Футболната лудост на комунизма: "Лъвовете" глобени след победа над Франция

Футболният свят вече тръпне в очакване на първия съдийски сигнал на Евро 2024 в Германия, което, за съжаление, отново ще мине без участието на България. Цели 20 години минаха от последното ни участие на голям форум и сега националният ни отбор не е страшилище за великите сили.

Но в историята на европейските първенства и в квалификациите за финалите има ярка българска следа. Печелим сладки победи, преглъщаме и горчиви поражения. В новата ни поредица връщаме времето назад, за да си припомним с усмивка и носталгия епични европейски мачове на "лъвовете".

Днес е прекрасен съботен ден за гледане на футбол и се нареждаме на опашката за билет за домакинството на нашите национали срещу един от най-силните тимове в Европа - Франция. Мачът от квалификационната ни група за Евро 72 е без значение за крайния изход, тъй като унгарците, изиграли рано-рано всичките си 6 двубоя в нея, са недостижими на върха. Но този двубой ще влезе в историята с абсурд, който едва ли има аналог в целия свят. Футболисти са глобени след победата. В статията са използвани материали от архива на вестник "Старт" от 1971 г. и журналиста Стефан Янев.

Началото на 70-те години е труден период за златното ни поколение, което играе на три поредни световни първенства и стига до четвъртфинал на Евро 68.

България се прибира безславно от мондиала в Мексико '70 въпреки големите предварителни очаквания. В страната на ацтеките записваме две загуби и равен. Комунистическата власт определя това като пълен провал. След "националната катастрофа" на Мондиал 1970 се появява прословутата уводна статия на официоза "Работническо дело", озаглавена "Докога ще се търпят недъзите на българския футбол". Неподписана, по-късно тя попада в събраните съчинения на Тодор Живков. Никой не смее да каже, че това невероятно талантливо поколение футболисти е провалено именно от комунистически величия. Същите тези, които пращат отбора да се готви на Белмекен сред преспи сняг и минус 20 градуса навън, а мачовете в Мексико се играят при плюс 40.

Обявено е, че за лошото представяне са виновни футболистите и треньорите. Черните краски в онзи период допълва трагичната гибел на Гунди и Котков в кошмарната катастрофа на 30 юни 1971 г. На фона на всичко това атмосферата в националния отбор е напълно отровена за квалификациите за Евро '72 .

Преди мача с Франция на 4 декември 1971 г. нашите нямат шанс за класиране сред осемте четвъртфиналиста.

"В мача на престижа - с пълни сили!" това е заглавието на вестник "Старт" за срещата с "петлите". Французите са ни победили като домакини в Нант с 2:1 и по този начин двубоят в София е за едната чест.

Националният селекционер Васил Спасов е запитан от френски журналист какво значение отдава на реванша в българската столица. "Независимо от загубените шансове ние ще играем напълно сериозно и с мисълта за победа", отговаря Спасов.

На Националния стадион "Васил Левски" идват само 18 057 зрители, което е обидно малко за тогавашните стандарти. Но най-верните почитатели на българските "лъвове" ни най-малко не съжаляват, че са подкрепили любимците си от трибуните. Два великолепни гола за историята остават завинаги в техните спомени.

В началото на второто полувреме Петър Жеков изпълнява виртуозно своя специалитет при преките свободни удари "падащ лист". Топката минава високо над стената и после по невъобразима траектория бързо се снишава и "капва" в мрежата. Своя шедьовър добавя и Атанас Михайлов, който тръгва с топката от центъра, преминава няколко френски бранители и с по-слабия си десен крак препарира вратаря на "Марсилия" Карнюс. 

Въпреки успеха след мача в нашата преса се сипят убийствени критики към националите. Пише се как играчите започнали срещата "отпуснато и мудно", "вяло и без стръв", "Дори безотговорно." 

Финалната присъда в заглавието на в. "Старт" е: "Победа без аплодисменти". Създава се усещането, че сме играли не срещу един от най-силните отбори в Европа, а срещу някое футболно джудже. И за да бъде абсурдът пълен, няколко играчи са глобени от треньора Спасов с по 100 лева. Защото не са играли на достатъчно високо ниво. Какви времена само! Бием Франция и си глобяваме футболистите... Дано отново доживеем такива глоби!

Легендата Божил Колев:  Играх контузен, после ми взеха пари 

Легендата на българския футбол Божил Колев пропуска първата среща срещу Франция в Нант, но въпреки контузията в глезена започва като титуляр в мача на "Васил Левски". Специално за читателите на "България Днес" бившият дефанзивен халф се връща към спомените си от триумфа над "петлите".

- Г-н Колев, разкажете ни за триумфа над Франция на "Васил Левски" през вашия поглед на пряк участник в мача?

- Тогава не бях напълно възстановен, имах контузия в глезена. Треньорът Васил Спасев все пак настояваше да играя. Трябваше да ми бият инжекции, за да мога да изляза на терена. До днес добре помня брилянтното изпълнение на Жеков от пряк свободен удар. Въпреки успеха няколко играчи бяхме глобени с по 100 лв. Беше много странно, защото победихме не кой да е, а Франция с 2:1.

- Каква беше причината за тези глоби?

- Някои не бяхме на върха на възможностите си. От треньорския щаб не останаха доволни от играта ни въпреки победата. При мен травмата се отрази на представянето срещу Франция. Жеков също получи глоба, въпреки че вкара прекрасен гол.

- Помните ли атмосферата на стадиона?

- Заради световното в Мексико, което се прие като провал, атмосферата на този мач срещу Франция беше доста по-хладна от обикновено. Но за мондиала в Мексико всичко беше сбъркано с методиката и лагерите и ние, футболистите, нямаше какво да направим.

- Какво бе настроението след победата?

- Много добро! Все пак Франция е голям отбор. Бернар Бланше, който отбеляза срещу нас, беше един от играчите им, които ми направиха най-силно впечатление. Мисля си, че можехме да ги победим и като гости в Нант. Играхме силно там, но ни липсваше късмет. Заслужавахме да играем на четвъртфиналите.

- С кои от вашите съотборници оттогава държите връзка до днес?

- С Христо Бонев се чуваме непрекъснато. Оставаме си с хубавите спомени от едно време и си споделяме наши семейни истории. Дано скоро имаме повод за радост и със сегашните национали на България.

4 декември 1971 г.

Европейска квалификация

България - Франция 2:1

1:0 Петър Жеков (47)

2:0 Атанас Михайлов (82)

2:1 Бернар Бланше (84)

България: Румен Горанов (65 - Йордан Филипов), Милко Гайдарски, Димитър Пенев (к), Стефан Величков (46 - Виктор Йонов), Добромир Жечев, Божил Колев, Младен Василев, Христо Бонев, Петър Жеков, Атанас Михайлов, Динко Дерменджиев

Треньор: Васил Спасов

Франция: Жорж Карнюс, Жан Джоркаеф (к), Мариюс Трезор, Жак Нови, Бернар Боские, Мишел Мези, Бернар Бланше, Анри Мишел, Жорж Леш , Шарли Лубе (76 - Жорж Берета), Ерве Ревели (60 - Луи Флок).

Треньор: Жорж Булон

Съдия: Курт Ченчер (Германия)