Легендарният халф Златко Янков: След победата над Франция вярвам, че всичко е възможно!

Днешните български футболисти не знаят какво да правят на терена

Златко Янков - Фара е легендарен български футболист, част от златното поколение, което печели бронзови медали на мондиала в САЩ '94. Точно преди 30 години на днешната дата 17 ноември "лъвовете" сразяват Франция с гол в последните секунди на Емил Костадинов за победата с 2:1. Янков играе в целия мач и със силното си представяне допринася за един от най-големите триумфи в историята на родния футбол. Три десетилетия по-късно Фара се връща към магическата вечер в Париж, за да разкаже за читателите на "България Днес" любопитни подробности за големия двубой.

- Г-н Янков, днес се навършват 30 години от магическата вечер на "Парк де Пренс". Какви са най-ярките ви спомени от този незабравим двубой?

- Цялата история около мача в Париж е част от поредица прекрасни моменти, които е невъзможно да бъдат описани, ако човек не ги е преживял. Този двубой беше най-важният за нас, победата ни пращаше на световно първенство. Отборът на Израел ни беше помогнал с победа над французите с 3:2 около месец по-рано. Много силно я искахме тази победа и я постигнахме! В българския отбор имаше изключително силни футболисти и френските играчи имаха респект към нас. Все пак в София ги бяхме победили с 2:0. Това е нещо, които не съм споделял, но моето вътрешно усещане беше, че "петлите" знаят, че ние сме способни да им вкараме гол във всеки един момент. Това ги напрягаше, правеше ги нервни.

- С каква нагласа бяхте преди мача, как се подготвихте за битката на "Парк де Пренс"?

- Преди мача бяхме на лагер в Германия за около седмица. В Париж пристигнахме с автобус и се подготвихме като за всеки друг мач. Разбира се, имаше голямо напрежение, стадионът беше пълен. Но ние бяхме свикнали да играем пред претъпкани трибуни. В момента, в който стъпих на терена, за да загрявам, цялото напрежение вътре в мен изчезна.

- Какво ви каза Димитър Пенев, преди да излезете на терена?

- Преди мача направихме разбор и Пенев ни каза, че това ни е единственият шанс за класиране на мондиала в САЩ. Че трябва да спечелим задължително. Равенството не ни устройваше. Пената умееше да създава настроение преди всеки мач и да помага за самочувствието на отбора. На полувремето ми даде специална задача да пазя Ерик Кантона, който беше вкарал първия гол за французите. Трябваше да съм до него при статичните положения при центрирания. Аз не мислех, че съм много добър в играта с глава, но Пенев беше на различно мнение. Поговорихме си и накрая той ми каза: Като толкова много знаеш, прави това, което правеше и през първото полувреме (смее се). Аз, разбира се, приех наставленията на Пенев и в крайна сметка успяхме да победим.

- Минутите на "Парк де Пренс" изтичаха, резултатът оставаше 1:1 и това устройваше французите. Какви мисли ви минаваха през главата?

- Към края на мача, когато видях колко време остава, наистина се надявах Господ да ни погледне. Но за да ти помогне Бог, трябва и сам да си помогнеш. Голът на Емо Костадинов в последната минута не е плод на случайност. Ние бяхме много добре сработен отбор, още от ранна възраст играехме заедно. Спомням си един турнир във френския град Тулон за младежи. Там участие взехме повечето от момчетата, които по-късно победихме Франция на "Парк де Пренс". Още оттогава умеехме да комбинираме един с друг много бързо и ефективно. Точно така се стигна до попадението на Костадинов във вратата на Бернар Лама.

- Какво точно се случи на терена в последната минута от този епичен мач?

- Французите не се възползваха добре от фаул в нашата половина от терена и ние организирахме контраатака. После извеждащият пас на Любо Пенев и голът на Костадинов бяха прекрасни. Всичко стана за миг. Целият стадион потъна в тишина, а коментаторът Николай Колев е казал в ефир великата фраза: "Господ е българин!". Френските футболисти бяха пребледнели. Преди мача домакинските фенове пускаха петли по терена за да ни стреснат и провокират. Е, не им се получи. В съблекалнята след това беше голяма радост, а в България ни посрещнаха като герои.

- Според вас защо България не успя да постигне нещо подобно в следващите 30 години?

- Няма бази, терени и добри треньори в школите. Факторите за това затъване на футбола не са един и два. Като гледам мачове, ми прави впечатление, че много от сегашните български играчи не знаят какво да вършат на терена. И после се чудим защо нямаме футбол...

- Вярвате ли, че отново ще преживеем футболен ренесанс и ще имаме нов "Парк де Пренс"?

- Надявам се. Но трябва в нашите клубове да играят повече български футболисти, а тези, които се изявяват в чужбина, да са титуляри, а не резерви. Няма друг начин да се изгради национален тим, който да постига резултати. Все пак съм оптимист. Откакто победихме французите в Париж на 17 ноември 1993 г., аз лично вярвам, че всичко на този свят е възможно.