Българската следа: С луд късмет Югославия печели драмата в Сплит

"Плавите" ни спират по пътя за Франция '84

Раданович разбива сърцата на "лъвовете" с гол в последната минута

Футболният свят вече тръпне в очакване на първия съдийски сигнал на Евро 2024 в Германия, което, за съжаление, отново ще мине без участието на България. Цели 20 години минаха от последното ни участие на голям форум и сега националният ни отбор не е страшилище за великите сили. Но в историята на европейските първенства и в квалификациите за финалите има ярка българска следа. Печелим сладки победи, преглъщаме и горчиви поражения. В новата ни поредица връщаме времето назад, за да си припомним с усмивка и носталгия епични европейски мачове на "лъвовете".

Този път тръпката е голяма, защото ни очаква реваншът от квалификациите за Евро '84 Югославия - България, игран на стадион "Полюд". Срещата се провежда на 21 декември 1983 г. и този път "лъвовете" имат реална възможност да се класират на финалния турнир във Франция. В статията са използвани материали от архива на журналистите Стефан Янев и Николай Райков.

Трябва ни задължителна победа!

Българският национален отбор, воден от старши треньора Иван Вуцов, е на прага на историческо класиране. "Лъвовете" започват квалификациите за Евро '84 колебливо в група с Югославия, Уелс и Норвегия, но запазваме шансове за класиране до последния мач. На сметката си имаме 2 победи и същия брой загуби плюс едно равенство срещу Норвегия. Остава ни само един мач, който е последен от квалификационната група и решава всичко. Срещу съседката ни Югославия на стадион "Полюд" в Сплит. "Плавите" са ни нанесли поражение на "Васил Левски", но тимът на Вуцов е решен да отмъсти. И да постигне голямата цел от толкова много години - да класира България на финален турнир на Европейско първенство.

Ситуацията преди срещата е изключително заплетена. При равен резултат Уелс ще се класира. Югославия се нуждае от победа, за да си осигури място във Франция. За България е необходима победа с два гола разлика. Устройва ни и победа с един гол, но при условие че отбележим поне три попадения във вратата на домакините.

Югославия, със своя мощен състав, включващ играчи като Сафет Сушич и Златко Вуйович, също е решена да спечели, защото и двата отбора не ги устройва реми.

"Никой не вярваше, че можем като гости да бием Югославия, която имаше много силен отбор. А това беше възможно", споделя легендата Живко Господинов пред журналистите Стефан Янев и Николай Райков.

Настъпва денят на мача и в двете съседни страни се усещат огромно напрежение и вълнение. Стадионът в Сплит се пълни с 30 000 души, а испанският съдия Аугусто Ламо Кастийо дава първия съдийски сигнал.

България повежда в 29-ата минута с гол на Божидар Искренов, който получава пас от Руси Гочев и преодолява вратаря Зоран Симович. Радостта за "лъвовете" е кратка. Две минути по-късно Сафет Сушич изравнява резултата, а след почивката, в 53-тата минута, отново Сушич дава преднина на Югославия. България не се предава и в 60-ата минута капитанът Георги Димитров-Джеки изравнява за 2:2. След това настъпва доминация за "лъвовете", но нашите пропускат множество шансове. В последната минута се открива златен шанс за отбора на Иван Вуцов, като Ради Здравков се изправя сам срещу Симович, а отстрани на него са свободни капитанът Георги Димитров и младият Наско Сираков. Здравков предпочита да шутира и пропуска. В ответната атака Югославия бележи победен гол чрез Мирослав Раданович - 3:2 за "плавите". България отново ще гледа европейското първенство по телевизията.

Години по-късно Здравков се връща към мача в Сплит.

"Изскочих от дълбочина, получих хубав пас от Живко Господинов и останах сам срещу вратаря - разказва халфът. - Реших да прехвърля Симович, но за нещастие, не се получи. След това много хора ме упрекваха, че съм проявил егоизъм и не съм подал на Гошо Димитров. Но и да бях подал на Джеки, той беше в засада. Веднага след това се стигна до техния гол. Всичко се случи за не повече от 30 секунди в 90-ата минута."

