Недялко Донски прави България световна сила
Българският футбол чества вековен юбилей и днес в София ще пристигнат двама от най-могъщите мъже в световния спорт - президентът на ФИФА Джани Инфантино и шефът на УЕФА Александър Чеферин.
Националният ни отбор днес е сред слабаците на Стария континент и за класиране на голям форум можем само да си мечтаем. Но поглеждайки към историята, има с какво да се гордеем.
Родният футбол е в разцвет през 60-те, когато федерацията се оглавява от Недялко Донски. Под негово ръководство отборът ни се класира три пъти поред на световни първенства - Чили '62, Англия '66 и Мексико '70. Клубните ни отбори са страшилище за Европа. Достатъчно е да се спомене, че на 19 април 1967 г. два български отбора играят полуфинали в Европейските клубни турнири. ЦСКА срещу "Интер" за КЕШ и "Славия" с "Глазгоу Рейнджърс" за КНК. Грандовете от Стария континент мразят да гостуват в България, където ги очаква враждебна атмосфера на претъпканите стадиони.
В интервю за "България Днес" Мария Донска, дъщеря на големия футболен ръководител, връща лентата назад към успешните години на този спорт в нашата страна.
"През периода, когато баща ми оглавява футбола, България е постигнала значителни успехи - казва Мария Донска, която е дългогодишен дипломат. - Националният ни отбор е три пъти финалист на световно, пети в Европа и втори на Олимпиадата в Мексико. Три пъти сме европейски шампиони за юноши и веднъж за младежи. Помня атмосферата и настроенията около футбола. Еуфорията от победите и разочарованията от загубите, които баща ми преживяваше много тежко, като собствени поражения. За Англия 1966 г. се класираме след решителен бараж. Печелим срещу Белгия на неутрален терен във Флоренция. За тази среща знам, че баща ми е определил състава на отбора. След загубата с 5:0 в Брюксел и измъчената победа срещу Израел треньорът Рудолф Витлачил е подал оставка, която баща ми не е приел. Поискал е това да не бъде разгласявано, за да не се демотивират играчите, и е пренаредил отбора. Търсел е не знаменитости, а бойци с желязна психика и хъс за победа, сложил е Димитър Ларгов, известен с огромната си психическа и физическа издръжливост, за капитан. И не е сбъркал."
България се класира и за световното в Мексико '70, но заради сбъркана подготовка отборът ни рухва физически. Губим и трите си мача на финалите. Някой трябва да бъде жертван и това е ръководителят на федерацията Недялко Донски, който е отстранен от поста. След него в различни периоди до 1990 г. футболът се управлява от Данаил Николов, Иван Николов, Крум Василчев, Димитър Николов, Иван Шпатов, Андон Трайков. България участва в световното първенство във ФРГ през 1974 и след това идва пауза до мондиала в Мексико '86. След падането на комунистическия режим през 1989 г. започват промени във футбола.
Първият демократично избран президент на БФС е Славчо Тепавичаров, който оглавява федерацията от 1990 г. до 1991 г. Той е специалист по олимпийска подготовка и на изборите побеждава цели 9 други кандидати. Втори остава героят от Флоренция Димитър Ларгов, който приема да стане вицепрезидент. Срещу новото ръководство бързо е организирана опозиция начело с легендата на ЦСКА Иван Колев. В крайна сметка Тепавичаров хвърля оставка в началото на 1991 г., а някъде по това време изчезват над 200 000 долара от касата на БФС.
Следващите избори вече са спечелени от легендата на "Славия" Димитър Ларгов, който управлява между 1991 и 1993 г. Срещу него се настройват звездите от националния отбор, които искат да знаят какви премии ще получат за евентуално класиране на световното в САЩ през 1994 г. Двете страни не стигат до компромис и Ларгов подава оставка след равенството 2:2 с Израел в София.
На следващите избори за шеф на централата е избран Валентин Михов, който дотогава е президент на ЦСКА. Няколко месеца след като той оглавява централата, България стига до великата победа с 2:1 над Франция на "Парк де Пренс" и се класира за световното. Но вместо да бере плодовете на успеха, Михов е принуден да напусне. Той обещава огромни премии на националите за успеха над "петлите", но в крайна сметка не успява да осигури парите. Превратът срещу него е устроен от пловдивските брокери Христо Александров и Христо Данов, които са подкрепени от футболистите. Под тяхно ръководство България постига най-големия си футболен успех - четвъртото място на световното в САЩ.
Борбата за власт продължава и след триумфа в Америка, а парите от ФИФА за класирането бързо се стопяват. Така през 1995 г. се организират нови избори и Данов се изправя срещу Иван Славков. Батето получава подкрепата на ЦСКА и "Левски" и в тандем с Иван Вуцов печели изборите.
Славков опитва да балансира между групировките ВИС, СИК и "Мултигруп", които тогава наливат пари във футбола. Зетят на Тодор Живков започва да печели безапелационно следващите избори, а през 1997 г. разбива с 283 на 128 гласа Стефан Софиянски, който по това време е сред най-харесваните политици. Ерата на Батето продължава 10 години, като през този период националният ни отбор се класира за Евро '96, световното във Франция през 1998 г. и Евро 2004 в Португалия. Успехите до голяма степен се дължат на златното поколение на четвъртите в света от 1994 г., а пътят до финалите в Португалия е изминат с новите звезди Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, подпомагани от опитния Красимир Балъков.
През 2004 г. Славков понася тежък удар чрез филма на BBC "Да купиш игрите" и постепенно започва да сдава своите постове. Година по-късно срещу него се изправят героите от САЩ '94 начело с капитана Борислав Михайлов, който дотогава е вицепрезидент на Батето. Бившият вратар печели изборите и управлява в продължение на рекордните 14 години. Под негово ръководство България не се класира за нито едно голямо първенство, а корупцията и шуробаджанащината във футбола продължават да се ширят. Изборите през месец март 2024 г. бяха спечелени от Георги Иванов-Гонзо. Той трябва да води родния футбол в неговото второ столетие и да върне помръкналата слава на любимата игра.
