Легендата Войн Войнов: Победите срещу "Аякс" и "Барса" струват повече от всички пари!

С Гунди, Котков и останалите играехме за честта на фланелката

Войн Войнов е легендарен футболист на "Левски" и националния отбор. Играе като дясно крило за "сините" от 1972 до 1981 г., записвайки 227 мача и 36 гола в "А" група. Войн Войнов триумфира като шампион три пъти, също три пъти печели Купата на страната. С "Левски" играе четвъртфинали за Купата на УЕФА през 1976 г. и за Купата на носителите на купи през 1977 г. Войнов бележи важния гол в Амстердам срещу "Аякс" през 1975 г., мачът завършва 2:1 за домакините. На реванша се стига до продължения и победни дузпи за българския отбор. Войнов има 32 мача в националния отбор, с който участва на световното първенство през 1974 г. във ФРГ. За читателите на "България Днес" легендарното крило дава специално интервю, в което говори за кариерата си и проблемите в родния футбол.

- Г-н Войнов, как започна пътят ви като футболист?

- Започна, като бях момче на 10 години в детския отбор на "Левски". Тренирах здраво в школата и станах шампион на България с юношите на клуба. По-късно станах треньор на юношеския отбор на "Левски" и станахме шампиони. Това е голяма гордост за мен.

- С мъжкия отбор на "Левски" печелите по 3 пъти титлата и купата на страната. Кои са най-ярките ви спомени от този златен период за "синия" клуб?

- Имах удоволствието и щастието да играя 10 години в първия отбор с прекрасни футболисти, които защитаваха честта на "Левски" и на България. Късмет беше да играя с великия Гунди и Никола Котков. През това време преживях много щастие и радостни моменти. Имало е и разочарования, но те със сигурност са по-малко. Тогава излизахме на терена без страх и със самочувствие. Не се интересувахме толкова много от материалното. Да побеждаваш отбори като "Барселона" и "Аякс" е нещо, което струва повече от всякакви пари.

- Няма как да не споменем и важния ви гол срещу "Аякс" в Амстердам. Как го помните?

- Малко се говори за този гол. Пит Шрийверс пазеше вратата на "Аякс", беше голям вратар, но аз намерих топката много добре с левия крак и я вкарах горе в ъгъла. Този гол ни даде голям шанс за втория мач, защото в Амстердам загубихме само с един гол разлика - "Аякс" спечели с 2:1. Ако ни бяха победили с 2:0 след това много по-трудно бихме заличили такъв пасив. В София се стигна до дузпи и ние продължихме напред. Без съмнение попадението в Амстердам е едно от най-важните и за мен, и за "Левски".

- С националния отбор вие играете на световното първенство през 1974 г. Какво беше чувството да участвате на такъв форум?

- Класирахме се за този мондиала по убедителен начин. Най-големият ни съперник в квалификациите беше Португалия на Еузебио. Спечелихме срещу тях в София. След това, направихме равенство в Португалия, тогава изиграх първия си мач с националния отбор. Португалците бяха светила за Европа, но въпреки това ги надиграхме и заслужено се класирахме. Световното първенство е най-голямата емоция и признание за един футболист. Тогава бяха 16 отборите, които участват. Ние се класирахме на 11-о място в света, което беше успех за времето си.

- На световното във ФРГ'74 малко не ни достига за да постигнем първа победа на мондиал, защо се получи така?

- В мачовете срещу Уругвай и Швеция играхме много равностойно. В двубоя срещу уругвайците те ни изравниха малко преди края с един нелеп гол. Но знаем, че за да се стига до голове, някой трябва да сбърка, така че вината си е и наша. Това щеше да бъде първата ни победа. Плакахме и бяхме ядосани след мача. Шведите също ги надиграхме. Завършихме 0:0, но ние имахме много повече ситуации пред тяхната врата.

- На това световно се изправяте срещу Нидерландия на Йохан Кройф. Губим с 1:4, но "лалетата" получават и две дузпи...

- Не съм сигурен, че дузпите бяха напълно заслужени, но ни надиграха, няма какво да си кривя душата (смее се). Яд ме е само, че автогола, който те си вкараха, щях аз да го вкарам, тъй като топката идваше към мен.

- България по това време е част от Източния блок. Имало ли е по-особено отношение към вас?

- Ние бяхме посрещнати чудесно в Германия и ни настаниха в националната им база. Условията там са отлични. Иначе да, нас ни гледаха по-особено от западните държави. Режимите бяха различни и не можехме да пътуваме свободно, но се радвам, че това се промени. Нас тогава обаче не ни вълнуваха толкова парите. Помня изказването на Гунди, че никога не би напуснал България и иска винаги да играе в "Левски". Всички мислехме по този начин. Тогава футболистите играеха със страхотно желание и обичаха отборите си. Почти всички те бяха местни и създадени от школите.

- Как ще коментирате сегашното положение на българския футбол?

- Сега всичко е много различно. За мен по отношение на футбола се води неправилна политика. Мъчно ми е, че в нашите отбори 70 на сто от играчите са чужденци. Има отбори в които играят само чужденци, а класата им е не такава, каквато трябва да бъде. Футболът ни затова изостава. Не е нормално в националния тим да играят футболисти, които са резерви в отборите си. Чудно ми е какво е това подмладяване? В националния трябва да играят най-достойните. Тези, които са в най-добра форма и заслужават да облекат фланелката на България.

- Доколко за това е виновен селекционерът Младен Кръстаич?

- Не мога да кажа, че за всичко е виновен Кръстаич. Не го защитавам, но трябва да гледаме на ситуацията справедливо. Когато един отбор не върви, вината е на всички. Естествено, че най-виновен е треньорът и затова е най-лесно той да си тръгне.

- Какви са хобитата ви извън футбола?

- Обичам да гледам почти всякакви спортове. Ходя на баскетболни мачове и гледам лека атлетика. Като пенсионер имам време да се виждам с бивши колеги от футбола. Говорим за общи спомени и се забавляваме. Прекарвам и доста време със семейството си. Това са ми любимите занимания.

- Имате ли съвет към младите футболисти?

- Най-важното е да обичат футбола и да играят за победа. Но другото е, че трябва да се научат и да губят. От загубите се научават много неща и те също помагат да се върви напред и нагоре!

- Накрая един шеговит въпрос, ако позволите. Имената ви са ви "войнствени" - Войн Войнов. Откъде идва името ви?

- Баща ми се казваше Войн, но за голямо съжаление почина млад. Аз бях на 10 години и тъкмо започвах да тренирам футбол. Тате беше голям левскар... Аз съм най-малкото дете в семейството и той е пожелал да нося неговото име. Ако беше жив да види постиженията ми на терена, щеше да бъде най-щастливият човек на света. Тате ме заведе за първи път на "Герена", играеха "Левски" и "Славия". Мачът завърши при резултат 2:2. Никога няма да го забравя! А по-късно се оказа, че футболът е и моя съдба.