Легендарният нападател от САЩ '94 Бончо Генчев на 60: Родих се отново, след като вкарах дузпата на Мексико
Точно преди да бия, вратата на ацтеките ми се видя колкото кибритена кутийка
Кой е той
Бончо Генчев е част от големия отбор на България, който завършва на четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994 г. Бончо оставя своята следа в двубоя срещу мексиканците на 5 юли 1994 г., като бележи важна дузпа за историческата победа на "лъвовете" с 4:2. Специално за читателите на "България Днес" Генчев се връща назад в спомените си от лудото американско лято и коментира настоящето на националния отбор. Днес Бончо празнува своя 60-годишен юбилей. Желаем му да е здрав и все така успешен!
- Г-н Генчев, след първите две победи на България на световно първенство в САЩ '94 срещу Гърция и Аржентина стигаме до елиминациите. Каква беше обстановката преди осминафиналния мач с Мексико?
- Естествено, настроението беше много приповдигнато. Ние отидохме в САЩ с една цел - да направим победа на световно първенство. Стартирахме неприятно срещу Нигерия (загуба с 0:3 – бел. авт.) Но успяхме да се върнем в играта след победите срещу Гърция и Аржентина. Излязохме от групата с много по-голяма увереност. Тази увереност беше подплатена от качествата на самите футболисти, които притежаваше българският национален отбор. Всички бяхме много сърцати. Тези, които играеха в чужбина, си имаха самочувствие. Знаеха какво е футбол на най-високо ниво. Имахме нужните качества, които трябваше само да се реализират на терена.
- Помните ли каква бе атмосферата на "Джайънтс Стейдиъм"?
- Помня я много добре! Въпреки огромната фенска подкрепа за мексиканците, които бяха над 70 000 човека на стадиона, на нас не ни пукаше много. Мислихме, че можем да излезем с успех от мача. Когато влезеш разкрепостен, освободен от всякакъв вид напрежение, е много по-лесно. Макар че спортната треска винаги съществува.
- Как ще коментирате случилото се на терена три десетилетия по-късно?
- Първо се сещам за невероятния гол на Христо Стоичков след прекрасен пас на Ивайло Йорданов. Поведохме и оставаше да играем до края на срещата по-спокойно. Не беше никак лесно, но знаем как завърши - с голям успех за националния отбор. Имах щастието да отбележа една от дузпите. Това си остава спомен за цял живот - един-единствен път. Назад във времето преди 30 години...
- Има някои доста скандални съдийски отсъждания в мача срещу Мексико. Какво мислите за реферите вече от дистанцията на времето?
- Дузпата за Мексико я отсъдиха, въпреки че си беше спорна ситуацията. Те след това и Емо Кременлиев го извадиха с червен картон. В крайна сметка и "стените" вкъщи помагат, а мексиканците се чувстваха като у дома. Минахме през седемте кръга на ада, но успяхме да излезем читави! Без да ни изгорят крилете (смее се).
- Краси Балъков пропуска първата дузпа, а след това вие изпълнявате втората. Помните ли какви мисли ви минаваха през главата?
- Спомням си добре как вратата на Кампос ми се виждаше много малка. Почти като една кибритена кутийка. Толкова е огромно напрежението... Въобразяваш си, че можеш да се хлъзнеш или да не уцелиш топката. Просто няма как да го опиша. Знаех, че тези неща ми минаваха през главата заради свръхнапрежението в този момент. Понякога емоциите са толкова силни, че сякаш те водят в това, което правиш. Когато всичко завърши добре, усещането е, че ще полетиш. Сякаш се раждаш се отново!
- Вярвате ли, че в близките години отново ще изпитаме подобни емоции, гледайки националния отбор?
- Надявам се да участваме отново на големи форуми. Не само във футбола, а и във всеки друг спорт да бъдем успешни. Много ми се иска спортистите да се гордеят със себе си и своите постижения. Да се гордеят, че представят страната си, българския трибагреник, фланелката на националния отбор... Парченцето земя, в което сме се родили. Спортът е и дълг към тази фланелка, която са я носили много достойни хора преди теб. Длъжен си да представиш родината, като оставиш нещо след себе си. Това не е нещо, което минава между другото или за да се отбие времето. Виждаме как се раздават отборите, които сега участват на Евро 2024.
- При вас със сигурност личеше страстта в играта по време на лудото американско лято...
- В нашия случай историята имаше щастлив край. Получи се прекрасно световно първенство в САЩ. Двубоят с Мексико специално е един чудесен мач, който мина през всички фази на спортната драма - 90 минути футбол, продължения и накрая дузпи. Завършихме с победа и няма как нещата да са по-хубави или да се иска нещо повече. След това отстранихме и световния шампион Германия. Взехме бронзовите медали и ни посрещнаха в България като герои. Неописуемо е.
- Сега под ръководството на Илиан Илиев се наблюдава подобрение в играта на "лъвовете". Според вас ще имат ли силите да се класират на следващото голямо първенство?
- Пожелавам им го на Илиан и на момчетата. Най-напред да са живи и здрави и да са все амбициозни. Както бяха в последните два мача - срещу Румъния и Словения. Важен е въпросът колко големи са възможностите на сегашните национали. Трябва ни още класа, за да можем не само да играем на голямо първенство, но и да се представим достойно. Виждаме сега на турнира в Германия, че отборите са надскочили себе си в последните години. Всички участници дават 120 процента от себе си. Дано футболистите ни си вземат поука и гледат какво се случва на Евро 2024. Нашите играчи трябва да разберат, че дори самото класиране на такъв форум не е достатъчно. На световно или европейско първенство трябва да даваш много повече от това, което си давал и градил до момента.
