. По време на войната той е ранен, куршумът не е изваден от тялото му, но той не постъпва във френска болница, за да спаси полковата светиня. След завръщането си от плен поручик Янчев предава тържествено знамето в гарнизонните казарми и едва след това отива в болница, за да извадят свинеца от тялото му.

Знамето е удостоено с възпоменателна гривна с надпис "Спасено на 1 октомври 1918 г. от поручик Димитров Ангел Янчев", а за героичната си постъпка той е награден със знака "За спасяване на знаме".

Флагът на 35-и пехотен врачански полк, куршумът и гривната днес са част от фонда на Националния военноисторически музей. Реликвата е еманация на храброст и доблест в цели три войни до 1945 г. Самият стяг е ценна реликва на българските знамена. То е пряпорец, неформено знаме, т.нар. Старозагорско знаме, предназначено за една от дружините на източнорумелийската милиция, едно от най-старите ни знамена. То има формата на кръст за храброст в бял, зелен и червен цвят. Връчено е на 35-и полк на 05.10.1912 г. непосредствено преди Балканската война от 1912 г. в с. Саранени.

Националният военноисторически музей (НВИМ) е един от най-впечатляващите музеи в България. Разположен в сърцето на София, в паркова среда от над 40 дка, той привлича както с уникалните експонати, които притежава, така и с възможността за спокойна разходка във външната експозиция на музея, която се оказва атрактивна не само за любителите на историята, но и за семействата, чиито деца се впечатляват от бойните машини и могат да тичат на воля.

Днес той е единственият музей в България, който представя три експозиции - външна, хронологична и колекционна. Влизайки в хронологичната експозиция, човек се потапя в друго време. Неговата историческа разходка започва още от Античността и Средновековието по българските земи и стига чак до наши дни. НВИМ е истинска съкровищница на националната и в немалка степен европейска, дори световна военна история. Тук могат да се видят едни от малкото съхранени вещи на най-емблематичните представители на националноосвободителното движение, реликви от войните, вещи на българските монарси, на изтъкнати военачалници и обикновени войници, картини на майсторите на четката, запечатали военни и мирни моменти от историята ни.

Но музеят не пази само оръжия, униформи и знамена. Част от експонатите му са представяни много рядко пред публика и заради стойността си се съхраняват в трезорите на Българската народна банка. Малцина биха предположили, че някои от тях - уникални бижута, яйца на Фаберже и други произведения на ювелирното изкуство - може да са притежание на военен музей.

105 години събиране на слава

Националният военноисторически музей чества тези дни своята 105-а годишнина, но идеята за него се ражда няколко години по-рано. Желанието за създаване на такъв музей започва да се прокрадва още през 1910 г., когато се отбелязват 25 години от Сръбско-българската война.

Четвъртвековният юбилей от първата война в новата ни история, в която войската блестящо защитава делото на Съединението и на практика за първи път реализира функцията си да брани суверенитета на държавата от външни врагове, повдига въпроса за изграждането на общ военен музей. Шест години по-късно, в разгара на Първата световна война, през месец март 1916 г. министърът на войната ген.-майор Калин Найденов разпорежда да започне целенасочено събиране на военни предмети от фронта. Няколко месеца по-късно, през юни същата година, по време на инспекция в района на моравската инспекционна област ген.-лейтенант Православ Тенев намира в казармите на 51-ви пехотен полк запазени полкови трофеи. Установява се, че в някои полкове има предмети, свързани с историята им, които при преместването им обикновено се губят или повреждат.

Оформя се мнението, че по време на войната има възможност да се съберат много реликви, които в противен случай биха били изгубени за историята. Така се стига до решението министърът на войната да назначи комисия от четирима висши офицери и двама представители на Министерството на финансите. Нейната задача е да уреди всички въпроси, свързани със събирането и транспортирането на предмети с военен профил от фронта.

В тази обстановка ген. Православ Тенев изготвя доклад до главнокомандващия действащата армия за създаване на военноисторически музей. На 4 юли 1916 г. генерал-майор Никола Жеков издава Заповед № 391 и поставя фактическо начало на Общия народен военен музей.