Бившият национал Ивайло Петков: Германия и Испания са фаворити за Евро 2024

На турнира няма изненади, всички отбори са на високо ниво

Кой е той?

Ивайло Петков е бивш български национал по футбол. Играе като ляв и централен защитник, като е една от ключовите фигури за България в квалификациите за Евро 2004. Изиграва целия двубой срещу Хърватия на 12 октомври 2002 г., а на турнира в Португалия и в трите мача започва като титуляр. В специално интервю за "България Днес" Петков се връща назад в спомените си с националната фланелка и коментира настоящото европейско първенство в Германия.

- Г-н Петков, вие сте част от последния български национален отбор, който играе на европейско първенство - Евро 2004 в Португалия. Но нека започнем с темата, която най-силно вълнува футболния свят в момента, а именно шампионата в Германия. Кой е вашият фаворит за спечелването на трофея?

- Трудно ми е да посоча конкретен фаворит, но ми харесва как играят отборите на Германия и Испания. Отборът на Белгия също е на много добро ниво. Имат си своите проблеми, но това са тимовете, които ми правят най-силно впечатление.

Франция и Англия също са фаворити, но за момента още не показват пълния си потенциал. Към тези отбори очакванията не са никак малки. През годината всеки може да държи определено ниво. Но на турнир като европейското имаме групи с по 3 мача и всичко може да се случи в тях.

- Според вас ще имаме ли някаква голяма изненада на турнира?

- Не виждам някой отбор, който да е изненада. Щом се е класирал на този форум, значи е заслужил правото си да е там. Няма някой тим, който да ме е изненадал. Там слаби отбори за мен няма. Всички са на високо ниво. Дано българският флаг да е първо на световното първенство и след това на следващото европейско. На всеки 2 години има първенства и дано се възползваме по най-добрия начин от квалификациите, за да се класираме на голям форум. Българският футбол има нужда от това. 

- Връщайки се към нашето последно класиране на европейски финали, не можем да пропуснем мача срещу Хърватия, спечелен с 2:0 в София. Какви са вашите спомени от този двубой?

- Раздадохме се на сто процента и бяхме концентрирани. Тази среща беше точно след мача ни с Белгия, когато ги победихме в Брюксел с 2:0. След като триумфирахме и над Хърватия пред препълнените трибуни на "Васил Левски", още повече си повярвахме, че ще се класираме на Евро 2004. Започна хубав цикъл, който ни отвори шанса да играем на голям форум, след като не успяхме да се класираме на предишното европейско първенство и Мондиал 2002. Тогава Хърватия беше сред най-добрите отбори в Европа. Футболистите им играеха за топклубове. Спомням си най-вече атмосферата на стадиона. Беше голяма еуфория след мача с белгийците. Тогава никой не очакваше, че ще ги победим. Истината е, че ние бяхме добър отбор, който вярваше в себе си.

- Тогава в защита не позволявате на "шахматистите" да създадат сериозни опасности...

- През всички мачове в защита се справяхме доста добре. Това успокояваше нападателите, които трябваше само да бележат головете. В случая тогава попаденията отбелязаха Стилиян и Бербатов. Имало е квалификации, в които сме се представяли по-зле. Но конкретно тези ги изиграхме на добро ниво, като завършихме на първо място в групата ни.

- Според вас какво не се получи след това на Евро 2004?

- Не се получи още стартът ни в първия мач с Швеция. Тръгнахме лошо. Те поведоха с един гол, ние имахме положения, които изпуснахме. Вкараха ни попадение след наша грешка. През второто полувреме нещо се пречупи в целия отбор и заради това ни победиха с резултат 5:0. Това оказа влияние и върху следващите ни два мача от групата. Очакванията към нас бяха по-големи, но явно това са ни били възможностите. В квалификациите играехме атакуващ футбол, срещу шведите също започнахме открито. Съперникът се възползва от своите ситуации, успяха да ни излъжат. Играл съм много мачове срещу отбори като Швеция и Дания. От опит мога да кажа, че това са отбори, срещу които България не се представя добре.

- Кой е споменът, който се е запечатал в съзнанието ви от този период?

- Със сигурност е класирането на турнира в Португалия. Беше нещо уникално и стана официално след мача с Андора. С всяка победа тогава самочувствието ни ставаше все по-голямо. Имам много незабравими спомени и от преди това, особено от 1997 г., когато се класирахме на световното първенство във Франция. Няма как да не спомена мача срещу Русия в София, тогава победихме с 1:0. Самото участие на Мондиала, атмосферата в този един месец, в който бяхме там... Преживяването е неописуемо. Цял свят говори за това първенство и ти да си част от него, като представяш родината си. Няма по-хубаво нещо за един футболист. Гледайки назад, осъзнавам какви неща всъщност сме постигнали.

- Помните ли конкретна случка от Франция '98?

- Спомням си, че имахме един свободен ден и късно вечерта отидохме в Париж. Излязохме извън базата и в 23 часа нямаше свободно място на булевард "Шан-з-Елизе". Цял свят беше в Париж тогава!

В Португалия през 2004 г. обстановката беше подобна. Всичко е само футбол, усмихнати хора, заредени с радостни емоции. Всеки се опитва да представи държавата си по-най добрия начин. Това за мен е смисълът на тези първенства. Надявам се скоро България отново да бъде част от тези празници на най-обичаната игра.