Космическата Валя Балканска: "Излел е Дельо хайдутин" е стигнала друг свят

Валя Балканска e родена на 8 януари 1942 г. в смолянското с. Арда. Тя е българска народна певица от Родопската фолклорна област. Голяма световна популярност й носи изпълнението на песента "Излел е Дельо хайдутин", което е включено в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати "Вояджър 1" и "Вояджър 2". Кариерата на Валя Балканска започва през 1960 г. като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Родопи" - Смолян. По повод 60-ата си годишнина и за изключителни постижения в областта на певческото изкуство през 2002 г. е наградена с орден "Стара планина".

Иво АНГЕЛОВ

- Г-жо Балканска, чест и почитания. Какво се случва около Вас?

- Живея в годината на юбилеите. Навърших 75 години, колегата ми - гайдарят Петър Янев, скоро прави 50 години и 25 години двамата сме тандем на сцената. От 40 години песента "Излел е Дельо хайдутин" лети в космоса и си търси своето място.

- Какво е усещането ваше изпълнение да се носи сред галактики и планети?

- Винаги съм го казвала - не се гордея, че аз съм изпълнителката на песента. Гордея се, че българска песен лети в космоса. Доказа се, че късчето земя и небе се нарича България. Радвам се, че имаме и втора песен - "Аадия" на Диана Дафова. Радвам се на гимнастички, радвам се на спортисти, радвам се на хора от гилдията, които правят неща в името на страната ни. Когато чуем химна, всеки трябва да се гордее. Спортът е средство да постигаш целта, а музиката да забавлявава и да изправя хората на крака.

- Вярвате ли, че песента може вече да е чута от чужди цивилизации?

- Дай Боже, да е достигнала до друг свят. И веднъж завинаги българите да разберем, че трябва да сме горди, че имаме малка и красива страна. Не мога да я заменя с други. Доста държави видях и обиколих по света, но когато се върна у дома, за мен това е най-красивото, най-богатото и най-приемливото място.

- С какво българският фолклор толкова силно омагьосва хората?

- Всичко е предадено от прадедите ни. Затова и ние трябва от тук нататък да продължим това дело. Това е разликата - не сме загубили същественото, чувстваме хората на истината и преживяното. Ние сме тъпкали утъпканата пътека, а младите да тъпчат нашата и да я продължават. Нека да растат нагоре, а не да се обиждат. Да спрем с това оплакване кой какво има и няма. Всичкото лошо си го правим сами. Понякога с негативен оттенък казват "българска работа"... Българска работа ли е Ботев? Българска работа ли е Левски? Българска работа ли е кирилицата? Всичко това е българско, но е красиво и важно. Наскоро бях на концерт в Борован и на площада всички заиграха хоро и се опитаха да запеят "Хубава си, моя горо". След това бях в Козлодуй и хората в салона веднага се изправиха на родопските песни. Аз съм човек на сцената и помагам на хората поне за 10 минути да забравят за грижите си.

- Родопската област ли живее най-дълбоко в сърцето Ви?

- Родопа планина е облагородена, блага. Тя е топла, дъровото топли. А камъкът е студен. Искам да се похваля, че останах стилова на родопските песни певица. Не измених на родопската песен и нямам намерение да го правя. Предадена ми е от моя учител, от майка ми и от баща ми, който не го помня. След това в училище, в ансамбъла... Никога не измених нито на родина, нито на култура.

- Имате ли любима песен?

- Всичките са ми любими. По мелодия, текст и красота имат разлика, но не може човек да избере. От децата си кое избрал - по-голямото или по-малкото? И белият цвят е красив, и розовият, и жълтият... И при песните е така!

- Споменахте младите хора. Усещате ли у тях интерес към българския фолклор?

- По едно време бяха се поувлекли в друга посока. Но сега, когато им се поднесе нормално и отблизо, оценяват фолклора ни. Млади хора ме обграждат по концерти и искат да се снимат с мен.

- По време на събития иска ли ви се да тропнете едно хорце?

- След като още съм на сцената, нормално е танцът да ме влече. Вече съм на години и по-приятно ми е да гледам младите хора. Да скачат като сърнички и пеят като птички. Човек трябва да се радва на красотата. Никой не иска да облича парцал, а красива дреха. Всеки търси да откъсне красиво цвете. Така е и с младите хора. Ще им отваряме пътищата и ще ги насочваме в добрата посока.

- С фолклор можем ли да възпитаваме идущите поколения?

- Трябва да ги учим да казват "Добър ден!" и да попитат възрастен човек "Как сте?", когато го срещнат на пътя. За съжаление, все още се подминаваме като дървета и не се обръщаме да видим как е другия. Най-много това се възпитава в семейството. Сутрин родителите трябва да казват какво да се прави и какво не - в добрия смисъл на думата. Не знам дали и ние, възрастните, нямаме вина. Дали пък и времената не са такива. Да се учим къде да си хвърлим боклука - в кошчето, а не в краката си. Всичката тази мръсотия си я правим ние, никой няма да дойде да ни почисти. И много мрънкаме. Не се обръщаме да погледнем самите ние какво мъкнем и влачим. Не можем да чакаме на готово някой да ни чисти, да ни рине снега, да ни оправи двора... То някой ден и слугини в дома си ще поискаме. Едно време работеха много хората. А след това какво казваха - "учи, мама, да не работиш". Не става само с учене, но трябва да се хванат кирката, лопатата и мотиката. Никой лъжицата в устата няма да ти подаде. Трябва сам да си я вдигнеш с ръка.

- В новооткрития музей на хайдутството има и ваш кът. Успяхте ли да го разгледате?

- Не съм стигнала до там. Бях специално поканена, но имам много ангажименти. Благодарна съм на общината и кмета, защото лично той ме покани. Няма значение кой на какъв пост е, ако можеш да контактуваш и споделяш с него. Въпросът е да носиш човещината, както и разум в главата. Това е моето мнение. България злато! Имаме си море, поле и планина. И хубавият народ.

- Какво послание бихте отправили към сънародниците ни?

- На всички българи желая здраве и радост. И любов между всички!