7 000 опълченци прекланят петорно по-голяма османска армия

3 500 от наша страна дават живота си за свободата

Тази година се навършват 140 години от епичните битка на връх Шипка.
Боевете са от ключово значение за свободата на България. След славния успех на опълченците на Шипка срещу армията на Сюлейман паша, родината ни прави огромна крачка към края на петвековното Османско робство.

Боеве са описани от великия ни поет Иван Вазов в цикъла "Епопея на забравените".
Тежката и изтощителна битка се води между 21 и 26 август 1877 г. Мястото на сражението е ключово за Руско-турската освободителна война. Военноначалникът на османците Сюлейман паша е тръгнал да прекосява Стара планина, след което да се носoчи към северната част на България и да подкрепи другите армии на Османската империя. Отвън Балкана войската на Осман паша е обсъдена край Плевен и спешно се нуждае от помощ.

Опълченците, предвождани от генерал Столетов, са готови на всичко, за да спрат турците да преминат Стара планина. По нищо не личи как обаче това ще се случи. Армията на османците е над 35 000 души, докато опълченците са едва 7 000, или почти 5 пъти по-малко. Въпреки това водените от ген. Столетов са готови на всичко, за да може войната да бъде спечелена.

През всичките шест дни опълченците са обсадени. Оръжията, с които разполагат, са в пъти по-малко от тези на армията на Сюлейман паша. Турците всяка сутрин започват атаките си още преди да се е съмнало. Османците помитат част от първата вълна опълченци без никакъв проблем. Продължават напред, но са отблъснати и са принудени да са върнат в изходно положение. През първия ден на обсадата защитниците на върха отблъскват общо 7 атаки.
Положението на опълченците е влошена и заради липса на вода. Турците държат под постоянен обстрел единствения водоизточник - ручей в подножието на върха. Той е под постоянно наблюдение и никой от защитаващите не може да припари до него. Опълченците са на ръба, след като провизиите им свършват набързо и няма как да се набавят нови.

Войската на Сюлейман паша всячески се опитва да пробие отбраната на Шипка. Началникът на османците решава, че върха може да падне. Затова тръгва с всичките си войници да го щурмува. Още призори турците откриват огън по опълченците. Лека-полека войските, водени от генерал Столетов, започват да отбиват набезите на османците. Нещата изглеждат добре за опълченците, но в един момент патроните и снаряди им свършват. Загубата изглежда неизбежна, но... Изведнъж към турците политат трупове на загиналите опълченци. Това стъписва османците и те са в шок. Войската на Сюлейман паша не може да повярва на очите си. Към тях летят като камъни живи хора.

Надмощието на турците е осезаемо. Точно тогава от Габрово пристига подкрепление, изпратено от генерал Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-и стрелкови батальон. Следва епична битка, от която победители са опълченците. След тази победа Шипка става непревземаема крепост.
Военноначалникът на османците не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно Дунав.

По време на боевете на Шипка загубите на османците са огромни. Само за няколко дни са убити над 8000 турци. Жертвите, които дават опълченците, също не са малко. По сведения около 3500 българи, руснаци и румънци губят живота си в сраженията.
Спечелената битка се оказва изключително важно за крайния изход на Руско-турската война. След тежката загуба, която претърпява армията на Сюлейман паша, турците са силно отслабени. Няколко месеца след боевете на Шипка България е свободна след петвековно робство.

Хиляди хора на 3 март посещават Шипка и отдават почит на загиналите в боевете там, благодарение на които страната ни е свободна.