Наталия Цекова, първата актриса, обявила своя произход: Имало е много роми в театъра, но са се притеснявали

Исках да играя още от 4-и клас 

КОЯ Е ТЯ:

Наталия Цекова е на 36 г., от Елин Пелин, израснала в с. Лесново. Тя е първата дипломирана актриса от ромски етнос у нас. През 2014 г. завършва специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" в НАТФИЗ в класа на професор Здравко Митков. След това, отново в Театралната академия, завършва и магистратура по публична реч.

Цекова публично говори за ромския си етнос. През 2016 г. прави двуезичен моноспектакъл на тази тема заедно със съавтора Здрава Каменова - "Цигански колела". В него се разказва за младо, образовано момиче от ромски произход, което заради любовта си поставя под въпрос идентичността и миналото си. Игран е в цялата страна, както и в Косово, Австрия, Германия, Унгария. Играе и в "Назови ме с моето име".

Виктория СТОЯНОВА

- Вие сте първата актриса от ромски произход. Останахте ли изненадана, след като научихте това?

- Останах изненадана, и то неприятно. Защото е много странно да сме по тези земи от толкова години и да няма заявили се роми. Убедена съм, че е имало много роми в Театралната академия, но хората са се притеснявали да се изявяват. Понеже аз спокойно говоря за моя произход, това вероятно оказва влияние.

- Знаем, че приемът в НАТФИЗ е много сериозен, сложен и се преминава през голяма отсявка. Спомняте ли си как преминаха приемните изпити, имаше ли по-различно отношение към вас и странни погледи?

- Приемните изпити наистина бяха тежки, с 4 кръга, много материали за подготвяне, комедиен и драматичен монолог. Въобще всичко, което се изискваше. Нямаше странни погледи, за добро или лошо, аз не съм типичното мургаво момиче, въпреки че подозирам, че дори и да беше така, едва ли щяха да се отнасят към мен по-различно. При актьорите липсва дискриминация.

- Спомняте ли си на колко бяхте и какво ви запали по актьорството, роля или конкретен артист?

- Много е странно, защото около 4-и клас започнах да мечтая да бъда актриса. В училище бях ангажирана за всички празници, рецитирах, играех и някак оттам тръгна всичко. Може би и учителите са видели, че съм по-артистично дете, и ме натоварваха с тази задача. Постепенно стигнах и до НАТФИЗ.

- Как гледаше семейството ви на това?

- Много положително, благодарна съм, че израснах в семейство, което ме подкрепя и продължава да го прави. Много са горди с това, което успях да направя. Идват на мои представления, щастливи са от това, което успях да направя с мечтата си.

- Как гледаха на вас колегите ви от театралната академия, имало ли е по-различен поглед с оглед на етноса ви?

- Ако ме питате за дискриминация и расизъм, никога не съм усещала такова нещо на гърба си. Още повече бях приета във великолепен клас с невероятни актьори. Изпитваме огромно уважение един към друг. Никога не сме се занимавали с това кой какъв етнос или сексуалност е.

- Как ви приема публиката, имате ли обратна връзка с тях, харесват ли ви?

- Предполагам, че този, който не ме е харесал, е станал и си е тръгнал. Много хора искат да си говорят с мен, имат нужда да размишляват над това, което са чули. "Цигански колела" го играя навсякъде в страната, невероятният текст на Здрава преплита по страхотен начин ромската култура с клишетата за нас. Така че, смея да твърдя, че попадам на невероятна публика, която харесва текста и представлението такова, каквото е.

- Доколкото знам, сте играли "Цигански колела" на много места в чужбина. Беше ли им интересно на хората, как успя спектакълът да достигне до българите зад граница?

- Всъщност интересът тръгва от България, от хора, които са гледали представлението у нас. Бях на двата ни най-престижни театрални фестивала в Шумен и Благоевград, та оттам тръгна интересът на хора, които искат да покажат представлението и в чужбина. Оттам се свързахме със Златка Бойчева, която има театър във Виена. Там играхме два пъти. После чрез Галин Попов отидохме до Косово, по-късно през проф. Христо Кючуков го представихме в Берлин. Всичко се случи през хора, които са го харесали у нас.

- Тогава може ли да се каже, че сте сбъднали мечтата си? Накъде сега, кои са новите върхове за покоряване оттук насетне?

- Да, мисля, че сбъднах мечтата си. Въпреки че казват, че няма нищо по-страшно от това да сбъднеш мечтите си. Това с върховете в България и реалността, в която живеем, е много трудно. Още повече че аз съм артист на свободна практика. Въпреки това предстоят някакви хубави неща, които очаквам да се реализират от есента. Започвам нов спектакъл с драматурга Здрава Каменова - "Вкусът на живота", който ще бъде пак с елементи на ромското, много интересно вплетени в сюжета. Ще имам и снимки по късометражни и независими филми.

- Коя е мечтаната роля, която искате да изиграете?

- Много е сложно. Като актриса знам, че искам да имам работа и мечтая за роли. Иначе много обичам Едуард Олби, великолепен драматург, който у нас е известен с пиесата "Козата, или коя е Силвия?".

- Артист, на когото се възхищавате - български, чуждестранен?

- От всички добри актьори черпя вдъхновение, и български, и чужди. Има великолепни български артисти, не мога да посоча само един, които страхотно се справят страхотно с професията.

- Кое е най-голямото предизвикателство, пред което е трябвало да се изправите на сцена?

- Чисто технически гафове е имало на сцената, проблеми с микрофоните. На едно от представленията разбрах, че ми липсва една от полите, тъй като в "Цигански колела" играя с много поли върху мен, та тогава се оказа, че липсваше третата ми пола. Беше забравена в Прищина, Косово. Успях да го отиграя, но беше много смешно. Слава богу, не е гаснал токът, не са падали неща и декори върху мен.

- Тази година станахме свидетели на огромно постижение за българите заради успеха на Мария Бакалова, но той бе приет много разнопосочно. Колкото гордост, толкова и омаловажаване и пренебрегване се изсипаха върху нея заради ролята й. Как гледате на цялата случка?

- Най-важното как се чувства тя от това, което се случва. Какво ще кажем ние или както и да интерпретираме всичко, което й се случва, няма значение. Като гледам, тя доста добре се справя с шанса, който е получила. От моя страна съм възхитена от работата й. Филмът е изключително труден и фактът, че тя е преодоляла безброй неща, за да постигне това, което изисква режисьорът от нея, е наистина похвален. Аз съм горда с нея за това, че е преодоляла всичко в името на ролята си. Тя е призната от гилдията, че се е справила добре с ролята си, защото получи всички тези номинации. Просто спечели Холивуд.

- Споменахте, че сте артист на свободна практика. През пандемичната 2020 г. станахме свидетели на затваряне на всички отрасли, артистите бяха засегнати сериозно, бяха затворени театрите, само до част от свободните артисти достигнаха някакви обезщетения. Вие получихте ли средства и как гледате на тези мерки?

- Не, до мен не достигнаха средства по ред причини. Дори не ми се навлиза в тези бюрократщини и истории. Много е страшно положението за артиста, особено ако настъпи нещо такова като COVID-19. Моля се повече да не изпадаме в такива кризи, било каквото било, всеки се е справил както е могъл в тази ситуация. Надявам се да не се повтаря, защото е много унизително и страшно, особено за хора, които отглеждат деца, плащат сметки и др. Притеснявам се, защото аз съм играла на почти празна зала, с хора с маски. Беше труден период и продължава да е, но някак си устискахме и продължаваме.