В мач на истината преди Евро '76: Германия ни пречупва със съмнителен гол

Христо Бонев и Чавдар Цветков пропускат да накажат световния шампион

Футболният свят вече тръпне в очакване на първия съдийски сигнал на Евро 2024 в Германия, което за съжаление отново ще мине без участието на България. Цели 20 години минаха от последното ни участие на голям форум и сега националният ни отбор не е страшилище за великите сили. Но в историята на европейските първенства и в квалификациите за финалите има ярка българска следа. Печелим сладки победи, преглъщаме и горчиви поражения. В новата ни поредица връщаме времето назад, за да си припомним с усмивка и носталгия епични европейски мачове на "лъвовете".

Настанете се удобно, защото ни очаква реваншът от квалификациите за Евро '76 Германия - България, игран на "Некарщадион" в Щутгарт на 19 ноември 1975 г. В статията са използвани материали от архива на списания "Кикер" и журналистите Стефан Янев и Николай Райков.

Победа и само победа.

България трябва да надвие световния шампион Германия в собствения му дом на 19 ноември 1975 г., за да си спечели място за финалната фаза на Евро '76. В София нашите са надиграли звездите на бундестима на 27 април 1975 г, но фалшива дузпа спасява точката за отбора на Хелмут Шьон. Крайният резултат е 1:1.

"Германия се бори здраво на "Васил Левски", но игра слабо", пише немският журналист Карл-Хайнц Хайман в материал за "Кикер". Световните шампиони вече не са чак толкова уверени, че ще се класират на Евро '76 в Югославия...

Преди решаващия мач на "Некарщадион" в Щутгарт между домакините и България водач в нашата група е Гърция със 7 точки. Но елините са изиграли всичките си мачове, а за нашите и бундестима остават по още две срещи. Ситуацията е такава, че България има 4 точки, а Германия 5 при оставащи два мача. Първият е един срещу друг. След това и двата тима играят срещу аутсайдера в групата - Малта. Регламентът тогава е, че за победа се присъждат по две точки. Сметките показват, че който измежду България и Германия спечели последните два мача, ще завърши на първо място и ще пътува за Белград. Право на участие има само победителят в групата. Затова преди битката с България немската преса подема кампания под надслов: "Да напълним "Некерщадион" за решаващия сблъсък". В резултат на това са разпродадени 68 819 билета и шотландският рефер Алистър Макензи дава първия съдийски сигнал пред ентусиазирана публика, която неистово подкрепя своите. 

Световните шампиони моментално включват на висока скорост. Домакините се опитват да притиснат България и след половин час игра изглежда сякаш нашата защита е напът да се предаде. Но Германия така и не може да вкара гол, а "лъвовете" започват да поглеждат все по-смело към вратата на Сеп Майер. На два пъти преди почивката немската защита се пропуква със сериозни грешки. Изведнъж импулсът в играта на немците изчезва и натискът към българската врата започва да затихва. Немците също показват признаци на умора през второто полувреме, но все пак Юп Хайнкес отбелязва така важния първи гол. Въпреки съмненията за засада попадението е признато.

"Играхме силно и трябваше да спечелим - разказва вратарят на "лъвовете" Йордан Филипов години след двубоя. - Сериозни пропуски направиха Христо Бонев и Чавдар Цветков. Техният гол беше от засада. Съдиите подкрепяха домакините, които по това време бяха между най-големите отбори в света."

В опит да промени ситуацията на терена нашият селекционер Стоян Орманджиев вкарва в игра Павел Панов и Войн Войнов, но световните шампиони удържат преднината си до края. Панов признава, че е бил разочарован от това, че не е започнал като титуляр. "Малко преди този мач с "Левски" играх срещу "Дуисбург" в турнира на УЕФА - споделя легендата на "сините" пред журналистите Стефан Янев и Николай Райков. - Намирах се в добра форма и бях озадачен, че не започнах от първата минута."

След мача немската преса хвали играта на "лъвовете". "Българите бяха очаквано труден съперник - пише "Кикер". - Те знаят как да боравят с топката по много артистичен начин. Преди почивката съперникът можеше да поведе, но пропусна своите възможности. Момчетата на Орманджиев показаха добра игра, но трябва да се научат да вкарват голове."

България не успява да се класира за финалите в Югославия, въпреки че печели гостуването на Малта с 2:0. За историята остава достойното ни представяне срещу един от най-силните отбори на Германия за всички времена. 

Нападателят Войн Войнов:

Вечерята ни с немците беше комична

Легендата на "Левски" и националния отбор на България Войн Войнов е един от футболистите, които взимат участие в двубоя в Щутгарт. Специално за читателите на "България Днес" Войнов за първи път споделя интересни подробности около мача.

- Г-н Войнов, с какво настроение тръгнахте към решаващия двубой срещу Германия в Щутгарт?

- Тръгнахме за Германия с вярата, че можем да спечелим. Знаехме, че срещаме един от най-силните отбори в света, но имахме своите надежди. Да победим световния шампион като гости означаваше, че на практика си осигуряваме участие на финалите в Югославия.

- Как ви подготви треньорът Стоян Орманджиев за срещата?

- Орманджиев беше един от най-добрите треньори и психолози. Беше цар на дефанзивния футбол и умееше да затваря играта. Предаде много от знанията си на нас, футболистите. Именно заради Орманджиев имахме силна вяра, че можем да бием Германия.

- Коя интересна случка около мача си спомняте до днес?

- В деня преди срещата Германският футболен съюз организира обща вечеря за двата отбора в един хубав ресторант. Около месец преди това играх в Италия и там си купих един много хубав костюм. Влязох първи. Предполагаше се, че аз съм най-елегантен в нашия отбор с италианските си дрехи. Отварям вратата на ресторанта и първото, което виждам, е, че всички сервитьори са облечени със същите костюми като моя. Получи се забавно. Германските футболисти ни посрещнаха с голямо уважение. На вечерята си говорихме на английски и немски. В отбора ни имаше хора, които владееха езици, но имахме и преводачи.

- На следващия ден вече излизате едни срещу други на терена...

- Да, тогава с Павката Панов, лека му пръст, бяхме на пейката. По това време и ние имахме силен национален отбор, в който имаше голяма конкуренция. Играехме малко по-затворено през първото полувреме. През втората част вече при негативен резултат 0:1 влязохме с Панов и се опитахме да помогнем поне да изравним. Не се получи. Имахме нашите шансове, те също имаха ситуации, от които можеха да отбележат.

В крайна сметка всичко си беше на късмет. Не съм сигурен дали имаше засада при гола на германците. Нямаше ги сегашните технологии, че съдиите да видят повторения. След мача си разменихме фланелките с немците. По тази причина бяхме критикувани от нашите ръководители, защото тогава имахме само един екип. Дори фактът, че световните шампиони пожелаха да си сменят фланелките с нас, говори за авторитета на нашия отбор. 

19 ноември 1975 г.

Европейска квалификация

Германия - България 1:0

1:0 Юп Хайнкес (65)

Германия: Майер, Фогтс, Дитц, Шварценбек, Бекенбауер, Щилике, Хьолценбайн, Вимер, Беер, Данер, Хайнкес

Треньор: Хелмут Шьон

България: Йордан Филипов, Милко Гайдарски, Иван Зафиров, Кирил Ивков, Цоньо Василев, Божил Колев (75 -Павел Панов), Борис Ангелов, Атанас Александров (76 - Войн Войнов), Христо Бонев (к), Кирил Миланов, Ангел Рангелов, Чавдар Цветков

Треньор: Стоян Орманджиев

Съдия: Алистър Макензи (Шотландия)