Народната певица Румяна Попова: Хората обичат да го играят

Румяна Попова е популярна българска народна певица. Изпълнява еднакво добре автентични народни песни от всички фолклорни области, както и авторски композиции на фолклорна основа.
Завършва с отличие Средното музикално училище, с. Широка лъка, специалност "Народно пеене", за което е много благодарна на вокалната си педагожка Стефка Кушлева. Завършва ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград, специалност "Музикална педагогика".
Талантът й е оценен и извън границите на България - печели награди на престижни форуми в Македония - "Охрид фест - Охридски трубадури", "Рост фест" и "Прилеп фест".
От 13 ноември 2005 г. песните от музикалния й албум "Песен моя, македонска" са във фонда на Калифорнийския университет.

Иво АНГЕЛОВ

- Г-жо Попова, кои са първите думи, които изплуват в съзнанието ви, щом чуете за Дунавското хоро?

- Дунавското хоро се играе предимно в Северна България - там най-често може да бъде видяно. Преди време бях на участие в Берковица и ми направи впечатление, че доста го играят местните хора. Да, може да бъде видяно и в други части на България, но точно за този край на страната ни е типично и характерно.

- Защо хората го харесват?

- Дунавското хоро е любимото хоро на българина. Затова и винаги се пуска след полунощ на Нова година. Това е стара традиция, която се е запазила и до ден днешен. Обикновено, когато имам участие на площад за посрещането на Нова година, то звучи. Хората го знаят, разпознаваемо е и се знае, че това е едно от хората на Дико Илиев. Красиво хоро и логично и аз го харесвам.

- Можете ли да го играете, все пак то не е от най-сложните?

- В музикалното училище в Широка лъка съм изучавала български народни танци, така че знам да играя доста хора от всички фолклорни области, включително Шопско и Тракийско. Не знам дали и в момента ги преподават.

- Имате ли наблюдения дали българинът продължава да играе народни танци и да слуша истинска нашенска музика?

- Напоследък има едно завръщане към танците. В Благоевград, където живея, а и на други места в страната, направиха доста школи за любители. Хората отиват там, за да танцуват, отслабват и забавляват. Имам приятелки, които ходят на такива места, след като приключат работа. През уикендите пък си организират надигравания с други клубове. Така че определено има интерес. От друга страна, почти няма сватба, която да не минава без българска музика и хора. Това е нашата идентичност, която да остане и за бъдещите поколения.

- От думите ви разбирам, че имате вяра, че българщината ще бъде съхранена.

- Истински се надявам. Има държави, които са си изгубили фолклора и се надявам, че ние няма да последваме тяхната съдба. Младите хора са тези, които трябва да продължат традицията и да поддържат интереса към фолклора. Тези неща трябва да тръгнат от семействата, където родителите да възпитават в този дух. В училищата да залегне повече изучаване на фолклора. В Благоевград има 7 чалготеки и нито едно заведение с българска народна музика. Това, което масово се слуша всеки ден, промива мозъците и се затвърдява в съзнанието на младите хора. Затова и трябва да се наблегне върху подрастващите. От много малки да слушат истинска българска музика и така да бъдат възпитавани. Когато моята дъщеря беше много малка, тя растеше в друга среда.

- Преди време имаше идея в часовете по физкултура в училище да се изучават народни танци. Какво мислите за подобно бъдеща инициатива?

- Едно време, доста отдавна, се учеха народни танци в училище. Доста хубаво ще е, ако се случи. Докато играят, ще слушат и народна музика. Музиката трябва да има и образователна цел, а не само развлекателна. Адмирирам това предложение и дано да се приеме.

- Българските етнографски области са изключително шарени и различни. На вас коя ви е любимата?

- Основно съм македонска певица, но в последния си албум съм засегнала и други фолклорни области. В Широка лъка също съм изпълнявала от различни области. Всяка област си има своята харизма откъм вокалообразуване и орнаментика. Много ми харесват тракийските и родопските песни, затова и записвам и такива. Шопските песни също са много красива. Македонската песен пък е с по-шлагерно звучене. Просто ги харесвам всичките, не мога да кажа, че само една ми е любима. От всяка една фолклорна област мога да кажа, че имам любими песни.

- Коя е най-любимата ви песен?

