"Синята" легенда Емил Велев-Кокала: Мислят националния тим за кръжок

Школите работят, таланти има, връзката се къса в клубовете

Кой е той

Емил Велев-Кокала е юноша на "Левски", като играе в мъжкия отбор от 1981 г до 1989 г., като става шампион три пъти, след което има успешна кариера в Израел. От 2002 г. е помощник-треньор в любимия си отбор, през 2008 г. е старши. В момента има собствена школа - "Левски - Спартак".

- Г-н Велев, не може да не започна с въпрос за мачовете с Унгария и Черна гора. Очакванията бяха големи, а сякаш започнахме по познатия начин?

- Очаквана загуба от Унгария на фона на това, което видяхме и в първия мач срещу Черна гора. Пълна дезорганизация. Те си мислят, че това е кръжок, в който децата трябва да се учат. Видяхме слаба продукция, като изключим второто полувреме, когато унгарците спряха да играят, след като се успокоиха, че срещу тях има безличен отбор. Наистина имаме талантливи футболисти, но след като си обявил за цел класиране на европейско, не можеш да обиграваш отбор в официални мачове, да си правиш експерименти.

Жалко, защото пак ще се пропусне шансът. А имахме такъв, защото видяхме, че съперниците не са нещо страхотно. Но другите подхождат целенасочено, докато ние си я караме по старо му, все обиграваме. Отново. Всеки път. Като във филма "На всеки километър" - "И така до края на света"!

- Поставя се отново въпросът за школите, за младите футболисти, какво е положението с тях?

- Твърдя, че школите работят, има талантливи деца, много. Впоследствие какво се случва в отборите, които ги взимат, не мога да кажа. На хората, които се занимават в професионалните отбори, изглежда им е през оная работа за юношите, които идват отдолу. Много малко се дава шанс на българските юноши. Проблем е при съпътстващите национални гарнитури в различните възрасти и там работата не е добра.

- Какво става с българските юноши, когато излязат от школите?

- Унгарците ни разбиха онази вечер, затова ще дам пример: В тази страна преди десет години обявиха, че който отбор пусне в първия си състав един юноша на клуба си, получава бонус 10 000 евро, за втория 20 000 евро, за третия вече 40 000 евро и се увеличава. Тази система дава плод, защото когато държавата или федерацията те подкрепят, ти като клуб пускаш тези юноши, за да си помагаш на бюджета. Докато при нас се нехае.

- Камъни в чия градина са това, на БФС ли, на министерство ли? Откъде да се вземат такива пари?

- Основно грижата е на клубовете. Давам пример: "Левски" има втори отбор, треньор е Елин Топузаков. Едвам събраха 12 футболисти да играят във "В" група. Търсеха кадри, представяте ли си?! Школата на "Левски" да търси кадри! Имат над 700 деца и юноши, които не могат да интегрират към втория си отбор. Затова казвам, че тук се къса нишката и трябва да се търси отговорност на шефа на школата на самия клуб, защото той не подава кадри към мъжките отбори.

- Има ли кой да следи тези юноши, не само на "Герена", но и в другите отбори?

- Ще ги следят, нали това им е работата. От 2005-2008 г. ги следяхме, след това явно вече нещо се е объркало. Видяхме колко малко футболисти бяха интегрирани в първия отбор, на колко бяха предложени професионални договори.

- Целите винаги са високи, титли, купи европейски турнири и с това се оправдава привличането на чужденци, грешно или правилно?

- Около тези чужденци трябва да се обиграват младите български футболисти. Затова те трябва да са качествени, по-малко, но по-добри, а не да се взимат на килограм като самоцел.

- Все имате предвид "Левски", но и там, и в други клубове пари уж няма, а се взимат чужденци, как става така?

- Много бъркат хората, които си мислят, че няма пари. Да, имам предвид "Левски", но имаме сериозни спонсори, бюджетът на клуба е доста голям, феновете помагат. Друг е въпросът как се разходват тези средства. Няма пари да се платят 30 милиона дългове, иначе за работата на клуба пари има.

- Тези 30 милиона са сериозен воденичен камък, натрупан в годините от доста хора, как се стигна до там?

- Има начин да се оправят и те, не е чак толкова страшно. А кой и как ги е трупал, има си компетентни органи да кажат, да потърсят отговорност.

- Как се справяте в школите, в частност "Левски - Спартак"?

- Според възможностите. Имаме при нас 50-60 деца, идват нови. Щом сме над 70 школи само в София, значи нещата се развиват в правилна посока.

- Как ги мотивирате на фона на това, което виждат те в мъжкия футбол?

- На първо място е това, че децата трябва да спортуват. След като обичат да играят футбол, значи мястото им е при нас. Организирани са им състезания, мачове, радват се.

Проблемът идва, когато те навършат 16, 17, 18 години и излизат от школите. Тогава вече не можем да ги доразвием, да им дадем път и шанс в българските клубове.

- Ще ви върна в "Левски", където към момента е в затишие един управленски скандал, какво става?

- Не трябва да се случва това, беше грешка. Различията могат да се изгладят. Кой да бъде привлечен или продаден е отговорност и задължение на треньора Стоилов и собственика Сираков. Иво Ивков има други задължения в клуба. Могат да се разберат и да работят за любимия ни клуб.

- На "Герена" имаше вариант и за купуване на клуба от сръбския бизнесмен Драган Шолак...

- Това щеше да бъде грешка, защото публиката си спасява отбора и "Левски" никога няма да попадне в глуха улица. Защо изобщо трябваше отново да се преговаря с така наречен "бащица"? Нямаше смисъл. В момента "Левски" се движи в правилна посока, феновете подкрепят отбора и това е важно.

- Имаше по-големи очаквания за този сезон, особено след спечелването на купата, какво стана?

- По-големите очаквания дойдоха от спортно-техническото ръководство, обяви се, че вече гоним титла. Купата не я споменавам, защото е доста по-маловажна от шампионския трофей. Голямата цел са европейските турнири, а купата те изпраща в някаква трета лига, тази на конференциите, докато титлата ти дава шанс да опиташ да стигнеш Шампионска лига.

Аз съм закърмен, както всички левскари, с идеята, че трябва да сме шампиони. При това положение на може да си продаваш най-добрите играчи, а трябва да намериш начин да ги задържиш, за да вдигаш нивото и да постигаш по-големи успехи. Затова и не мога да обвинявам Наско, че не е пуснал футболисти, макар да не знам каква е била офертата, дали устна, дали писмена, от кого точно.