Кожа от кенгуру пази главата на пилот №1

Родна слава в небето

Поручик Симеон Петров става герой във Франция

Шлем, изработен от кожа от кенгуру, специален кожух и други чудновати за модерния човек приспособления са задължителна част от облеклото на първите авиатори, сред които и българският поручик Симеон Петров.

Сред експонатите в Националния военноисторически музей с гордост заема мястото си и една дреха, която би била мечта за всяка дама. Но именно него, изложения в музея, е носел поручик Петров, особено при полетите в зимно време.

Винаги първи и винаги успешен - тези определения с пълна сила важат за една личност от българската история, оставила ярка следа в авиацията. Симеон Петров е първият български дипломиран пилот, той първи приземява аероплан със спрял двигател при учебен полет в школата на Луи Блерио в Етамп, Франция. Негова е и заслугата за осъществяването на първия нощен полет в историята на Франция заедно с Луи Блерио, което поставя основите на изучаването на тези полети там. На 13 август 1912 г. Симеон Петров осъществява и първия самостоятелен полет на българин в родното небе - над София, с аероплан "Блерио-XI". Той обикаля небето чак до Вакарел, а при приземяването си обратно е понесен на ръце от насъбралата се тълпа.

По време на Балканската война поручик Петров става първият пилот, извършил нощна бомбардировка, а на 14 март 1913 г. пръв в света лети над противникова столица - Цариград. Така поставя началото на стратегическите действия на авиацията.

Симеон Константинов Петров е роден на 1 септември 1888 г. в град Русе. Баща му е офицер от българската армия. По времето, когато решил да поеме по стъпките на баща си, Симеон Петров постъпва във Военното училище в София, където баща му е заместник-началник на училището.

При един от последните си полети над летище Етамп, Петров се издига на височина от 1400 м, когато двигателят на самолета му "Блерио XI" се поврежда и спира да работи. Френско списание коментира: "Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е първият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа." Във Франция по този повод излиза възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработват методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.

Самолетите, използвани от българската бойна авиация през Балканските войни, са твърде несъвършени и нестабилни, без кабини, бордно въоръжение и бойни уреди. Имат тежка и слаба дървена конструкция, мощността им е от 35 до 100 к. с., развиват скорост до 110 км/ч. и височина на полета до 1500 м. Авиаторите са изложени на силните въздушни течения, прах, дъжд и сняг. Над тях няма нищо друго, освен открито небе и свистящ леден вятър.

При продължителни полети в тежки условия, особено през зимата, летателното облекло се състои от дебел вълнен пуловер с висока яка, ватирани отвътре кожено яке и панталон, подплатен огромен кожух с дълговлакнеста козина навън, кожена авиаторска шапка от кенгуру или твърда авиаторска каска. За предпазване на краката, ръцете и лицето от силни измръзвания се поставят плъстени калцуни, дебели и дълги ръкавици, плетена вълнена качулка с отвор само за очите и устата и големи авиаторски очила. Такова облекло използва при изпълнението на разузнавателни полети поручик Симеон Петров.

Летателният кожух, който може да бъде видян в Националния военноисторически музей, е подарък от авиационната школа на Луи Блерио в Етамп, Франция, която поручик Петров завършва успешно през 1912 г. Облеклото става част от фонда на Националния военноисторически музей през 1973 г.

Българи поставят стандарти в бойната авиация

Всеизвестен факт е, че българи извършват първата бомбардировка от самолет в света - на 29 октомври 1912 г. над Одрин. Но и свързаните с това събитие детайли поставят някои от първите военновъздушни стандарти.

На онзи слънчев и топъл за сезона ден, в 09,30 часа, от летището край днешния Свиленград, по време на обсадата на Одринската крепост от българската армия, натам излита самолет. Машината "Албатрос F-3" е произведена в Германия и е пилотирана от поручик Радул Миков с наблюдател и бомбардир Продан Таракчиев.

За полета има рапорт, който създава военния стандарт за задължително рапортуване на обстоятелствата и резултатите от бойните полети, извършвани от всички воюващи страни в по-нататъшната история.

На аероплана са качени и две бомби за проба. Според разузнавателната задача самолетът се насочва първо към Одрин и лети в широк кръг над града. В резултат е открито местонахождението на прикритите турски части. След изпълнение на основната задача летците пристъпват към бомбардировката. Насочват се към жп гарата на Одрин в близкото село Караагач, където бомбардировката може да окаже най-значима материална и морална щета на противника. Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград.