Легендата Димитър Пенев за Евро 2024: И министри, и туристи ще се съобразяват с Германия
Швейцарците ще стигнат далеч, парите на Европа са в техните банки
Кой е той
Димитър Пенев е най-известен като треньора, извел националния ни отбор по футбол до бронзовите медали на световното първенство в САЩ през 1994 г. Две години по-късно под негово ръководство "лъвовете" за пръв път играят и на европейското в Англия. Специално за читателите на "България Днес" Стратега прави своите неподражаеми прогнози за Евро 2024, връща лентата към най-славните моменти на родния футбол и всичко това подправено с неговото прочуто чувство за хумор!
- Г-н Пенев, започва поредното европейско първенство, може ли отборът на Германия да се възползва от домакинското си предимство?
- Домакините имат най-голям шанс винаги. Всички гости, независимо дали са министри или туристи, се съобразяват с домакините си (смее се). Друг е въпросът кой как ще съумее домакинът да играе на терена. Да си изиграе правилно мача, да поведе, да задържи резултата, да наложи темпото. Много са факторите, които влияят на играта, за да може сега набързо да ги обединим. Фаворитите винаги са известни - Германия, Англия, Франция, Италия, Испания, Португалия... Гледате къде държавата работи най-добре за спорта и сами ще видите кои са фаворити и защо.
- По тази логика фаворит е и отборът на Швейцария?
- Швейцарците от години имат силен отбор, ето и напоследък в мачовете им това се видя. Ще стигнат напред и това няма да е изненада. Знаем, че парите на цяла Европа, а и не само са в техните банки. Ама те ги влагат, включително и в спорта. Разпределят ги правило и работят. Има тишина и се вършат нещата в сговор.
- Какво е нужно на един отбор, за да се представи добре на такъв голям форум?
- Добри играчи и треньори са нужни без съмнение. Друг е въпросът коя страна колко и как помага на спорта си, не говоря само за футбол. И нашата държава уж помага, ама не толкова, защото има доста размествания в политиката. Не могат да си намерят гнездата. Националният отбор е голяма отговорност, защото представя цялата страна. Като започнем от работата в клубовете, треньори, ръководство и всички трябва да бъдат съединени като една верига, за да има успех. Това трябва да продължи и на национално ниво. Не трябва да има различни мнения, разни анализи, стилове на работа. Така само се губи времето.
- Може ли българският отбор да се върне на голямата международна сцена?
- Може, да. Знае се какви са необходимите неща, за да се държи високо ниво и да можем да се сравняваме с други страни. Илиан Илиев показа още през времето, в което работи в "Черно море", че може да се справя и при организация на средно ниво. Той от себе си компенсира с много желание и разбиранията си за футбола. За да го разберат и тези, които тренира, и другите в клуба какво е отношението към футбола. Нали феновете казват, че съотношението е 50:50 от това, което дава треньорът и което дават ритнитопковците (смее се). Можем много да въртим колелото назад, но сега трябва Илиан да го оставим да работи, да учи всички на отношение към играта.
- Колкото и изтъркано да звучи, можем да имаме ново "златно поколение"?
- Всичко зависи от работата на клубовете, федерациите и контакта им с държавата. Има в управлението на страната ни хора, които имат отношение към спорта и са готови да помогнат, но и ние от своя страна трябва да имаме желание за това. Трябва ние, хората във футбола, да търсим контакта, но с обосновани искания и проекти. В момента се изчистват някои грешки, но процесът върви твърде бавно. Не къща да строиш, палатка да разпънеш, трябва да е на здрава основа. Нашата не е много здрава - говоря за базите, за развитието на детско-юношеския спорт.
Друг проблем е, че вече у нас имаме повече треньори и специалисти от близките ни страни, отколкото от далечна България (смее се). Аз когато отидох треньор в кувейтския "Ал Ярмаук" в началото на 80-те години, преди това чрез посолството получих помощ с езика, да науча поне футболните термини. На арабски топка е "кура" (смее се). Но и всички нужни ми термини, за да мога да водя подготовката на отбора. А тук треньорът говори на един език, доста от футболистите също говорят на различни езици и какво се получава?
- Къде се къса връзката в спорта, не само във футбола, та младите не стигат до високо ниво като предните поколения?
- В организацията. Сега е скъпо за повечето родители да изпращат децата си да тренират. Екипировката струва доста пари, плащат се такси, а има и други разходи по това едно дете да тренира. Някога държавата намираше възможности да развива и спорта, дали чрез министерства, ведомства или заводи, но намираше. Сега такива изглежда не се търсят. Тогава имаше и във властта много хора, които гледаха да направят каквото е по възможностите им за спорта, не говоря само за футбола, защото не бива да се делим.
Тогава можеше да вземеш в националния някой от "В" групата, защото е талантлив, но "натискаха" тези от "А" група, защото са с повече опит. Сега "натискат" родители, които са вложили много пари в тренировките на детето си. Понякога дори взимат от роднини, от приятели. Децата вече имат таблети, гледат другаде какви са условията за тренировки, виждат тук какво е и се отказват. Понякога дори и изобщо няма къде да спортуват, а ако все пак искат да го правят, трябва да пътуват с километри. Пречупва се желанието и в децата, и в родителите.
- Една от идеите на новия президент на БФС Георги Иванов е да стимулира клубове, в чийто отбори играят повече българи, може ли това да стане?
- Иванов може да говори, не да стимулира. Трябва да се бори с ръководната дейност на клубовете, на федерацията, защото и той е минал по целия път във футбола, има вече и някакъв управленски опит. Ще му е трудна задачата. Що се отнася до чужденците, те си имат пълни права, както е по закон и както го знаем. Приемаме ги и те идват, това е. Ние просто нямаме производство, ако мога така да кажа, на футболисти. Ако имаме голямо производство на яйца например, няма да внасяме, а ще изнасяме.
- Вие сте първият треньор, водил национални ни отбор на европейски финали, тези в Англия през 1996 г., какви са спомените ви?
- Спомените са в тефтерите - тренировки, режими...
- Тогава играчите ни не бяха много по режима...
- А, не, не. Имаше други отбори, дето ни изпреварваха доста с нарушаването на режима (смее се). А и като вземем предвид и по времето, когато аз бях футболист, на германците и холандците режимът им бе, меко казано, свободен. Но ако бях дал команда "свободно", работите нямаше да стават. Ако прекалено ги бях стягал, също не е добре. Не допусках и други хора да се месят, да дават съвети, да изискват или някакви такива неща. Това съм го преживявал като играч и знам какво е, и че повече пречи. Все едно те вкарват в ареста (смее се).
Добри футболисти имахме, а добрите футболисти са добри и по душа. Имаше нарушения на дисциплината, да се съберат някои някъде вечер например, но това са дребни неща и не им обръщах внимание особено. Ако приемах такива работи негативно, нямаше да я има добрата обстановка. А и това са дребни прегрешения. Всички от онзи отбор първо бяха професионалисти и отговорни хора, след това знаеха и кога могат да си позволят малка волност. Аз съм минал по този път и всичко ми е ясно.
- В Англия през 1996 г. не се оправдаха очакванията след фурора в САЩ две години по-рано...
- Очакванията бяха в повече. Ами ако онзи съдия на мача с Италия в Щатите, Жоел Киню, не ни беше прекарал? Беше си наумил и да изгони Ицо Стоичков или Наско Сираков, защото бяха водачите в отбора. Дебнеше да им "нацепи" картони. Имам снимка как съдията дойде до пейката и водеше Ицо за ръката, а Наско вървеше след тях и ги "опяваше" (смее се).
