Минало незабравимо: Гошо Телевизора се крие под легло, фенове го пребиват

*Минало незабравимо!

*Нападнатият рефер съди побойници, с парите си купува цветен приемник

Една от най-неблагодарните работи на този свят е да бъдеш футболен съдия!

Когато горещите страсти в играта преминат границите на разума, обичайната жертва най-често са реферите. Те също са хора и грешат. Но в моментите на футболна лудост това не ги спасява от гнева на играчи, запалянковци и клубни ръководители.

Понякога го отнасят и дежурните делегати. Те нямат толкова пряко отношение към случващото се на терена, но покрай сухото гори и мокрото. Такъв беше случаят с бития делегат Кирил Лозанов на мача "Локомотив" (Пловдив) - "Септември" (0:1). Това далеч не е първата сцена на саморазправа по българските терени, въпреки че през призмата на отминалите години, случките понякога придобиват и комичен елемент. Иван Христов, бивш футболист на "Локомотив" (Мездра), се връща в спомените си за един мач срещу "Осъм" през 1983 г., който остава в аналите с голям бой.

Провинциалната битка започва на терена, минава през съблекалните и завършва чак във вагоните на влак, композиран на местната гара.

"През далечната 1983 г. в Мездра се разгоря един от най-масовите побои в родния футбол", спомня си Иван Христов, който тогава е юноша бледен. Мелето се разиграва след края на мача от Северната "Б" група между местния "Локомотив" и "Осъм" (Ловеч). Двубоят е на живот и смърт. Главен рефер е Георги Стойчев-Телевизора, а както читателят ще разбере след малко, прякорът му изобщо не е случаен. Срещата завършва 1:1. Разярени от изпуснатата победа, местните фенове нападат съдиите. Гошо Телевизора е намерен скрит под леглото в съдийската съблекалня и е жестоко пребит от запалянковците. Следва преследване до гарата в града, където съдиите успяват да се скрият в един от вагоните. 

"Към 80-ата минута ни отмениха гол от фал - разказва Иван Христов. - Това жестоко разгневи нашите фенове. След края на мача голяма група запалянковци и мой съотборник щурмуваха съблекалнята на съдиите. Вътре намериха главния съдия Георги Стойчев-Телевизора, който се беше скрил под леглото. Последва жесток побой. Стойчев беше известен по това време. Наричаха го Гошо Телевизора, защото съдеше футболисти и фенове, които са му налетели на бой, да му изплатят сумата от хиляда лева. По това време толкова струваше един телевизор. Наложи се той и колегите му да бъдат изведени с полицейска кола от стадиона. Феновете усетиха, че са се запътили към гарата, и започнаха да ги преследват, но без успех. Във влака една хигиенистка е показала на съдийската бригада къде да се скрие от освирепелите привърженици. От БФС ни наказаха да играем домакинствата си на не по-малко от 100 км от Мездра. Това изискване ни носеше постоянни загуби на терена, защото тарторите продаваха мачовете. Случат с бития делегат в Пловдив е нищо в сравнение с това, на което бях свидетел." 

Футболът е различен в онези години.

"Бяха по-мъжки времена - казва Иван Христов. - Боевете на терена и извън него бяха много по-жестоки, особено в долните групи. Тогава нямаше други развлечения за хората, освен да ходят на мачове. Навсякъде стадионите се пръскаха по шевовете. Футболът беше наслада и предизвикваше както хубави моменти, така и събития като мача ни срещу "Осъм". Трансфер в чужбина много трудно се осъществяваше. Футболист трябваше да навърши 28 години и да е записал определен брой мачове с националната фланелка. Само след това му се разрешаваше да играе в чужбина."

По това време България строи комунизма и има само една партия - БКП.

"Държавата контролираше всичко, включително и спорта - казва Иван. - Сега прякорът на Гошо Телевизора звучи смешно, но тогава да имаш такава техника в дома си беше огромна привилегия. В Мездра повечето хора трябваше да съберат по шест заплати, за да може си купят това чудо на прогреса. Когато излизаха цветните телевизори, хората спяха по три дни пред магазините, за да се доберат първи до този лукс. Затова Стойчев си беше измислил специална реплика, за да респектира футболистите, които го заплашват или налитат на бой. "Май ще ми купуваш телевизор", казваше Гошо и това си беше сериозна заплаха. Водеше съдебни дела срещу хора, които са го нападали покрай битието му на футболен арбитър. Повечето пъти успяваше да ги осъди за сумата от 1000 лв., колкото струваше един хубав цветен приемник" 

Любопитното е, че по времето на комунизма няма какво чак толкова да се гледа по телевизията. Поне що се отнася до преки предавания на футболни мачове.

"Двубои от чуждите първенства не се предаваха и всички чакаха по цяла година, за да наблюдават от екрана голям български мач като "Левски" срещу ЦСКА", казва Иван Христов.

Сега годините са различни, всеки има телевизор и може да гледа мачове от цял свят. Лошото е, че стадионите в България са празни. А момчета от нашите школи не ги пускат даже като резерви. Явно и тогава, и днес пълното футболно щастие никъде не съществува. И вероятно точно това прави тази игра толкова интересна и обичана!