Златен ден във футбола: Гунди шокира Европа и класира България за световното в Англия 1966

Българският футбол днес копае дъното, но точно преди 58 години "лъвовете" шокират футболна Европа с победа над Белгия с 2:1 във Флоренция, която ни класира за втори пореден път на световно първенство!

На 29 декември 1965 г. Георги Аспарухов-Гунди изиграва може би най-силния мач в славната си кариера при "лъвовете", като бележи и двата гола във вратата на съперника. Историята е разказана в книгата "Българи юнаци - "лъвовете на световни първенства" на Издателска къща "Труд". До решаващия мач се стига след като в квалификациите нашите завършват с равен брой точки с Белгия. Според тогавашния регламент головата разлика няма решаващо значение. Нито фактът, че ги бием с 3:0 в София, а губим 0:5 в Брюксел.

Треньор на България е Рудолф Витлачил, извел чехите до сребърните медали в Чили през 1962 г. В директния сблъсък за класиране на финалите "червените дяволи" са фаворит.

"Белгийците бяха обявени за най-силния състав в Европа за 1965 г.", спомня си защитникът Димитър Ларгов години по-късно. Ларгов си отива от този свят през 2020 г, приживе той е интервюиран от авторите на "България Днес" за книгата. 

"В Брюксел ни размазаха с 5:0, а в София ние ги бяхме били с 3:0 - разказва Ларгов. - За третия мач на неутрален терен във Флоренция Витлачил направи 9 промени в състава. Шефът на федерацията Недялко Донски беше говорил с треньора за това."

Оказва се, че на най-високо държавно ниво е било решено за двубоя в Италия да не се разчита на повечето от играчите, загубили катастрофално от Белгия.

Според партийните ръководители тези футболисти били психически обременени от поражението и трябвало да отпаднат от състава. Донски вика Димитър Ларгов при себе си и му казва: „Решението вече е взето. Капитан във Флоренция ще бъдеш ти!".
Промяната е неочаквана, защото преди това в квалификациите лентата носят Тодор Диев и Иван Димитров. 

"Притесних се, защото не знаех как ще ме приемат съотборниците - признава Ларгов. - Реших да отида при Гунди. Казах му директно: "Жоре, Донски ми каза, че аз ще съм капитан. Имаш ли нещо против?". Гунди ме успокои, че няма проблем. Същото казаха и другите момчета. Поникнаха ми криле. Но напрежението не ме пускаше. Бях толкова нервен, че излязох от хотела и почнах да се разхождам безцелно. Гунди вкара два гола и ги бихме с 2:1. Белгийците не можеха да повярват. Започнаха да говорят, че сме взели допинг. Пълни глупости. Даваха ни само здрава храна, витамини и пчелно млечице. След мача под душа ми причерня от преумора. Някои написаха, че съм припаднал. Бях се изцедил докрай на терена. Още в самолета на връщане пристигна телеграма от Тодор Живков. Честитеше ни победата. На летището ни посрещна тълпа. Мачът се игра на 29 декември, два дни преди Нова година, народът започна празниците предварително. От летището ни отведоха в зала "Универсиада", където обрахме овациите на запалянковците. Няколко дни по-късно дадоха тържествен обяд в наша чест. Тогава всеки получи по един плик с 900 лева вътре. Това ни беше премията. И през ум не ни е минавало да се пазарим за пари тогава."

Гунди отново е големият герой. Футболните специалисти в Европа и медиите го засипват с хвалби. След победата над Белгия треньорът на Италия Фабри, който е изгледал мача на живо, заявява: "От българския отбор мога да отлича онова зверче, център нападателя. Той е наистина момче на място. Не е много бърз, но при неговата височина повече не може да се иска. Аспарухов владее отлично топката. Белгийците му оставиха прекалено много пространства и когато се усетиха, вече беше късно".
Италианската преса отдава дължимото на нашия отбор. "Победата на българите бе неоспорима", пише вестник "Кориере дела сера".

Александър Шаламанов, друг от участниците в решителния мач с белгийците, отчита приноса на играчите в центъра на терена. Шами също вече е в небесния отбор на българските звезди. Незабравимият десен защитник почина през 2021 г.  

"Във Флоренция черната работа свършиха Теко Абаджиев - един страхотен футболист, и Митата Якимов - казва Шами. - Истина е, че в дните преди срещата в Италия в работата на националния отбор започнаха да се месят ръководители от БКП с високи позиции в управлението на държавата. Според мен те наредиха състава на треньора. За властта тогава беше много важно да се класираме за световното първенство. Футболът беше държавна политика. Това се отнасяше и за други спортове като борбата, художествената гимнастика... За мача с Белгия бяха избрани футболисти, които се знаеше, че се раздават докрай. Аз бях такъв, също Бобата Жечев, Митко Ларгов, Теко Абаджиев, Петър Жеков. В тези години имаше огромна конкуренция от качествени играчи. По едно време за едно място се бореха невероятно талантливи футболисти като Якимов, Котков и Бонев! Кого да пуснеш, като всеки от тях е суперфутболист?!"

Днес големите герои от Флоренция вече ги няма. Както, за съжаление, и българският футбол.