30 години САЩ '94: Френското отмъщение на Киню спира Пеневата чета

*"Всичко беше подготвено за финал Бразилия - Италия", категоричен е Бончо Генчев

*Пеле е впечатлен от играта на българите

Времето лети и неусетно изминаха 30 години от лятото на 1994 г., когато България изживя своето най-голямо национално обединение в новата си история. На световното първенство в САЩ Пеневата чета пречупи два световни шампиона - Аржентина и Германия, по пътя си към бронзовите медали. Народът празнуваше футболните победи по улици и площади, непознати хора се прегръщаха и целуваха в патриотичен екстаз. След триумфа над световния шампион Германия, България се изправи срещу Италия на полуфинал, където за съжаление нашите "лъвове" бяха спрени на крачка от финала. В поредицата ни връщаме лентата назад към най-важните моменти от великото американско лято. Използвани са материали от книгата "Българи юнаци - "лъвовете на световни първенства" на Книгоиздателска къща "Труд".

След кошмарния старт срещу Нигерия, никой не си е представял, че България ще е на полуфинал на световното първенство в САЩ. Това изглеждаше, като луда фантазия, която стана реалност. Пеневата чета е сред последните четири отбора на Мондиала! След триумфа над световния шампион Германия, нашите момчета се изправят срещу силния отбор на Италия, воден от Роберто Баджо.

Преди сблъсъка на "Джайънтс Стейдиъм" отборът на България е подложен на безпрецедентен натиск. "Никога нямаше да ни допуснат до финала - припомня си Бончо Генчев. - За това бяха взети мерки още преди мача с Италия. Ако бяхме победили, щяха да ни изкарат допингирани. Всичко беше предварително подготвено. Преди полуфинала ненадейно пред хотела ни спряха двама полицаи с мотори. След това влязоха в ресторанта, ние тъкмо сядахме да се храним. Казаха, че имали сигнал, че в храната ни има допинг. Иззеха всички готови ястия. Чакахме часове по-късно да дойдат други продукти, за да можем да се храним. Не знаехме какви съставки има в тях. Освен това не знаехме къде се съхранява храната, която беше конфискувана. Така че в нея можеха да инжектират каквото си пожелаят. Ако бяхме победили Италия, щяха да кажат, че сме взели стимуланти. След полуфинала един от проверените беше Трифон Иванов, той идеално се вписваше в представите за лошия. Веднага щяха да го посочат с пръст и да кажат: "Вижте го само колко е страшен, възможно ли е да не се допингира"?! Просто всичко беше подготвено за финал Бразилия - Италия. Целият свят искаше да гледа този мач. Ние сме прекалено малки, за да ни допуснат там".

Думите на Генчев звучат скандално. Но наистина е трудно да се намери логично обяснение за случката, разиграла се точно преди мача с италианците. И това не е всичко. За главен съдия на мача е назначен Жоел Киню - 44-годишен футболен съдия от Франция. Държавата, която България побеждава на "Парк де Пренс" за да се класира на световните финали.

Полуфиналът Италия - България ще бъде последният мач на Киню под егидата на ФИФА. Скоро след това реферът навършва пределно допустимата възраст за съдия на такова ниво. Ясно е, че за главатарите на световния футбол от финансова гледна точка финал между Италия и Бразилия е много изгоден. България е просто една малка страна, която е изпусната по невероятен начин да влезе в голямата игра.

"Категорично твърдя, че ако не беше тенденцията да се добута Италия до финал, ако не беше съдийството, ние щяхме да играем с Бразилия за титлата - казва администраторът на нашия отбор Александър Динев. - И съм сигурен, че щяхме да ги размажем бразилците. Не го казвам просто ей така. Казвам го, защото познавам отбора на България".

Стадионът в Ню Йорк се пълни с 74 110 зрители, а френският съдия дава първия съдийски сигнал. Полуфиналът започва зле за нашите. Баджо ни вкарва два гола в рамките на пет минути. Преди да е изминал половин час игра, вече губим с 0:2. Отборът ни изглежда разстроен, но това продължава само няколко минути. Бързо се отърсваме от шока и тръгваме напред. Шут на Краси Балъков облизва гредата в 37-а минута и това е сигнал за още по-мощни атаки.

В края на полувремето Наско Сираков се подиграва със защитата на Италия, слаломира между няколко бранители и вратарят Палиука трябва да го фаулира, за да спаси сигурен гол. Реферът дава дузпа. Христо Стоичков е безкомпромисен и намалява резултата - 1:2.

През втората част натискът на България става все по-осезаем. Емо Костадинов нахлува в полето на съперника, после прехвърля безпомощния защитник Костакурта и единственото, което италианецът може да направи, е да спре топката с ръце. И той го прави - блокира кълбото като волейболист! Чиста дузпа! Да, но не и според френския рефер Жоел Киню. Той оставя играта да продължи и спасява Италия в тази 70-а минута. До края на мача той има основание поне още веднъж да отсъди дузпа за България, но не го прави. Италия бие с 2:1. ФИФА получава своя финал Бразилия - Италия.

"Не можахме да направим това, което си бяхме поставили за цел, но нека не забравяме кой командва футбола и кой беше съдия в този мач", казва след двубоя Христо Стоичков. Италианците са на върха на щастието.

"Невероятно е, че успяхме - радва се героят Баджо. - Толкова е прекрасно, че все още не мога да повярвам. Това беше най-добрият ни мач досега. Играхме много добре през първата част, но през втората преживяхме тежки минути." Тежки минути ли, синьор Баджо? Ами ако не беше мосю Киню?!

Но България ще изиграе още един мач на световното в САЩ. Двубоят за третото място срещу Швеция. А впечатлен от нашите е дори кралят на футбола Пеле. "Тройката Стоичков-Лечков-Балъков е решаващо звено за българите, които технически имаха предимство. Стоичков непрекъснато доказва, че трябва да бъде поставян сред най-силните в света. По-големият опит на Италия беше от огромно значение", категоричен е бразилската легенда.

Статистика

13 юли 1994 г., Ню Йорк, стадион "Джайънтс Стейдиъм", 74 110 зрители

България - Италия 1:2

Голмайстори: 0:1 Баджо (21), 0:2 Баджо (25), 1:2 Христо Стоичков (44 дузпа)

България: Борислав Михайлов, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Емил Костадинов (Ивайло Йорданов-71), Христо Стоичков (Бончо Генчев-78), Йордан Лечков, Наско Сираков, Илиян Киряков, Красимир Балъков

Треньор: Димитър Пенев

Италия: Палиука, Бенариво, Костакурта, Малдини, Муси, Роберто Баджо (Синьори-71), Албертини, Дино Баджо (Конте-55), Берти, Донадони, Казираги

Треньор: Ариго Саки

Съдия: Жоел Киню (Франция)