Селекционерът Иван Вуцов е силно разочарован. "Не ми напомняйте за този мач. Това е може би най-инфарктният ми двубой като треньор - признава Вуцата. - Но беше и един от най-силните мачове на България. След последния съдийски сигнал имаше сълзи в съблекалнята. Сълзи на мъже!"

Мъката за България е огромна, а Югославия си осигурява място на финалите. Драмата в Сплит остава в историята като един от най-емоционалните мачове на "лъвовете". За класиране на еврофинали ще трябва да почакаме още.

Легендата Николай Арабов: Не можахме да победим съдбата

Легендарният български защитник Николай Арабов играе през целия мач в Сплит срещу Югославия. Специално за читателите на "България Днес" Майстора си припомня сблъсъка и разказва подробности около него.

- Г-н Арабов, с каква нагласа бяхте преди този напрегнат мач в Сплит?

- Залогът беше голям и трябваше да се подготвим много добре. Иван Вуцов, лека му пръст, ни побъркваше от бягане. Беше изключителен специалист, но като човек беше избухлив малко (смее се). Към мен имаше голямо уважение, тъй като по това време бях най-възрастният играч в националния отбор. Знаехме, че не можем да си позволим равенство и че трябва да спечелим поне с 2 гола разлика, за да се класираме на европейското във Франция. 

- Каква бе атмосферата на стадиона?

- Атмосферата си беше фантазия и половина. Естествено, друго е, когато ние сме домакини, но вълнението и емоциите не бяха различни и при гостуване. С нетърпение чакахме да излезем на терена и искахме да ги бием. Знаехме все пак срещу какъв отбор се изправяме. Тогава Югославия имаха също много добри футболисти. Мехмед Баждаревич, Сафет Сушич, който ни вкара двата гола, капитанът им Златко Вуйович... Всичките им играчи бяха на много високо ниво.

- Каква беше голямата сила на онзи отбор на България?

- Бяхме много спокойни и изобщо не се притеснявахме дали ще играем срещу Франция на Мишел Платини, или Аржентина на Диего Марадона. На всяка победа се радвахме като деца. В националния влизаха и някои млади футболисти, които след това станаха големи играчи. Като Боби Михайлов, Наско Сираков и Божидар Искренов. Вуцов изискваше максимума от всеки от нас.

- Поглеждайки назад към онази ситуация, в която Ради Здравков можеше да вкара или да подаде за победен гол, какви мисли ви минават през главата?

- Здравков е добър човек и беше страхотен футболист. Имаше много качества, като опорен и атакуващ халф. Не можем да го виним за това, че не се класирахме. Под напрежение и най-големите футболисти са бъркали, а и ние имахме и други шансове. В крайна сметка така е било писано. Никой не може да победи съдбата. След мача бяхме ядосани и разочаровани. Но това е част от играта. Понякога трябва и късмет.

21 декември 1983 година

Европейска квалификация

ЮГОСЛАВИЯ - БЪЛГАРИЯ 3:2

0:1 Искренов (29)

2:1 Сушич (31, 53)

2:2 Г. Димитров (60)

3:2 Раданович (90)

ЮГОСЛАВИЯ: Симович, Зоран Вуйович, Йешич, Катанец, Перузович, Раданович, Златко Вуйович, Гудел, Сушич, Баждаревич, Млинарич (68 - Халилович)

Треньор: Тодор Веселинович

БЪЛГАРИЯ: Борислав Михайлов, Наско Сираков, Николай Арабов, Петър Петров, Георги Димитров (к), Радослав Здравков, Божидар Искренов, Аян Садъков (85 - Сашо Борисов), Руси Гочев, Живко Господинов, Стойчо Младенов (75 - Емил Маринов)

Треньор: Иван Вуцов

Съдия: Аугусто Ламо Кастийо (Испания)