Евро '88 остава мираж в проливния дъжд над София: Потоп на три минути от рая

Футболният свят вече тръпне в очакване на първия съдийски сигнал на Евро 2024 в Германия, което за съжаление отново ще мине без участието на България. Цели 20 години минаха от последното ни участие на голям форум и сега националният ни отбор не е страшилище за великите сили.

Но в историята на европейските първенства и в квалификациите за финалите има ярка българска следа. Печелим сладки победи, преглъщаме и горчиви поражения. В новата ни поредица връщаме времето назад, за да си припомним с усмивка и носталгия епични европейски мачове на "лъвовете". Днес въпреки хладния дъждовен ден отиваме на стадион "Васил Левски" да подкрепим националите ни срещу Шотландия. Този път само една точка ни е достатъчна, за да се класираме на Евро '88, но...

В статията са използвани материали от архива на журналистите Стефан Янев и Николай Райков, в-к "Работническо дело" и "Народен спорт".

Кристиан ИВАНОВ

Стилиян ВОРУКОВ

Футболна България най-после докосва своята голяма мечта!

"Лъвовете", водени от селекционера Христо Младенов, са само на точка от историческото първо класиране на европейски финали. Нуждаем се от равенство или победа срещу Шотландия на стадион "Васил Левски", за да играем на Евро '88 във ФРГ. Нашите момчета нямат домакинска загуба в квалификационен мач от пет години, а "гайдарите" са в много слаба форма. Все още остава горчивината от драмата в Сплит, но този път сякаш няма какво да се обърка. Лидери на тима са Борислав Михайлов, Наско Сираков, Божидар Искренов, Аян Садъков, които са натрупали опит и са страшилище за всеки съперник. Капитанската лента за този сблъсък отива на ръката на Сираков.

В тима на Младенов се налагат и талантливи играчи като Николай Илиев и големия талант на ЦСКА (София) Христо Стоичков. Срещата с шотландците пропуска Лъчезар Танев, който е със счупен крак. Не играе и най-опитният ни защитник Георги Димитров. Шотландия също има своите силни играчи. Сред тях са вратарят Джими Лейтън, Стив Никъл, Браян Маклеър, Гордън Дюри и Греъм Шарп. Треньор е Анди Роксбърг. В интервю пред шотландска медия Анди признава, че в нощта преди мача срещу нашите не могъл да заспи от главоболие. Дори и при победа в София "гайдарите" нямат дори теоретичен шанс да завършат на първо място в групата, а само победителят се класира за финалите в Германия. Но могат да направят услуга на Ейре. Ако Шотландия победи България на стадион "Васил Левски", ирландците печелят групата.

В нашата страна подобен вариант изобщо не се обсъжда, всички са напълно убедени в успеха. В програмата на мача е публикуван кратък текст, в който се цитира белгийската преса: "Българският отбор ще замине за финалите във ФРГ", категорични са в Брюксел. В деня на мача, 11 ноември, времето е отвратително и вали непрестанен дъжд. Температурата на въздуха е 7-8 градуса. Някои наричат това типично "британско време"... Дали това е лоша поличба?

Въпреки всичко 55 000 души, въоръжени с чадъри и дъждобрани, се изсипват на "Васил Левски", за да станат свидетели на жадуваното ни класиране на европейско първенство. И, о чудо, за разлика от друг път запалянковците на ЦСКА и "Левски", заели места в секторите "Г" и "Б", не се ругаят помежду си. Сякаш всичко е прекалено хубаво, за да бъде вярно...

Австрийският съдия Хелмут Кол дава първия съдийски сигнал и с напредването на времето става ясно, че българите играят по-скоро за равен, отколкото да търсят победата. През втората част тимът на Христо Младенов започва да натиска шотландците, но минутите текат, а гол не пада. Публиката е ентусиазирана до към 60-70-ата минута, но после се умълчава. Над националния стадион се настанява тягостна атмосфера и витае предчувствието, че ще се случи нещо лошо.

