Славеят на Родопите Николай Славеев: Пях 6 часа без прекъсване
Николай Славеев Роден е на 1 октомври 1965 г. в град Сърница.
През юни 1998 г. записва в заведението, в което работи, аудио касета с 4 песни - "Излел е Дельо хайдутин", "Охридското езеро", "Бургаски вечери" и неговата авторска песен "Върни се сине". Изпраща ги за прослушване във фирма "Пайнер", одобрен е и подписва договор за съвместна работа. Завършил е основното и средно образование в училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Сърница. Магистър по специалността "Счетоводство и контрол" в УНСС.
"Хоровод" разговаря със Славеев за богатството на българския фолклор и спецификата на Родопите.
Иво АНГЕЛОВ
- Г-н Славеев, имате ли любимо хоро, което кара сърцето Ви да трепва?
- В България фолклорът е много разнообразен и всяка област е с типичното си хоро. Но всички знаем, че в цяла България се играе правото. Иначе в странатаима много много интересни хора. Знам за едно, което се играе в Родопския край - назлънкино му казват там. Танцува се 12 крачки в едната посока, после се връща 7-8 крачки в другата. Може би на други места в страната му казват по друг начин, но аз го знам така.
- Вие танцувате ли?
- Да, играя и то доста хора. Не ги знам всички, но най-традиционните са ми познати - еленино, криво пазарджишко, "Бяла роза" в 9/8, македонско, ръченица и др. Чичово, дайчово и граовско хоро не ги знам, защото те са по-сложни.
- Родопите ли са най-въздействащата фолклорна област?
- В самата планина има някаква магия, която зарежда хората със сила. В България навсякъде има фолклор, но родопската гайда и родопската песен масово са харесвани. Когато една песен е създадена в планината, тя е изстрадана и измъчена. Много често е и по действителен случай. Планината разказва за заветите на хайдутите и войните, които са се водили. Затова и най-силната песен е родопската. Затова и хората са избрали "Излел е Дельо хайдутин" да бъде изстреляна в космоса.
- Коя ви е най-любимата песен?
- Всичките ми песни са ми любими. Ако не ти харесва една песен, не можеш да я пресъздадеш и хората, които я слушат, да останат доволни. Песента "Брала мома ружа цвете" е много интересна за мен.
- Как се появи прозвището ви "Славеят на Родопите"?
- От 30 години съм на сцената, а първият ми албум се казваше "Гласът на Родопите". Тъй като фамилията ми е Славеев, и хората започнаха да ме наричат Славеят на Родопите. От там се зароди този прякор. В планината има много славеи, така че и това не е случайно. Важно е хората да са доволни, не кой как се казва или го наричат. И да предаваме творчеството си на младите хората, за да може да се съхранява за поколенията.
- Споменахте младите хора. Имате ли наблюдения дали те уважават българския фолклор?
- Напоследък положението е доста добро! Все повече виждам млади хора сериозно да играят по хоротеките. Проявяват интерес и това много ме радва. Преди година бях в Лондон с моя бенд и научих, че в английската столица има около 20 танцови фолклорни формации. Те не са професионалисти, но са българи. Това ми показа, че се интересуват от фолклора ни. Бумът с аматьорските танцували школи не е само в чужбина, но и в България.
- Какви усилия трябва да положим, за да съхраним националното си богатство от песни и танци?
- Има нещо, което в продължение на много години не харесвам - изпълнители, които излизат на сцената единствено с цел печалбарство. Има певци, на които народната музика им приляга, и такива, на които не им приляга. На сцената трябва да има ансамбли, оркестри, да се пее и да има живина, а не да се поднася по някакъв изкуствен начин. Има много изпълнители, които си пускат музиката и пеят нещо. Затова аз от няколко години работя с оркестър, пея на живо и хората ни харесват. Когато отида с бенд и танцова формация, реално изнасяме цяла програма. Танцьорите се хващат на хоро с хората, развяват знамената, оркестърът свири, а аз пея с часове. По начина на другите мога да правя по 5 участия на ден. Но не мога да лъжа хората. Не упреквам никого от моите колеги и колежки. Просто всеки влак си има пътници. Всеки иска по някакъв начин да оцелее и има хора, които харесват и този начин за поднасяне на музика. Искам да съм по-широкоспектърен.
- Каква разликата при изпълненията на живо с оркестър?
- Лесното с оркестър е, че можеш да влизаш от ритъм в ритъм, от размер в размер, от песен в песен. Примерно, аз пея "Рипни, калинке", а някой поиска да чуе "Търновска царица" - с оркестър веднага ще се случи. Иначе къде ще търсят да ми я пуснат. С оркестър става и по-весело. Хората знаят песните и си ги искат.
- Коя песен най-често искат да изпълните?
- Много са. Вече имам доста голям репертоар - над 1000 песни. Отделно имам и 12 албума. Много се искат авторските ми изпълнения - "Да вдигнем чаши", "Душата с вино се лекува" и др. Напоследък все повече ми искат дайчово и чичово хоро. От старите песни - "Излел е Дельо хайдутин", "Руфинка болна легнала", "Девойко мари хубава", "Бела съм бела юначе".
- Колко време най-дълго сте пяли без прекъсване?
- Наскоро бях на участие в Боженци и около 3 часа пях без прекъсване. Хората буквално ме разнищиха от пеене. Изпълних "Зайди, зайди ясно слънце", "Притури се планината" и други известни песни, които ме караха цяла вечер да пея. За мен това не е беше проблем, защото веднъж пях близо 6 часа без да спирам. Бях само с един музикант на клавири. Вече имам саксофонист, както и кларинетист, който свири и на родопска гайда. Трима души звучат като оркестър и се справяме прекрасно, щом хората ни харесват и ни канят по участия. Там, където сме били веднъж, ходим трети и четвърти път.