Легендарният халф от САЩ '94 Даниел Боримиров: С тъста ми имахме закачки след победата над Гърция

Никос Аманатидис казваше, че ще се обади на границата, за да внимавам, когато минавам оттам

Кой е той

Даниел Боримиров е част от големия отбор на България, който завършва на четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994 г. Халфът прави впечатляващи включвания, когато селекционерът Димитър Пенев го пусне в игра. Бележи на Гърция при 4:0 за първата победа на България на мондиал. Специално за читателите на "България Днес" легендарният полузащитник се връща назад в спомените си от лудото американско лято и коментира актуални теми за родния футбол.

- Г-н Боримиров, какво означава за вас мачът срещу Гърция на световното първенство в САЩ '94?

- Това беше мач за историята. Ние на световно първенство не бяхме побеждавали, и то с такъв резултат. Имайки предвид, че първия мач стартирахме със загуба срещу Нигерия, радващото е, че успяхме да победим отбора на Гърция с 4:0. Бях и най-младият футболист в отбора заедно с Цанко Цветанов. Имахме феноменални играчи по това време, които играеха в чужбина и ние попивахме всеки един съвет от тях. Знаехме, че когато ни кажат нещо, то е за добро, не с цел да ни нагрубят или обидят.

- Как се почувствахте, след като отбелязахте гол в тази среща?

- Радостта беше неописуема. Аз бях изключително щастлив от това, че имах възможността да отбележа гол на световно първенство, защото това не всеки ден се вижда. До този момент в "Левски" имах доста голове, които съм вкарал, като имаме предвид, че играех като офанзивен полузащитник. Имах на сезон между 13 и 17 гола. Не ми беше чудно, че вкарах срещу Гърция. Знаех, че винаги когато се стреля към вратата, трябва да съм готов топката да попадне в мен, в случай че се отбие. Така и се случи в тази ситуация.

- Каква беше атмосферата на стадиона в Чикаго?

- Трябва човек да го изпита, за да разбере и да види атмосферата. Ако не си на стадиона, няма как да разбереш всичко. Ние можем всичко това да го опишем с думи, но за мен по-хубавото нещо е да си там, за да усетиш атмосферата. Направо ти настръхва кожата, като видиш какво се случва около теб и подкрепата на хората, които са дошли. Имал съм възможността, когато играех в Германия за "Мюнхен 1860", да усетя всичко това. Играл съм пред пълни стадиони и знам за какво става дума.

- Какво беше значението на този успех за българския отбор?

- На нас целта ни беше да запишем първа победа на световно първенство и се радвам, че постигнахме това. Виждах, че всеки от нас беше на седмото небе от щастие. Да победиш отбора на Гърция на световното първенство, имайки предвид значимостта на мача - там не отиват случайни отбори. Отиват само най-добрите. За нас всички беше голяма радостта за добре свършената работа.

- Вашият тъст Никос Аманатидис е грък. Как ви се отрази тази победа в личен план, особено при преминаване на гръцката граница?

- След световното поне една година ми беше неудобно, когато минавах гръцката граница. Все пак гърците са малко тънкообидни и като им вкараш гол, не го приемат по най-добрия начин. Имаше закачки с тъста ми. Той казваше: "Сега ще се обадя на гърците, за да внимаваш като минаваш оттам, да не те спират".

- Имахте ли лични цели по време на световното първенство?

- Аз винаги съм имал лична цел. Няма значение срещу кой съм играл. Винаги съм искал да побеждавам и да се представям на добро ниво. Да изпълня докрай тактическите указания, които са ми поставени от треньора.

- Какъв беше ключът към успеха на отбора?

- Мисля, че имахме един прекрасен колектив. Благодарение на него и тези фантастични футболисти, които имаха невероятни качества и го показваха не само с националния отбор, а и в клубовете им. Това беше ключът към успеха. Едно златно поколение, което донесе много безсънни нощи на българския народ и накара чужденците да произнасят името на България с достойнство и уважение.

- Можете ли да споделите някои забавни случки с отбора от престоя ви в САЩ?

- Те не са една или две, а са доста случките. След като постигнахме победите срещу Гърция и Аржентина и вече се класирахме за осминафиналите, при нас нещата бяха много спокойни. Живеехме с мисълта за следващия мач и как ще претупаме следващия ни опонент. Имахме и забавни изпълнения на басейна. Едно от тях е фразата на Стоичков: "Айн, цу цвайн, цу трайн. Дрън!". Имаше шегички помежду ни, но те трябва да си останат между нас. Изказванията на старши треньора Димитър Пенев също бяха култови.

- Според вас ще видим ли скоро България отново на голям форум?

- Стискам палци това да се случи скоро. Мисля, че по-малко трябва да говорим и повече да работим, и то целенасочено, за да може отново да се говори с уважение за българския футбол. През последните десетина години, смея да кажа, че футболът не е претърпял никакво развитие в нашата държава. В европейското първенство виждаме държави като Албания и Грузия колко са си вдигнали нивото. Дори Турция, която навремето минавахме като влак през тях. Сега хората инвестират в обучението на треньорите в детско-юношеския футбол, което мисля, че е най-важното нещо. Да се създадат условия и да се инвестира в обучението им. Те са хората, които изграждат продукта до 18-годишна възраст. Не е ли изграден дотогава, ние се чудим защо има такава голяма пропаст между детско-юношеския футбол и мъжкия. Ще се радвам да има още едно поколение, което ще повтори нашите успехи. За да се случи това, ще трябва целенасочена работа и упоритост от самите изпълнители.

- Как бихте оценили представянето на националния отбор под ръководството на Илиан Илиев?

- Откакто застана на кормилото на националния отбор Илиан Илиев, виждаме, че отборът играе много по-смислен футбол. По-компактно стои на терена. Дай Боже да продължи това и да надградим. Мисля, че Илиан е най-подходящият треньор за този пост. Желая му от сърце успех. Той беше много добър футболист и показва такива качества и като треньор. Илиан е човек, който може да вкара настроение сред футболистите. Обича да се шегува, но и държи на дисциплината. Това ще му помогне да подобри националния тим.