Резултатът е 0:0 и тече 87-минута. На три минути сме от рая и класиране на Евро '88. Но... Младият Христо Стоичков влиза в краката на звездата на "Ливърпул" Стив Никъл, който се търкулва на пистата, а съдията дава авантаж. Топката е подадена към Гари Маккей, който половин час преди това е влязъл в игра като резерва. Докато защитниците ни се чудят кой да спре шотландеца, Маккей изпраща далечен и коварен удар към вратата ни. Топката се оказва неспасяема за Борислав Михайлов и се оплита в мрежата - 0:1.

Трудно е да се опише болката, изписана по лицата на националите, а и на привържениците на "Васил Левски"...

"Топката мина край мен и дори помислих, че удари мрежата отвън. Като разбрах, че е вътре, щях да умра! Заболя ме сърцето", коментира вратарят Боби Михайлов след срещата.

След попадението "лъвовете" отчаяно се втурват в атака, но разполагат само с три минути за реакция. По това време съдиите не дават големи продължения. Обикновено след минута допълнителна игра се свири краят на мача. Въпреки всичко имаме две чудесни възможности за гол в рамките на 120 секунди. Пропуски правят капитанът Наско Сираков и Любослав Пенев, който е влязъл като резерва веднага след гола на Маккей. Губим мача с 0:1 и мечтата отново отлита.

"Много тежко ми беше след този мач - разкрива Христо Стоичков. - Плаках след срещата, макар че вината беше на всички и не мога да кажа, че съм чувствал лична такава. При ситуацията за гола бях фаулиран, но съдията не свири. Тръгнах да извърша нарушение, тъй като нямаше време, но съдията пусна авантаж. Краси Безински и Ники Илиев не успяха да покрият в тази ситуация и така падна голът."

Хилядите българи на трибуните под дъжда са разочаровани и бесни. В дните след мача журналистът Сашо Диков ходи с камера из "Кремиковци" и задава въпроси на отрудените работници за "престъпниците футболисти."

Родната преса разкъсва националния отбор. Вестник "Работническо дело" тръби: "Всяка заблуда има край". Под заглавието има снимка с надслов "На колене". На фотото е Божидар Искренов, който изглежда готов да изяде тревата от мъка и яд за пропиления шанс. Над него е шотландски защитник.

"По-тъжно и по-жалко не би могло да бъде. Пред своята чудесна публика, единствения обективен съдник, националният отбор загуби от Шотландия с 0:1. И премести радостта далеч от София - пише журналистът Борислав Константинов. - Изпрати я като подарък в Дъблин, за да смае и невярващите до снощи ирландци. Ако все пак нещо успее да достигне до съзнанието на състезателите - това трябва да бъде въпросът: "Футболисти, видяхте ли се какво представлявате и като спортисти, и като мъже, на които беше предоставена фланелката с националния герб?".

"Народен спорт" също не пести критики: "Какъв нелепо пропуснат шанс!". Материалът е с надзаглавие "Така е, когато се играе за равен". Подзаглавието гласи: "1 гол 3 минути преди края изпепели всичките ни надежди".

Цитира се и призивът на селекционера Христо Младенов към журналистите: "Моля ви едно: не създавайте обстановка, като че ли е настъпил потоп. Всички изживяваме изключително тежко тази загуба. В съблекалнята имаше много сълзи".

Младенов подава оставка с признанието, че това е най-мрачният момент в негова кариера. За България участието на еврофинали продължава да бъде само несбъдната мечта.

11 ноември 1987 година

Европейска квалификация

България - Шотландия 0:1

0:1 Гари Маккей (87)

БЪЛГАРИЯ: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Красимир Безински, Петър Петров, Николай Илиев, Пламен Симеонов (88-Любослав Пенев), Христо Стоичков, Аян Садъков, Петър Александров (42-Илия Войнов), Наско Сираков (к.), Божидар Искренов

Треньор: Христо Младенов

ШОТЛАНДИЯ: Джим Лейтън, Стив Кларк, Морис Малпас, Пой Ейткин, Алекс Маклийш, Гари Гилеспи, Стив Никъл, Пол Макстей (57-Гари Маккей), Греъм Шарп (71-Гордън Дюри), Браян Макклеър, Йън Уилсън

Треньор: Анди Роксбърг

Съдия: Хелмут Кол (Австрия)