Българската следа: Фалшива дузпа спасява Германия в София

"Лъвовете" вземат страха на световния шампион на днешната дата преди 49 години

Футболният свят вече тръпне в очакване на първия съдийски сигнал на Евро 2024 в Германия, което, за съжаление, отново ще мине без участието на България. Цели 20 години минаха от последното ни участие на голям форум и сега националният ни отбор не е страшилище за великите сили.

Но в историята на европейските първенства и в квалификациите за финалите има ярка българска следа. Печелим сладки победи, преглъщаме и горчиви поражения. В новата ни поредица връщаме времето назад, за да си припомним с усмивка и носталгия епични европейски мачове на "лъвовете". Днес се нареждаме на опашката на "Васил Левски", за да подкрепим националите ни срещу световния шампион Германия. Немците идват със самочувствието на футболни богове със звеpди като Франц Бекенбауер, Паул Брайтнер, Ули Хьонес... Тръгват си уплашени, спасени от съдийски подарък.

Преди мача с бундестима България е в борбата за Евро '76, което се провежда в съседна Югославия. Двубоят се играе на стадион "Васил Левски" на днешната дата 27 април 1975 г. В статията са използвани материали от архива на журналистите Стефан Янев, Николай Райков и Филип Друмчев.

През 60-те и 70-те години България играе на четири поредни световни първенства, като през 1974 г. сме много близо до първата си победа, но отново отборът ни отпада още преди елиминациите.

В квалификациите за Евро '76 сме в една група със световния шампион Германия, но неочаквано се спъваме в считания за аутсайдер тим на Гърция. Завършваме 3:3 с елините в София и падаме с 1:2 на чужд терен. Равенството на "Васил Левски" за България е равносилно на древногръцка трагедия, защото водим с 3:1 до 86-ата минута. Съперникът е притиснат до стената, а пропуските пред вратата на гостите се редят един след друг. Попадение търсят дори бранителите на България. Две контри на гърците водят до изравняване и след мача основната вина е хвърлена върху защитата. Много критики понася Димитър Пенев, който не получава повиквателна за следващия мач.

На днешната дата 27 април, но през 1975 г., нашите момчета се изправят срещу Германия. В дъждовния пролетен ден в София пристигат Франц Бекенбауер, Паул Брайтнер, Ули Хьонес и останалите, които месеци по-рано са триумфирали като световни шампиони в Мюнхен.

Основната грижа на селекционера Хелмут Шьон е как да спре българската звезда Георги Денев. Това признава немският специалист пред "Кикер". По това време към Денев има интерес от грандове като "Реал" (Мадрид) и "Байерн". Шьон решава Берти Фогтс да преследва Георги по целия терен. На финала на Мондиал '74 точно Фогст, известен като Териера, неутрализира холандския гений Йохан Кройф.

В същото време Стоян Орманджиев умува как да се справи с магията в краката на Гюнтер Нетцер. Персонален пазач на плеймейкъра на мадридския "Реал" става Божил Колев. В отбора ни има много млади момчета, но въпреки лошото време 60 000 души изпълват трибуните на "Васил Левски". И има защо! Българите са равностойни на световните шампиони и дори ги надиграват. Коментарът на Николай Колев по телевизията за първото полувреме е повече от цветист: "Ако някой ден седна да пиша мемоари, не може да не си спомня за този силен мач на българския отбор, в който вратарят Филипов близо половин час не пипна топката". Историята е разказана от легендата на ЦСКА Йордан Филипов в книгата на Стефан Янев и Николай Райков "Как превзехме Европа".

Националите излизат надъхани за втората част и в 73-ата минута стадионът е на крака - дузпа за "трикольорите". Зад топката застава Божил Колев, а вратарят на световните шампиони Сеп Майер се опитва да го надиграе психически, гледайки го с втренчен поглед. "Не погледнах Майер - разказва Божил Колев. - Реших да стрелям силно, защото топката бе станала тежка от дъжда. За първи път биех дузпа по този начин." Но топката е във вратата на световните шампиони и "Васил Левски" избухва в ликуване. Триумфът над немците изглежда напълно постижим.

Само две минути след като повеждаме в резултата, главната роля поема швейцарският съдия Жан Дюбаш. В наглед безобидна ситуация Бернд Хьолценбайн се обляга на гърба на Ангел Рангелов. Рангелов се отмества, а германецът се строполява на земята. За учудване на всички Дюбаш надува свирката - дузпа за гостите... За кой ли път фаворизираните велики сили се измъкват срещу България благодарение на помощ от реферите. Офенбах Манфред Ритчел вкарва от бялата точка за 1:1 и това е крайният резултат.

Въпреки несправедливото равенство в София надеждата, че можем да играем във финалната фаза на европейското първенство още е жива. Но за целта трябва да сразим световния шампион на негова земя в Щутгарт на 19 ноември. Какво се случва в този решаващ двубой - четете скоро.

Капитанът Иван Зафиров: Кайзера риташе топката напосоки

Легендата на българския футбол Иван Зафиров, или известен като Копата, носи капитанската лента при срещата с немците на "Васил Левски". Специално за читателите на "България Днес" бившият десен защитник се връща към спомените си от двубоя, в който разтреперихме световните шампиони.

- Г-н Зафиров, разкажете ни за емоцията да бъдете капитан в този мач срещу световния шампион Германия?

- Знаехме, че трибуните ще бъдат пълни и ще играем срещу най-големите световни звезди. Трудно е да се опише емоцията от такъв двубой. Трябваше да ги победим тогава, но ги изпуснахме.

- Вярвахте ли, че можете да постигнете победата, преди да излезете на стадиона?

- Разбира се! Искахме да го направим. Знаехме, че те са много силен отбор. Това за мен е най-силният тим на Германия за всички времена. Но в този мач ние бяхме по-добри. Ще кажа само, че Франц Бекенбауер риташе топката напосоки и не знаеше какво да прави. Това е достатъчно показателно за начина, по който играхме в онзи мач. Личеше си, че има страх в тях. Срещу повечето от тези немски футболисти съм играл и на клубно ниво след това.

- Помните ли как треньорът Стоян Орманджиев ви подготви за срещата?

- Омранджиев е един от най-големите треньори в българския футбол. Беше голям психолог и държеше целия отбор в ръцете си. Тактически много добре беше проучил немците. В съблекалнята преди мача ни каза: "Момчета, трудно ще надвием Германия. Но нека изцедим всичко от себе си заради тези хора, които ни вярват и са дошли да ни подкрепят. Немците са добри, но и те са хора. И те могат да грешат".

- Как се отрази дъждовното време?

- Не мисля, че се отрази лошо за нас. Мокрият терен понякога прави футбола по-бърз, а бързината беше една от нашите силни страни. А затова сме футболисти - длъжни сме да играем при всякакви условия. В този мач бях капитан, но всички знаехме, че играчите и треньорският щаб трябва да действаме като едно цяло. Чувствахме, че ако дадем всичко от себе си, няма нищо невъзможно. Гордея се с това, което направихме.