- Израснала съм с македонската песен - дядо, баба и майка ми ми пееха много. Имам няколко, които не пропускам да изпълнявам на мои участия. Започвам с "Йовано, Йованке" - една песен, която може би няма българин, който да не я е чувал. Продължавам с "Защо си ме майко родила", а обикновено завършвам с емблематичната ми песен, която ми е като визитна картичка - "Аз съм горда българка". Моят род е от бежанци от Македония, но моята баба никога не е казвала, че сме македонци, а че сме българи.

- Получавате ли покани за участия в чужбина?

- Няколко пъти са ме канили в българското посолство в гръцката столица Атина по случай 24 май. Българи в Испания също са ме канили да им пея. Преди време имах турне в щата Алабама в САЩ, където обикалях с танцьори и оркестър с жива музика. В Америка пеех пред американска, а не пред българска публика.

- Как американците приемат българския фолклор?

- Бях изумена как си припяваха с мен. Също така ме изненадаха, че искаха да купуват от част от носиите на танцьорите. Интересът към българския фолклор в чужбина е много голям. Очарована съм как ме посрещат извън пределите на родината ни.

- Българите зад граница емоционални ли са, когато слушат нашенска музика?

- Да, много. Това да тях е един празник. Затова и канят изпълнители, за да се съберат много хора и всички заедно да пеят българска народна музика. Пяла съм също така в Македония. Бях на събор в Охрид, където не се пее на запис, а само на живо и с оркестри. Там винаги съм пяла с македонски оркестри. Трябва да си музикант човек и да се справиш, защото няма репетиции - казваш ритъм и тоналности и започваш да пееш веднага. Понякога представянето продължава с часове.

- Част от вашето творчество се намира във фонда на Калифорнийския университет. Може ли да разкажете повече подробности?

- Впоследствие разбрах, че моят албум се съхранява там. За мен е огромна чест, защото някой е оценил това, което правя. Случило се е и ме кара да се чувствам много горда.

- Интересен момент от кариерата ви е и дуетът с джаз певеца Васил Петров, с който представяте интерпретация на популярната песен "Лудо младо"?

- С него сме приятели от доста години, като се познаваме покрай джаз фестивала в Банско. Той често гостува в Благоевград, като сме били заедно на участия - аз пея моите песни, той - неговите. След това сме ходили на купони по пиано барове. Веднъж се случи, че бяхме на заведение и към 2 ч след полунощ пеехме с него народни песни. Беше много странно и се учудих, че има афинитет към този тип музика. Справьше се много добре и решихме да направим заедно песен. Аранжиментът на "Лудо младо" е по-разчупен и различен - в него има джаз, рок и фолк елементи. Получи се много интересно парче. Клипът го заснехме в неговия пиано бар в София. Това е нещо по-различно от това, което винаги съм правила. Дори и моето пеене е по-различно. По принцип, аз обичам да правя експерименти.

- Хората оцениха ли проекта?
- Хората искат да чуят нещо по-нестандартно и това се оценява от тях. А не да се върти само едно и също. Затова и обичам да правя авторски песни - в последния албум имам такава, която се казва "Балканско сърце". Във всеки един албум обичам да пускам по няколко авторски фолклорни песни. В момента работя върху песен, която също е авторска. Текстът е готов, чакам само музиката. Остава да я запиша и да направя видеоклип. Във времето обаче не знам кога точно ще се случи.

- И за финал - кажете на нашите читатели защо е хубаво да се слуша българска народна музика и защо трябва да ценим богатия си фолклор?

- Българската музика е много красива. Фактът, че е запазена до ден днешен, говори, че е много стойностна. Трябва да я съхраним, за да продължи да съществува. Тя ни прави уникални, защото се харесва не само от българите, но и от всички народи, които са се докоснали до нея. Както нашите съседни държави - Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Румъния, пеят и ценят своя фолклор, така трябва да го правим и ние. Много пъти съм го казвала - когато 90-те години на миналия век започна да се прави т.нар. поп фолк, тогава нещата се объркаха. Той не се направи въз основите на народната ни музика, а върху кавъри на разни турски, цигански и гръцки песни. Затова сега имаме такъв поп фолк, докато Сърбия и Гърция имат музика на основата на фолклора им. При нас обаче това не се случи. Трябва да съхраняваме фолклора и да го развиваме. Какво имам предвид под развитие - да се правят авторски песни каквито са "Македонско девойче" и "Йовано, Йованке". Толкова са харесвани и пяти, че хората ги знаят като народни песни. Затова и ни трябва нова фолклорна музика.