С агнета от с. Беренде Гунди посрещал празниците

*81 години от рождението на Георги Аспарухов

*Фифи Перото го водел в родното село на баща му

С агне от годечкото село Беренде посрещал рождения и именния си ден легендарният Георги Аспарухов-Гунди. Това разкрива неговият братовчед и някогашен съотборник Стефан Павлов - Фифи Перото пред "България Днес".

Днес Гунди би навършил 81-годишна възраст. След едва два дни е Гергьовден, нов повод за празнуване.

Село Беренде е родното на баща му Аспарух Рангелов, а макар и роден в София, Георги винаги е бил посрещан и обичан там като свой. "Хората го обичаха, спомнят си и до днес за него с любов и тъга - разказва Павлов. - Някога отивахме там покрай тези празници и взимахме агне. Никой никога не му поиска пари за това, но Гунди беше много скромен човек и му беше неудобно да получава каквото и да е даром. Затова и винаги настояваше да си плати, включително и агнетата от Беренде. Истината е, че колкото и агнета да беше искал, щяха да му ги дадат с радост, но той не се възползва нито веднъж." 

Иначе празниците на Аспарухов преминавали в семеен и тесен приятелски кръг. Никога не е имало някакви големи софри с ядене и пиене на корем, както повелява старата ни традиция. "Това си бяха за него семейни тържества, не панаири. Наистина, черпеше съотборниците, но зависи от случая. Случвало се е тези дни да има мачове, а е краят на сезона и всички сили са мобилизирани. Ако сме били на лагер, Гунди черпи по питие вечерта. Ако не - в съблекалнята с бонбони. Не обичаше около него да се създава шум и да има навалици. Но където и да отидеше, винаги всички погледи бяха вперени в него, хората го поздравяваха, дори са му целували ръцете. Това го притесняваше, искаше да остане с близките си приятели, да си поговорят, да се почерпят на спокойствие. Такива му бяха Сашо Костов, Никола Котков и колкото и да е странно, централният защитник тогава на ЦСКА Димитър Пенев. Двамата много се уважаваха, защото двубоите им на терена винаги бяха здрави, но никога не нарушаваха правилата. Пената нито веднъж не игра грубо срещу Гунди или да го ритне. Затова и беше сред близките му приятели, а и се разбираха чудесно покрай националния отбор и като хора въобще", спомня си още Фифи Перото. 

Несполука с рибарлъка

"От Гунди само рибар не можах да направя, та трябваше аз да му ловя прясна рибка, защото него за това не го биваше", разкрива още Стефан Павлов - Фифи Перото.

"Гунди много обичаше да си угажда с прясна риба и чаша бяло винце - разказва легендарният халф. - Обикновено ходехме край Годеч на река Нишава. Той обичаше този край, защото баща му е от близкото село Беренде. Хората там го познаваха и много го обичаха. Винаги когато ходехме, ставаше празник. Хората го уважаваха, поздравяваха, всеки искаше да му стисне ръката и да му каже добра дума. Както и да го почерпи с ракия собствено производство. Но Гунди беше много скромен. Говореше с хората както се полага като със земляци. Притесняваше се да приема подаръците им."

Избраният за Футболист №1 на ХХ век в анкетата на в. "Нощен Труд" нападател така и не се научил сам да си лови вкусната рибка. "От Гунди само риболовец не стана - смее се днес Фифи. - Десетки пъти съм го водил. Давал съм му въдицата в ръцете, готова, със стръвта сложена, всичко... Е, не хваща. Да е уловил няколко рибета, не повече.

Винаги покрай него в Беренде и в Годечко ставаше празник. Така искам и така си го спомням Гунди - весел и усмихнат. Хубавите моменти трябва да ни остават в живота, другото заминава назад", казва Фифи. 

Голямата радост на дядо Геро и баба Иванка

Гунди е първородното дете на Аспарух и Мария Рангелови, но още по-голяма радост е за дядо си Герасим и съпругата му Иванка, родителите на баща му.

Дядо Геро и баба Иванка имат четири деца, като първите три са момичета - Мара, Дочка и Зорка. Накрая идва и Аспарух, чието първо дете е именно Георги. По-късно се ражда и сестра му Лидия. Докато Гунди става звезда във футбола, Лидия е такава в женския ни волейбол.

Именно баба им Иванка е "виновник" за спортните им кариери. Понеже Георги най-много обича да рита, баба му ден подир ден шие и кърпи парцалени топки, което е настоятелната молба на внука й. 

Тайната на прякора

Някъде в средата на 50-те години на ХХ век в игрите се ражда и прякорът на Гошко - Гунди.

Малкият футболист бил слушал от баща си Аспарух за бившия славен играч Георги Георгиев-Чудото от "Раковски". Та именно той може да се счита за кръстник на прякора на Гошко. Онзи футболист навремето бил един от най-добрите. Та затова него първо наричали Чудни. После станало на Чунди. А накрая взели и първата буква от името му Георги, та го прекроили на Гунди. Малкият Гошко умело запомнил това и го приел като някаква футболна йерархия.

И той искал да премине последователно през Чудни - Чунди - Гунди. Оттогава започнал да се представя като: "Гошко, но ми викат Гунди". Като го питат: "Какво е това Гунди", той смело отговаря: "Не от всички Гошовци става Гунди, първо трябва да си Чудни, после Чунди и накрая Гунди". 

Книгата още е хит на пазара

Книгата "Гунди - какъвто не го познавате" на издателска къща "Труд" претърпя няколко издания. В последното, по случай 80-годишнината на Аспарухов, което е разширено, са включени и читателски истории за срещи с Футболист номер 1 на ХХ век в България. Допълненото издание все още е налично, докато първото е изчерпано.

Четивото може да бъде купено и на сайта на КК "Труд" - www.trud.cc