Дико Илиев - творец и боец на фронта

Името на Дико Илиев неизменно стои до Дунавското хоро в българската история.

Създателят на един от най-популярните ни народни танци има интересна житейска съдба, която то подготвя да създаде вечната си творба.

В рамките на повече от половинвековната си музикално- изпълнителска и творческа дейност Дико Илиев създава над 40 хора - прави, дайчови, еленини и други, 15 марша, 5 народни китки, десетки валсове, танга, румби, детски песни и редица други произведения.

Дико Илиев е роден през 1898г. в село Карлуково, което по това време е в пределите на Луковитска околия.

Любовта му към музиката се пробужда твърде рано и затова още в 1911 г., едва 13 годишен, родителите му го изпращат като ученик по музика в Орханийския военен духов оркестър. Година по-късно Дико Илиев тръгва по пътищата на започналата Балканска война, а след нея - на Първата световна война.

Като редовен член на духовия оркестър на 16-ти Ловчански полк от състава на Първа българска армия, той взема участие в сраженията на Серетския фронт. Там написва "Искърско хоро", което е първият сполучлив композиторски опит на Дико Илиев.
След края на Първата световна война се завръща в родното си село, а през 1919 г., след успешно положени изпити, постъпва на работа в оркестъра на Военното училище в София. В същото време този оркестър заедно с гвардейската музика съставят сборния симфоничен оркестър на Софийската народна опера, където Илиев е първи тромбонист.

През 1920г., станал вече глава на семейство, младият музикант се завръща в родния край. Това е времето, когато композитора се заема с апостолската задача да популяризира духовата музика сред местното население. Свири с флигорната си, създава и методически ръководи оркестри в селата Букьовци, Селановци, Комарево.
През 1931г. в Оряхово се създава военен духов оркестър, в който Дико Илиев свири баритоновите партии. Започва един от най- активните периоди в творческата дейност на музиканта. Тогава създава хората "Зиг-заг", "Селски въздишки", "Майски цветя", "Пробуждане на пролетта", "Китката оряховска идилия", "Варненско хоро" и "Наша гордост".

От 1936 до 1938г. Дико Илиев е баритонист в Софийски военен оркестър, след което отново се връща в Оряхово и е назначен за щаб тръбач на Козлодуйски полк. Свири и в Гарнизонния оркестър. В този период написва хората "Оряховски юнак", "Майско утро", "Нашето ленче", "Дайчово хоро", "Скок", "Селски празник", китка "Жетварски песни", правото хоро "Александрийка", "Добруджанско право хоро", дайчовото "Лудо-младо", еленините хора "Край чешмата" и "Буйна младост", пайдушкото хоро "Народна душа", дайчовото хоро "Веселите близнаци".

Девети септември 1944г. сварва Дико Илиев като служител на 36-ти Козлодуйски полк, с който участва в първата фаза на Отечествената война. Като временен диригент на Военния духов оркестър в Оряхово, Дико Илиев основава и оглавява Оряховското околийско професионално дружество на музикантите и създава 19 професионални музикантски групи в околията. Заедно с работата си като музикален педагог на тези оркестри, той продължава да твори. Написва дайчовото хоро "Кръшен венец", "Латинино хоро", маршовете "Катюша", "Младежка клетва" и "Сливенци при драва".

През 1947г. Дико Илиев е удостоен с офицерско звание и е назначен за диригент на военния оркестър в Оряхово. В този период се раждат и най-зрелите творби на музиканта - рапсодията "Танцът на жътварките", правото хоро "Веселото Станче", дайчовото хоро "Спомени", "Елено моме" и "Рипай, Гано". В началото на 50-те години Дико Илиев създава и безсмъртното "Дунавско хоро", останало в нашата музикална съкровищница като истински хороводен химн.

Творчеството на Дико Илиев има щастливата съдба да стане неотделима част от българския музикален фолклор от градски тип. В последните години от живота си Дико Илиев живее в Михайловград (днес Монтана), 30 ноември 1984 г. почива в София. Името и делото на Дико Илиев са белязани с непреходност и слава, обречени на многовечие и обкичени с народната любов и признание.

Илиев ледник на остров Александър в Антарктика е наименуван на Дико Илиев. От 1988г. град Монтана на всеки две години е домакин на празниците на духовите оркестри "Дико Илиев".